Стъкленият похлупак

как умира човек? Познавах едно момиче, спечелило награда за разказ, в който описваше своите приключения сред гшгмеите в Африка. Как бих могла да се меря с хора с подобни преживявания?

Към края на вечерята майка ми вече бе успяла да ме убеди, че вечерно време трябва да уча стенография. Така с един куршум щях да улуча два заека - хем да пиша роман, хем да усвоя нещо практично. А също щях да спестя доста пари.

Още същата вечер майка ми изрови от мазето една стара черна дъска и я нагласи на завета. Застана пред дъската и взе да изписва ситни заврънкулки с бял тебешир, а аз седях на стола и я наблюдавах.

В началото се изпълних с надежда.

Помислих си, че ще науча стенографията за нула време и когато луничавата дама от канцеларията на стипендиантите ме попита защо не съм работила да изкарам пари през юли и август, както бе редно, ако си на стипендия, щях да й отговоря, че съм следвала безплатен курс по стенография, за да мога да се издържам след завършване на колежа.

Бедата беше там, че винаги когато се опитвах да си представя как работя някъде и стенографирам бързо ред след ред, изведнъж мозъкът ми се изпразваше. Чувствах, че не ми се върши никаква работа, в която се използва стенография. И както седях и наблюдавах, белите тебеширени заврънкулки започнаха да се замъгляват и станаха безсмислени и ненужни.

Казах на майка си, че имам нетърпимо главоболие, и си легнах.

След час вратата леко се открехна и тя на пръсти влезе в спалнята. Чувах шумоленето на дрехите и, като се събличаше. Мушна се в леглото. След малко дишането й стана бавно и равномерно.

Дрезгавата светлина от уличните лампи, която се процеждаше през плътно спуснатите транспаранти, ми помагаше да различа ролките в навитите й коси, заблещукали по главата й като множество къси пики.