В служба на злото

56

When life’s scorned and damage done

To avenge, this is the pact.

Blue Öyster Cult, ‘Vengeance (The Pact)’

Щом животът е потъпкан и вредата – сторена, / да отмъщаваш е новият договор.

Блу Ойстър Кълт, „Мъст (Договорът)“ – Б. пр.

В четири и половина на следващата сутрин Страйк беше буден, без реално да е спал. Езикът го болеше от цигарите, изпушени пред гетинаксовата маса в кухнята, докато разсъждаваше над съсипания си бизнес и изгледите за него. Не можеше да се накара да мисли за Робин. Фини пукнатини като онези, появяващи се в дебел лед при затопляне, започнаха да изникват в непоклатимата ярост, но онова отдолу бе също тъй студено. Той можеше да разбере импулса да спасиш дете – кой не би го разбрал? Не беше ли той самият, както тя така неуместно посочи, проснал Брокбанк в безсъзнание, след като беше видял на запис показанията на Британи? Ала мисълта, че бе предприела това с Пищяла, без да му каже, и то след като Карвър ги беше предупредил да не доближават заподозрените, накара негодуванието отново да лумне във вените му. Взе да тръска пакета си с цигари и видя, че е празен.

Изправи се, взе ключовете си и излезе от апартамента, още облечен в италианския костюм, с който беше задрямал. Слънцето изгряваше, когато пое по Чаринг Крос Роуд. Утрото караше всичко да изглежда прашно и чупливо със сивата си светлина, изпълнена с бледи сенки. Купи си цигари от магазин в Ковънт Гардън и продължи да крачи, докато пушеше и мислеше.

След два часа, прекарани в ходене по улиците, Страйк стигна до решение за следващия си ход. На връщане към офиса си видя келнерка в черна рокля да отключва вратите на „Кафе Верняно“ на Чаринг Крос Роуд, усети колко е гладен и влезе вътре.

В малкото заведение миришеше на топло дърво и еспресо. Страйк се отпусна с благодарност на твърд дъбов стол и внезапно осъзна с неудобство, че през последните часове беше пушил непрестанно, спал беше с горните си дрехи, беше ял стек и пил червено вино, без да си измие зъбите. Мъжът в отражението до него изглеждаше омачкан и нечист. Постара се да не дава шанс на младата келнерка да подуши дъха му, докато поръчваше панини с шунка и сирене, бутилка вода и двойно еспресо.

Кафемашината с меден купол отгоре, поставена върху барплота, засвистя оживяла, а Страйк се унесе в мислите си, дирещ в съвестта си откровен отговор на смущаващ въпрос.

Беше ли той по-добър от Карвър? Дали замисляше крайно рискован и опасен курс на действие, защото вярваше, че това е единственият начин да спре убиеца? Или беше склонен на този вариант с висок залог, защото знаеше, че ако го осъществи – ако тъкмо той залови и изобличи убиеца – това ще заличи вредите, нанесени на репутацията и бизнеса му, и ще му върне славата на човек, успяващ там, където полицията се проваля? Накратко, необходимост или его го тласкаха към мярка, която мнозина биха определили като глупава и безразсъдна?

Келнерката постави пред него сандвича и кафето и Страйк започна да се храни с отнесения поглед на човек, неусещащ вкуса на онова, което дъвче.

Това бе най-широко оповестената серия от престъпления, с която Страйк се бе сблъсквал някога: полицията би трябвало вече да е затрупана с информация и следи и те всички трябваше да бъдат обработени, но никоя (Страйк бе готов да се обзаложи) нямаше да ги отведе до хитрия и успяващ в плановете си убиец.

Още оставаше отворен вариантът да се помъчи да осъществи контакт с началниците на Карвър. Но в момента до такава степен не беше любимец на полицията, че надали би се добрал до среща с някой от големите шефове, който, естествено, най-нап­ред дължеше лоялност на своите хора. При опит да заобиколи Карвър още повече щеше да засили впечатлението, че се опитва да саботира водещия разследването.

Нещо повече, Страйк не разполагаше с доказателство, а само с теория къде е доказателството. Вярно, съществуваше нищожен шанс някой в централното управление на полицията да приеме достатъчно на сериозно Страйк и да тръгне да търси онова, което той гарантира, че ще бъде открито, но детективът се боеше, че забавянето може да струва още един човешки живот.

Установи с изненада, че е изял панинито си. Все още много гладен, си поръча второ.

„Не – помисли си с внезапна решителност, – по този начин трябва да стане.“

Кръвожадният звяр трябваше да бъде спрян възможно най-скоро. Беше време да излезе за пръв път едни гърди пред него. И все пак в реверанс към съвестта си, като доказателство пред себе си, че е мотивиран преди всичко от залавянето на убиец, а не толкова от желание за личен успех, Страйк извади отново мобилния си телефон и се обади на детектив инспектор Ричард Анстис, най-стария му познат в полицията. Напоследък Страйк не беше в най-прекрасни отношения с Анстис, но искаше да е чист пред себе си, че е сторил всичко възможно да даде шанс на полицията да свърши тази работа.

След дълга пауза в ухото му прозвуча сигнал като от звънене в чужбина. Никой не вдигна. Анстис беше във ваканция. Страйк се поколеба дали да остави съобщение на гласовата му поща, но се отказа. В момента Анстис не можеше да предприеме нищо, само щеше да му развали почивката, а Страйк познаваше жена му и трите им деца и добре знаеше, че той има голяма нужда от почивка.

Затвори и разсеяно прегледа последните обаждания в телефона си. Карвър не беше оставил номера си. Няколко реда по-надолу беше името на Робин. При вида му умореният и отчаян Страйк усети сърцето му да се свива болезнено, защото едновременно й беше бесен и копнееше да говори с нея. Решително остави телефона на масата, бръкна във вътрешния си джоб и извади от там химикалка и бележник.

Докато ядеше втория си сандвич също тъй бързо като първия, се залови да съставя списък.

1) Пиши на Карвър.

Това, от една страна, бе още един реверанс към собствената му съвест, и от друга – онова, което обобщаваше с термина „покриване на задника“. Съмняваше се, че имейл би стигнал до Карвър, чийто директен адрес нямаше, при това цунами от сведения, изливащо се в момента в Скотланд Ярд. Хората бяха културно обусловени да приемат сериозно хартията и мастилото, особено след като трябваше да се разпишат при получаването: старомодно препоръчано писмо със сигурност щеше да се озове на бюрото на Карвър. Така Страйк щеше да остави диря, също както бе сторил убиецът, и да покаже ясно, че е опитал всякакъв възможен начин да съобщи на Карвър как може да бъде спрян Изкормвача. Щеше да е от полза, когато всички се озовяха в съда, а Страйк не се съмняваше, че това ще се случи, независимо дали планът, формулиран по време на сутрешната му разходка из спящия Ковънт Гардън, щеше да постигне успех.

2) Газова бутилка (пропан?).

3) Светлоотразително яке.

4) Жена – коя?

Той направи пауза и заспори със себе си, вгледан намръщено в листа. След дълго мислене написа неохотно:

5) Пищяла.

Това означаваше, че следващата му точка трябваше да гласи:

6) 500 лири (откъде?).

И накрая след още минута размисъл:

Червена шапка преди целувката...

Blue Öyster Cult, „Преди целувката“.

7) Обява за заместник на Робин.