В служба на злото

37

This ain’t the garden of Eden.

Blue Öyster Cult, ‘This Ain’t the Summer of Love’

Това не ще да е Райската градина.

Блу Ойстър Кълт, „Не е това лятото на любовта“ – Б. пр.

След като се налагаше да си стои у дома, явно щеше да гледа сватбата. Рано на следващата сутрин Робин се настани на дивана с лаптоп на скута, с мобилния телефон до нея и телевизора, включен като фон. Матю също имаше почивен ден, но беше в кухнята, за да не й се пречка. Днес нямаше любезни предложения за чай, нито въпроси за работата й, нито угоднически жестове на внимание. Робин усещаше промяна у него след заминаването на майка й. Изглеждаше напрегнат, предпазлив, по-сериозен. По време на приглушените им разговори Линда бе успяла някак да го убеди, че случилото се може никога да не бъде поправено.

Робин отлично съзнаваше, че тя бе тази, която трябваше да нанесе милостивия смъртоносен удар. Думите на Линда на раздяла бяха засилили усещането й за неотложност. Все още не си бе намерила друго жилище, но въпреки това трябваше да съобщи на Матю, че ще се изнесе, и да постигне споразумение с него как да информират близки и приятели. Ала ето че седеше на дивана и работеше, вместо да се заеме с въпроса, изпълващ малкия апартамент и поддържащ атмосферата непрестанно заредена с напрежение.

Коментаторите на екрана бърбореха за декорацията на Уестминстърското абатство. Мъжете носеха цвете в бутониерата, а жените – на корсета. Прочути гости се нижеха към входа и Робин слушаше с половин ухо, докато записваше телефонни номера на стриптийз клубове, заведения за секс танци и масажни студиа в Шордич и близо до него. Тук-там четеше и отзиви от посетители, за да провери дали някой не споменаваше бияч на име Ноъл, но по име бяха назовавани само жените, работещи там. Клиентите често ги препоръчваха, останали доволни от представянето им. Манди от едно масажно студио „запълва изцяло трийсетте минути“ и „не те оставя с чувството, че те претупва“; великолепната Шери от „Белтуей“ беше неизменно „приветлива и навита за шеги“. „От все сърце препоръчвам Зои – пишеше един клиент. – Има фантастично тяло и предлага незабравим финал!!!“

В друго настроение – или може би в друг живот – на Робин би й се сторил забавен начинът, по който обсъждаха жените. Толкова много от мъжете, плащащи за секс, имаха потребност да вярват, че ентусиазмът на момичетата е неподправен, че изпитват удоволствие, че наистина ги разсмиват шегите на клиентите им, че с наслада правят масаж и облекчават мъжете ръчно. Един беше пуснал в отзивите стихотворение за предпочитаното от него момиче.

Макар че Робин прилежно попълваше списъка с телефонни номера, струваше й се малко вероятно Брокбанк с неговата непривлекателна трудова биография да е бил нает в някое от по-луксозните заведения, чиито уебсайтове показваха артистично осветени голи момичета с прически и покани към двойки да присъстват заедно.

Робин знаеше, че бардаците са незаконни, но не бе нужно да пътуваш далеч в киберпространството, за да откриеш следа за тях. Откакто работеше при Страйк, беше станала опитна в извличането на информация от забутани кътчета на интернет и скоро стигна до не чак толкова лъскави уебсайтове. Тук, в най-евтиния край на пазара, нямаше стихотворения: „Стандартната ни цена за анален е 60 лири“; „Все чожденки, не даржим англичанки“; „Наште са младички, някои и дефствени. Не щеш ли да топнеш чушката?“

Често се посочваше само приблизителна локация. Тя знаеше, че Страйк не би я пуснал да оглежда някой от тези сутерени и бордеи, където работеха „главно източноевропейки“ или „чисти китайки“.

Загледа се в телевизора, за да си почине и с подсъзнателната надежда да разхлаби стегнатия възел в гърдите си. Принцовете Уилям и Хари вървяха един до друг по пътеката в абатството. Докато Робин гледаше, вратата на дневната се отвори и влезе Матю с чаша чай. Не беше предложил да направи и на нея. Седна в кресло, без да казва нищо, и се загледа в екрана на телевизора.

Робин се върна към работата си, като осъзнаваше остро присъствието на Матю до нея. Беше нещо ново за него да седи там, без да казва нищо. Приемаше статута й на отделност, не я прекъсна дори с предложение за чай и това също беше непознато досега. Както и факта, че не взе дистанционното да смени канала.

Камерите се върнаха пред хотел „Гоъринг“, където бдяха да уловят за пръв път Кейт Мидълтън в сватбената й рокля. Робин хвърляше погледи крадешком над лаптопа си, където преглеждаше едва разбираеми коментари за бардак близо до Къмършъл Роуд.

Изблик на ентусиазъм от дикторите и радостни възгласи я накараха да вдигне очи точно навреме, за да види как Кейт Мидълтън се качваше в лимузина. Дълги дантелени ръкави като онези, които тя бе свалила от своята булчинска рокля...

Лимузината бавно се отдалечи. Кейт Мидълтън едва се виждаше, седнала до баща си в колата. Значи, беше решила да е с пусната коса. И Робин бе имала такива планове за своята. Матю я харесваше така. Не че вече имаше значение...

По целия Пал Мал имаше ликуващи тълпи и национални флагове, докъдето поглед стигаше.

Когато Матю се обърна към нея, Робин се престори, че е погълната от лаптопа си.

– Искаш ли чай?

– Не – отвърна. – Благодаря – добави неохотно, като осъзна колко агресивно прозвуча.

До нея мобилният й телефон бипна. Матю се цупеше, когато това се случваше в почивен ден, защото очакваше да е Страйк и много често се оказваше прав. Днес просто се извърна и отново насочи поглед към телевизора.

Робин взе телефона и прочете току-що получилото се съобщение:

Откъде да знам, че не сте от медиите?

Това бе следата, по която бе тръгнала без знанието на Страйк и вече имаше готов отговор. Докато множеството приветстваше бавно движещата се лимузина, тя написа:

Ако медиите знаеха за вас, вече щяха да са пред къщата ви. Казах ви да ме проверите онлайн. Има моя снимка как влизам в съда да свидетелствам по делото за убийство на Оуен Куин. Открихте ли я?

Остави телефона, а сърцето й ускори ритъма си.

Кейт Мидълтън слизаше от лимузината пред Уестминстърското абатство. Талията й беше миниатюрна в дантелената рок­ля. Изглеждаше толкова щастлива... истински щастлива... Сърцето на Робин заблъска в гърдите, като гледаше как красивата жена с тиара върви към входа на абатството.

Отново прозвуча сигнал за съобщение на мобилния й.

Да, видях снимката. И какво?

Матю изсумтя в чашата си с чай. Робин го пренебрегна. Вероятно си мислеше, че си пишат със Страйк, обикновено той беше поводът за гримаси и нервни звуци. Тя прехвърли телефона си на режим камера, задържа го пред лицето си и се снима.

Светкавицата стресна Матю и той се обърна. Плачеше.

Пръстите на Робин трепереха, когато изпрати снимката си. След това, тъй като не желаеше да погледне към бившия си годеник, отново насочи очи към телевизора.

Кейт Мидълтън и баща й вървяха бавно по застланата с килим пътека, разделяща морето от гости с шапки. Пред очите й се разиграваше кулминацията на милиони приказки: обикновената поданица отиваше при своя принц, красотата се съединяваше с най-висшето благородничество...

Против волята си Робин си припомни вечерта, когато Матю й направи предложение под статуята на Ерос на Пикадили Съркъс. По стъпалата бяха насядали скитници и се изхилиха, когато той падна на колене. Тя беше напълно неподговена за такава неочаквана сцена на мърлявите стъпала – Матю, рискуващ най-хубавия си костюм върху мокрия мръсен камък, алкохолни изпарения, носещи се към тях и надделяващи над миризмата на отработени газове, синята кадифена кутийка, а после проблясващият сапфир, по-малък и блед от този на Кейт Мидълтън. По-късно Матю й каза, че го избрал, защото отивал на очите й. Един от скитниците се изправи и по пиянски аплодира, когато тя каза да. Спомняше си лицето на Матю, по което играеха отблясъци от неоновите светлини на Пикадили.

Девет години споделен живот, бяха израснали заедно, бяха имали караници, сдобрявания, любов. Девет години се бяха държали здраво един за друг и преживяха травма, която би трябвало да ги раздели.

Спомняше си деня след предложението, когато беше изпратена от агенцията за временна заетост при Страйк. Изглеждаше много по-отдавна, отколкото беше в действителност. Тя се чувстваше различен човек... поне се бе чувствала като различен човек, докато Страйк не й заръча да си стои у дома и да преписва телефонни номера, като избегна отговора кога ще се върне на работа като негов партньор.

– И те се бяха разделили.

– Какво? – попита Робин.

– Те също... – Гласът на Матю пресекна. Кимна с глава към екрана. Принц Уилям се беше обърнал да погледне избраницата си. – Бяха се разделили за известно време.

– Да, знам – каза Робин.

Опитваше се да говори студено, но изражението на Матю беше покрусено.

Може би на някакво ниво си мисля, че заслужаваш по-добър от мен.

– Наистина ли... наистина ли е свършено между нас? – попита той.

Кейт Мидълтън се изравни с принц Уилям пред олтара. Изглеждаха възхитени, че отново са заедно.

Втренчена в екрана, Робин съзнаваше, че днес отговорът й на въпроса на Матю ще бъде приет като окончателен. Годежният й пръстен още лежеше там, където го беше оставила, върху старите учебници по счетоводство на библиотеката. Никой от двама им не го беше докосвал, откакто тя го свали.

– Скъпи възлюбени... – подхвана главният свещеник на Уестминстър на екрана.

Припомни си деня, когато Матю за пръв път я покани на среща и как на връщане от училище имаше чувството, че пламти отвътре от вълнение и гордост. Припомни си кикотенето на Сара Шадлок, как се облягаше на него в един пъб в Бат, как той се намръщи и леко се отдръпна. Помисли си за Страйк и Елин... Те пък какво общо имат?

В паметта й изникна Матю, пребледнял и разтреперан в болницата, където я задържаха за двайсет и четири часа след изнасилването. Беше пропуснал изпит, за да е с нея, тръгнал беше, без да се обади на никого. Майка му много се беше ядосала тогава. Наложи му се да се явява на лятната поправителна сесия.

Бях на двайсет и една, тогава не знаех онова, което знам сега: че няма друга като теб и че никоя не бих могъл да обичам, както обичам теб.

Сара Шадлок, обвила го с ръце в момент, когато е бил пиян без съмнение, докато е изливал пред нея обърканите си чувства към Робин, страдаща от агорафобия, непонасяща да бъде докосвана...

Мобилният телефон бипна. Робин го взе машинално и го погледна.

Добре, вече знам, че това сте вие.

Робин не можеше да схване смисъла на онова, което четеше, и остави телефона на дивана, без да отговори. Мъжете изглеждаха толкова трагично, когато плачеха. Очите на Матю бяха аленочервени. Раменете му се тресяха.

– Мат – промълви тихо тя насред безмълвните му ридания. – Мат...

Протегна ръка.