Стъкленият похлупак

Не знам какво ядох, но се почувствах неизмеримо по-добре след първата хапка. Изведнъж ми хрумна, че моите видения за смокиновото дърво и всички едри смокини, които увяхват и падат в краката ми, са породени от абсолютно празния ми, гладен стомах.

Константин пълнеше чашите ни с ароматно гръцко вино, което лъхаше на борова кора, и изведнъж се усетих как му разказвам, че ще науча немски и ще замина за Европа да стана военна кореспондентка като Мати Хигинс.

Чувствах се така приятно отпусната, докато дойде време за киселото мляко и ягодовото желе, че реших да позволя на Константин да ме прелъсти.

Откакто Бъди Уилард ми разказа за неговата келнерка, непрекъснато си мислех, че трябва и аз да преспя с някого. Не ставаше дума да легна с Бъди, разбира се, защото той винаги щеше да е с един човек пред мен, затова трябваше да избера някой друг.

Единственото момче, с което всъщност разисквах въпроса за леглото, бе един намусен южняк от „Йейл“ с ястребов нос, който дойде веднъж в нашия колеж при приятелката си, но откри, че тя е забягнала предния ден с един таксиметров шофьор. Тъй като с момичето живеехме в един дом и аз бях останала единствената там точно оная вечер, на мен се падна задачата да го разтуша.

В местното кафене, прегърбени в изолирано сепаре на столчета с високи облегала, където стотици имена бяха издълбани върху дървото, ние пиехме чаша след чаша черно кафе и откровено разговаряхме за секса.

Това момче казваше се Ерик - говореше, че се отвращава от начина, по който всички момичета от моя колеж стоят преди един часа - вечерния час - под светлините на верандите или в храстите на открито и лудо се целуват така, че всеки, който минава, да може да ги види. Един милион години еволюция, казваше Ерик, и какво сме всъщност? Животни.

После Ерик ми разказа как бе спал с първото си момиче.

Посещавал училище в южните щати, което всестранно подготвяло момчета, кандидати за университета, и където съществувало неписаното правило: преди да завършиш, да познаеш жената. В библейския смисъл, поясни Ерик.

И така, една събота Ерик и неколцина негови съученици взели автобуса до близкия град и посетили прословут публичен дом. Проститутката на Ерик дори не се разсъблякла. Била дебела, на средна възраст, с боядисани червени коси, подозрително дебели устни, сивкава като на плъх кожа и отказала да угаси светлината, така че той я обладал под нацвъканата от мухи двайсет и пет ватова крушка. Цялата работа съвсем не била такава, както я описвали. Било толкова досадно, все едно че отиваш до тоалетната.

Възразих, че ако обичаш една жена, вероятно няма да е толкова досадно, но Ерик каза, че всичко се проваля от мисълта, че и тая жена е животно като останалите, затова, ако той обича някоя жена, никога не би легнал с нея. Би отишъл при курва, ако има нужда, но би държал любимата жена далеч от тая мръсна работа.

Мина ми през ума, че Ерик е подходящо момче за леглото, защото вече беше спал с момиче и за разлика от останалите момчета не беше циник или глупак, когато се говореше за секса. Но Ерик ми написа писмо, в което признаваше, че би могъл наистина да се влюби в мен, че макар да съм твърде интелигентна и цинична, имам все пак миловидно лице и удивително напомням по-голямата му сестра. Така разбрах, че всичко е безсмислено - бях типът жена, с която той никога нямаше да легне, и му писах, че за съжаление ще се омъжа за свое гадже от детинство.

Колкото повече мислех, толкова повече ме пленяваше идеята да бъда съблазнена от симултанен преводач в Ню Йорк Сити. Константин изглеждаше зрял и разумен във всяко отношение. Нямахме общи познати, пред които би се похвалил, както момчетата от колежа се фукаха пред съученици или съотборници