Стъкленият похлупак

от бейзболния тим как са спали с момичета на задната седалка на колите си, И на всичкото отгоре - каква приятна ирония да спя с мъжа, на когото мисис Уилард ме е представила; по този начин, макар и непряко, тя излизаше виновница.

Когато Константин ме попита бих ли желала да отидем в апартамента му да послушаме плочи с балалайка, аз се усмихнах вътрешно. Майка ми винаги бе повтаряла: никога, при как- вито и да е обстоятелства, да не отивам в квартирата на момче, след като сме прекарали някъде вечерта заедно, защото поканата му означава едно-единствено нещо.

- Много обичам балалайка - отвърнах аз.

Стаята на Константин имаше балкон, който гледаше към реката, и чувахме сирените на влекачите в нощта. Бях развълнувана, разнежена и напълно сигурна в това, което се готвех да извърша.

Знаех, че може да стане някое бебе, но тази мисъл бе смътна и далечна, без въобще да ме тревожи. Не съществува стопроцентова сигурност да се избегне зачеването, се казваше в една статия, която майка ми бе изрязала от „Рийдърс Дайд- жест“ и ми бе изпратила в колежа. Статията бе от една омъжена юристка с деца и бе озаглавена „В защита на целомъдрието“.

Тя изтъкваше всички основания защо едно момиче не бива да спи с кой да е освен с мъжа си, и то след като се оженят.

Основният аргумент на статията бе този, че светът на мъжа е съвършено различен от света на жената и чувствата на мъжа са различни от чувствата на жената; единствено бракът може да събере в подходяща хармония двата свята и двата вида чувства. Майка ми казваше, че това са неща, които момичето узнава обикновено когато стане твърде късно, затова то трябва да се вслушва в съвета на хора с опит, като една омъжена жена например.

Тази юристка обясняваше, че най-евестните мъже искали да се запазят целомъдрени за съпругите си, а ако вече не са такива, държали те да въведат жена си в секса. Разбира се, опитват да убедят някое момиче да се люби с тях, като му обещават да се оженят за него, но веднъж отдаде ли им се, те губят всичкото си уважение към момичето, започват да му натякват, че щом е легнало с тях, то ще го направи с всеки друг мъж, и накрая го изоставят и опропастяват живота му.

Статията завършваше с думите „по-добре се запази, вместо да се разкайваш“, а освен това не е сигурно дати няма да цъфнеш с някое бебе, тогава вече загазваш с двата крака.

Единственото нещо обаче, което тази статия не вземаше предвид, бе как се чувства момичето.

Сигурно е хубаво да си непорочна и да се омъжиш за непорочен мъж, но как би се чувствала, ако внезапно след брака той признае, че съвсем не е целомъдрен, както стана с Бъди Уилард? Не можех да се примиря с мисълта, че жената трябва да живее само един целомъдрен живот, а мъжът да може да си води двойствен живот, един целомъдрен и един не.

Затова накрая реших, че ако е толкова трудно да намериш темпераментен, интелигентен мъж, който да е все още девствен до двайсет и една годишната си възраст, мога и аз да забравя, че трябва да пазя своята девственост и да се омъжа за някой не толкова непорочен. А ако започне да трови живота ми, и аз бих могла да отровя неговия.

Когато бях на деветнайсет години, темата за девствеността ме занимаваше най-живо.

Вместо един свят, разделен на католици и протестанти, на републиканци и демократи, на бели и черни или дори на мъже и жени, аз разглеждах света като разделен на хора, които са спали с някого, и такива, които още не са, и това ми се струваше единствената значима разлика между двама души.

Въобразявах си, че някаква драматична промяна ще настъпи в живота ми в деня, когато прекрача разделящата граница.

Представях си, че това ще се равнява на вълнуващо пътешествие до Европа. Като се върна у дома и се вгледам в огледалото, сигурно ще открия малък бял алпийски връх, отразен в очите ми. А сега си мислех, че ако утре се огледам в огледалото, ще открия в очите си един Константин, не по-голям от кукла, който се усмихва.

И така, около час се изтягахме на неговата тераса в два стола с подвижни облегалки, грамофонът свиреше, плочите с балалайка бяха струпани помежду ни. Някакво бледо, млечно сияние се процеждаше от уличните светлини или от непълната луна, от автомобилите или от звездите - не знаех точно, но Константин само държеше ръката ми и не проявяваше желание да ме съблазни.

Попитах го даш е сгоден, или си има приятелка, като мислех, че може би това е причината, но той отговори, че няма, просто ми подсказа, че се държи настрана от подобни връзки.

Накрая ме завладя непреодолима дрямка от ароматното вино, което бях изпила.

- Иска ми се да вляза и да си легна - казах.

Вмъкнах се невъзмутимо в спалнята и се наведох да си изхлузя обувките. Чистото легло се изправи пред очите ми като спасителна лодка. Изтегнах се на него и затворих клепачи. После чух как Константин въздъхна и влезе от балкона. Една след друга обувките му хлопнаха на пода и той легна до мен.

Наблюдавах го тайно през кичура коса, който падаше от челото ми.

Лежеше по гръб, с ръце под главата, загледан в тавана. Белите колосани ръкави, навити до лактите, просветваха загадъчно в полумрака, а загорилото му лице изглеждаше почти черно. Струваше ми се, че той е най-красивият мъж, когото съм срещала.

Помислих си, че ако имам приятни, добре оформени черти, ако умея точно да разговарям за поли тика или ако съм известна писателка, Константин би проявил по-силен интерес към мен.

После се запитах дали веднага щом ме хареса, няма да изпадне в тривиалност и дали ако се влюби в мен, ще почна да му откривам недостатък след недостатък, както стана с Бъди Уилард и другите преди него.

Едно и също нещо се повтаря непрекъснато.

Ако зърна далеч пред себе си някой безупречен мъж, щом той се приближи, моментално откривам, че изобщо не е съвършен, както съм си мислела.

Това е една от причините да не искам въобще да се женя. Съвсем не желаех безгранична сигурност или пък да се превърна в място, откъдето се изстрелва стрелата. Исках разнообразие и вълнения, исках самата аз да се стрелкам в разни посоки като пъстроцветните огнени пръски от ракетите на Четвърти юли*.

Събудих се от ромона на дъжда.

Беше тъмно като в рог. След миг различих неясните очертания на непознат прозорец. От време на време лъч светлина се прокрадваше отнякъде, пресичаше стената като опипващ призрачен пръст и се изгубваше.

После чух нечие дихание до себе си.

Отначало помислих, че това е моето дишане, че лежа в мрака на своята хотелска стая, след като се отрових. Затаих дъх, но дишането продължи.

На леглото до мен светеше зелено око. Беше разделено на четири като компас. Бавно се протегнах и го закрих с ръка. Повдигнах го. Заедно с него се вдигна и ръка, тежка като на мъртвец, но топла от съня.

Часовникът на Константин показваше три.

Лежеше по риза, панталон и чорапи, точно както го бях оставила, преди да заспя, и когато очите ми свикнаха с тъмнината, различих бледите му клепачи, правилния нос и меките, добре изрязани устни, но те изглеждаха безплътни, сякаш откроили се върху мъгла. Надвесих се над него и дълго го изучавах. Никога досега не бях заспивала до мъж.

Опитах се да си представя какво би било, ако Константин е мой съпруг.

Това би означавало да ставам сутрин в седем, за да му приготвям бекон с яйца, препечени филийки и кафе, и след като отиде на работа, да се мотая из къщи по нощница и с ролки

‘ Националният празник на САЩ. Денят на независимостта. Б. пр.

на главата, да мия мръсните чинии и оправям леглото, а после, като се върне след трескав и вълнуващ ден, той ще очаква хубава вечеря, а аз ще мия още повече чинии и ще се стоваря в леглото, пребита от умора.

Един досаден и пропилян живот за момиче, което петнайсет години е получавало все отлични бележки, но знаех, че това е семейството, защото и майката на Бъди Уилард от сутрин до вечер готвеше, миеше, чистеше и переше, а бе съпруга на университетски преподавател и самата тя е била учителка.

Когато веднъж отидох на гости у Бъди, видях мисис Уилард да плете черга от вълнени изрезки от стари костюми на мъжа си. Седмици наред прекара над тази черга, а аз се радвах на красивите кафяви, зелени и сини шарки и когато чергата бе готова, вместо да я закачи на стената, както аз бих постъпила, мисис Уилард я сложи на мястото на кухненската си изтривалка и за няколко дни новата черга се измърси, зацапа и не се различаваше от всяка изтривалка, която можеш да си купиш за по- малко от долар в евтин магазин.

Знаех, че независимо от всички рози, целувки и вечери в ресторанти, с които един мъж щедро обсипва жената, преди да се ожени за нея, тайното му желание веднага след сватбената церемония е да види съпругата си просната в нозете му като кухненската изтривалка на мисис Уилард.

Нима майка ми не ми беше разказвала как веднага след като напуснали Рино с баща ми през медения си месец - баща ми бил женен преди това, така че трябвало да се разведе, - той казал: „Пфу, какво облекчение, сега можем да престанем да се преструваме и да бъдем по-искрени!“ От този ден майка ми не видяла нито минутка покой.

Спомням си също как Бъди Уилард зловещо и многозначително подхвърляше, че след като имам деца, ще се променя и няма да желая да пиша стихове. Започнах наистина да вярвам, че след като се ожениш и имаш деца, все едно че съзнанието ти се подлага на обработка и ставаш безмълвен като роб в държава с диктаторски режим.

Докато гледах Константин, сякаш беше някакво светло, непостижимо камъче на дъното на дълбок кладенец, клепачите му се отвориха, той ме погледна, а очите му бяха изпълнени с любов. Наблюдавах го безмълвно и изведнъж унесената нежност в израза му просветля, широките зеници станаха бездънни и искрящи като лак.

Константин седна в леглото и се прозина:

- Колко е часът?

- Три - отвърнах с равен глас. - Трябва да се прибирам. Сутринта съм на работа.

- Ще те откарам.

Обърнахме се с гръб един към друг и както нахлузвахме несръчно обувките си на бодящата очите ярка светлина на нощната лампа, усетих, че Константин се обърна:

- Косите ти винаги ли са такива?

- Какви?

Той не отвърна, само протегна ръка, зарови пръсти в косата ми и после бавно ги прокара като гребен. Слаб ток премина по тялото ми и аз застинах неподвижна. Още от малка обичах някой да си играе с косите ми. Тогава ставах сънлива и покорна.

- А, сега разбирам - каза Константин. - Ти току-що си я измила.

И се наведе да завърже гуменките си.

След час лежах в хотелското си легло и слушах дъжда. Дори не приличаше на дъжд, по-скоро шуртеше като кран. Болката в костта на левия ми крак се обади отново и изгубих всякаква надежда да заспя до седем часа, когато радиобудилникът щеше да ме разсъни със своите енергични звуци на марша от Суса.

Щом валеше, кракът, който бях чупила, се обаждаше с тъпа болка.

Тогава си помислих: „Бъди Уилард стана причина да си счупя крака.“

После си казах: „Не, сама си го счупих. Счупих го нарочно, за да се самонакажа, защото съм такава идиотка.“^-