В служба на злото

9

One Step Ahead of the Devil

Една крачка пред Дявола – Б. пр.

Беше неочакван бонус да види Страйк от плът и кръв, вървящ по отсрещния тротоар към „Корт“.

Ама че беше затлъстял мръсникът, откакто се бяха виждали последно, че и с раница на гърба като окаян скитник, какъвто си беше някога. Въобще не се усети, че човекът, който му бе изпратил крак, се намира само на петдесет метра от него. И това ми било велик детектив! Влезе в пъба да се срещне с малката Секретарка. Почти сигурно беше, че я чука. Дано. Така онова, което щеше да й причини, щеше да му донесе още по-голямо удовлетворение.

И тогава, докато се взираше през слънчевите си очила към Страйк, седнал до прозореца в заведението, стори му се, че онзи отвърна на погледа му. Естествено, не можеше да различи черти отвъд улицата през две витрини и собствените си очила с тъмни стъкла, ала нещо в поведението на далечната фигура, в лицето, извърнато изцяло в неговата посока, го накара да се напрегне до крайност. Гледаха се един друг през пътя, а уличното движение продължаваше в двете посоки, като периодично препречваше видимостта им.

Изчака момента да наближат три двуетажни автобуса, пъплещи един след друг, стана от стола си и се измъкна през стъклените врати на ресторанта към пряката.

Адреналинът бликна у него, докато събличаше камуфлажното си яке и го обръщаше наопаки. И дума не можеше да става да го захвърли в контейнер за боклук: ножовете му бяха скрити в подплатата. Зави зад ъгъла и хукна да тича.