В служба на злото

61

And now the time has come at last

To crush the motif of the rose.

Blue Öyster Cult, ‘Before the Kiss’

Дойде часът най-сетне / за удар върху шарката на рози. Блу Ойстър Кълт, „Преди целувката“ – Б. пр.

Крушката в спалнята беше изгоряла. Страйк включи фенерчето, което бе донесъл със себе си, и се насочи към единствената мебел – евтин чамов гардероб. Вратата му изскърца при отварянето й.

Отвътре целият бе облепен със статии от вестници за Шакълуелския изкормвач. Над всички тях бе залепена снимка, принтирана на лист с формат А4, вероятно от интернет. Младата майка на Страйк, гола, с ръце, вдигнати над главата, с дългата й, подобна на облак коса, не съвсем закриваща гърдите й, изпъчени гордо, ясно видимият надпис над тъмния триъгълник срамно окосмяване: ‘Mistress of The Salmon Salt’.

Той погледна към дъното на гардероба, където край черна торба за боклук беше струпана купчина хард порно списания. Страйк пъхна фенерчето под мишница и отвори торбата с облечените си в латексови ръкавици ръце. Вътре имаше малка колекция от разнообразно дамско бельо, като някои от нещата бяха вкоравени от отдавна засъхнала кафява кръв. На самото дъно пръстите му напипаха тънка верижка и обеца във форма на халка. На светлината на фенерчето проблесна златна сърцевидна арфа. По обецата имаше следа от засъхнала кръв.

Страйк върна всичко в черния чувал за боклук, затвори вратата на гардероба и тръгна към кухничката, която бе очевидният източник на миризмата на разложено, плъзнала из целия апартамент.

У съседите някой беше включил телевизора. През тънката стена долетя залп от пушечни изстрели. Страйк чу приглушен наркомански смях.

До чайника имаше буркан с нескафе, бутилка уиски „Белс“, увеличително огледало и бръснач. Печката беше покрита с дебел слой мазнина и прах и личеше, че не е използвана от дълго време. Вратата на хладилника беше бърсана с мръсен парцал, оставил бледи розови дъги. Страйк посегна към дръжката му и в същия момент телефонът завибрира в джоба му.

Обаждаше се Пищяла. Бяха се разбрали да не си звънят, само да си пращат съобщения.

– По дяволите, Пищял – заговори Страйк, – нали ти казах...

Чу дишането зад себе си секунда преди до врата му във въздуха да изсвисти размахано мачете. Детективът отскочи встрани, а телефонът изхвърча от ръката му и падна върху мръсния под. Залитна назад, а острието разцепи ухото му. Извисяващата се сянка отново вдигна мачетето да нападне Страйк, озовал се на пода; детективът ритна убиеца в слабините и той изръмжа от болка, отстъпи няколко крачки назад и отново вдигна късия нож.

Страйк се изправи на колене и ритна нападателя си с всичка сила в топките. Мачетето се изплъзна от ръцете на Лейн и се стовари върху гърба на Страйк. Той изкрещя, но не се поколеба да хване убиеца през коленете и да го събори. Главата на Лейн издрънча във вратата на фурната, но дебелите му пръсти посегнаха към врата на противника му. Страйк се опита да му нанесе кроше, но беше притиснат от сериозната тежест на мъжа. Големите яки длани на убиеца вече се сключваха около гърлото му. С гигантско усилие Страйк събра достатъчно сила да блъсне с глава Лейн, чийто череп отново изтрака, ударил вратата на фурната...

Претърколиха се и сега детективът беше отгоре. Опита се да удари нападателя си в лицето, но реакциите на противника му бяха също така бързи, както някога на ринга: с една ръка отби удара, а с другата под брадичката вдигна лицето му нагоре. Страйк замахна напосоки, удари кост и я чу да се троши...

Тогава изневиделица дойде грамадният юмрук на Лейн, блъсна се в лицето на детектива и той усети мощно сътресение в носа си; разхвърчаха се пръски кръв, когато залитна назад от силата на удара, очите му се навлажниха и всичко се размаза пред погледа му. Задъханият и пъшкащ, като някакъв фокусник Лейн измъкна месарски нож сякаш от нищото...

Почти заслепен, с течаща от устата му кръв, Страйк го видя да проблясва на лунната светлина и го ритна с протезата си. Раздаде се приглушено звънтене на метал в метал, когато ножът се удари в стоманената пръчка, служеща му за глезен, и после бе издигнат отново...

– Да не си посмял, мръснико!

Пищяла беше стиснал отзад главата на убиеца. Крайно неразумно Страйк посегна към месарския нож и дланта му беше разрязана. Пищяла и Лейн се вкопчиха един в друг, но шотландецът беше далеч по-масивен и скоро извоюва надмощие. Страйк ритна още веднъж ножа с протезата си и този път успя да го избие от ръката на едрия мъж. Сега вече успя да помогне на приятеля си да повали противника си на пода.

– Спри да се бориш или ей сега съм те заклал! – ревна Пищяла, сключил ръце около врата на Лейн, докато шотландецът се гърчеше и ругаеше, все още със стиснати масивни юмруци и с увиснала счупена челюст. – Да не мислиш, че само ти носиш нож, тлъсто говедо?

Страйк извади белезниците – най-скъпото оборудване, което бе отнесъл със себе си от Отдела за специални разследвания. Двамата с Пищяла едва успяха с общи усилия да приведат Лейн в поза, позволяваща щракване на белезниците, като извиха дебелите му китки зад гърба, докато той неспирно се съпротивляваше и сипеше мръсотии.

Освободен от необходимостта да удържа Лейн, Пищяла го ритна толкова силно в диафрагмата, че убиецът издаде продължително слабо просвирване и за малко онемя.

– Добре ли си, Горелка? Горелка, къде те уцели?

Страйк се бе отпуснал до печката. Порязаното му ухо кървеше обилно, както и дясната му длан, но най-много го тревожеше бързо подуващият се нос, тъй като кръвта от него течеше в устата му и му пречеше да диша.

– На, вземи, Горелка – рече Пищяла, като се върна след кратко издирване из апартамента и му подаде ролка тоалетна хартия.

– Благодаря – продума задавено Страйк. Натъпка ноздрите си с хартия, колкото можаха да поберат, после сведе поглед към мъжа на пода. – Радвам се да те видя отново, Рей.

Все още борещият се за въздух Лейн не каза нищо. Голото му теме лъщеше на лунната светлина, която доскоро бе осветявала ножа му.

– Мислех, че името му е Доналд – подхвърли Пищяла с любопитство и като видя, че онзи се размърдва, отново го ритна в корема.

– Така е – отвърна Страйк. – И стига го рита, че ще му разкъсаш нещо, за което да отговарям пред съда.

– А защо го нарече...?

– Защото... Също така нищо не пипай, Пищял, не искам да си оставиш отпечатъците тук. Защото Дони използва чужда самоличност. Когато не е тук – каза Страйк, отиде до хладилника и постави лявата си ръка в латексова ръкавица върху дръжката му, – е пенсионираният пожарникар герой Рей Уилямс, който живее във Финчли с Хейзъл Фърли.

Страйк отвори вратата на хладилника и отново с лявата си ръка дръпна капака на фризера.

Вътре лежаха гърдите на Келси Плат, вече съсухрени като смокини, пожълтели и вкоравени. До тях бяха пръстите на Лила Монктън с нокти, лакирани в мораво и с дълбоки белези от зъбите на Лейн. Отзад имаше две отрязани уши, на които висяха пластмасови обеци с формата на малки сладоледени фунийки и безформено парче плът с все още различими ноздри.

– Мамицата му – промълви Пищяла, който също се бе навел да погледне. – Дяволите го взели, Горелка, че това са...

Страйк затвори и камерата, и вратата на хладилника и се обърна да погледне пленника си.

Сега Лейн лежеше безмълвен. Детективът беше сигурен, че онзи напрягаше хитрия си лисичи мозък, за да обърне отчаяната си ситуация в своя полза, да уличи Страйк, че го е натопил за всичко, че е подхвърлил или замърсил уликите.

– Би трябвало да те позная, нали, Дони? – рече детективът, като увиваше тоалетна хартия около дясната си длан, за да спре кървенето. На бледата лунна светлина, влизаща през мръсния прозорец, Страйк едва успяваше да различи чертите на Лейн. Някога якото му мускулесто тяло сега тежеше под килограмите натрупана плът в резултат на стероидите и липсата на редовни физически упражнения. Тлъстините му, сухата му кожа, брадата, която явно бе пуснал, за да скрие белезите си, грижливо обръснатата глава и усвоената походка с тътрене на краката, го караха да изглежда поне с десет години по-стар отколкото беше всъщност. – Би трябвало да те позная в мига, когато отвори входната врата у Хейзъл. Но ти си прикриваше лицето, като все бършеше сълзи, нали така? Капнал си беше нещо в очите, за да се подуят ли?

Страйк поднесе пакета си с цигари на Пищяла, после сам запали.

– Сега, като си помисля, северняшкият акцент беше малко пресилен. Трябва да си го усвоил в Гейтсхед, нали? Дони открай време го бива в имитациите – подхвърли той към приятеля си. – Да беше го чул как докарваше ефрейтор Оукли. Личи си, че влага в подражанието сърце и душа.

Пищяла местеше изумен поглед от Страйк към Лейн. Детективът продължаваше да пуши, загледан в мъжа на пода. Носът му пареше и пулсираше и караше очите му да сълзят. Искаше да чуе как убиецът проговаря поне веднъж, преди да позвъни на полицията.

– Преби и ограби дементна старица в Корби, нали така, Дони? Горката госпожа Уилямс. Взел си грамотата за храброст на сина й, а вероятно и други негови документи. Знаел си, че той е в чужбина. Не е толкова трудно да откраднеш нечия самоличност, ако разполагаш с документ, от който да тръгнеш. Оттам става още по-лесно да баламосаш самотна жена и един-двама небрежни полицаи.

Лейн лежеше на мръсния под, заключил уста, ала Страйк едва ли не физически чувстваше трескавата работа на отвратителния му отчаян ум.

– Открих в къщата „Акутан“. Това е лекарство против акне, но също и против псориатичен артрит. Още тогава трябваше да се досетя. Криеше го в стаята на Келси. Рей Уилямс не е страдал от артрит. Обзалагам се, че сте имали много споделени малки тайни с Келси, нали, Дони? Тъпчел си й главата с измислици за мен, за да я докараш до нужната ти настройка. Возел си я с мотоциклет около офиса ми... наел си се да пускаш писмата й по пощата... носел си й обратно моите фалшиви писма.

– А бе, ти си тежък сбърканяк – ахна отвратеният Пищял. Наведе се над Лейн с огънчето на цигарата си близо до лицето му, явно изгарящ от желание да го нарани.

– Не давам и да го гориш, Пищял – предупреди Страйк и извади телефона си. – По-добре си обирай крушите, ще се обадя в полицията.

Той позвъни на 999 и съобщи адреса. Версията му щеше да е, че е проследил Лейн до клуба, а после до апартамента му, че е станала разправия и Лейн го е нападнал. Нямаше нужда никой да знае за намесата на Пищяла, нито че Страйк е отворил с шперцове ключалките на апартамента. Естествено, дрогираният съсед можеше да проговори, но детективът предполагаше, че младежът ще предпочете да не се бърка, за да не се налага в съда да разнищват доколко състоянието му е било повлияно от алкохол и наркотици.

– Вземи това и се отърви от него – поръча Страйк на Пищяла, като съблече светлоотразителното си яке и му го подаде. – И от флакона с газ оттатък.

– Разбрано, Горелка. Сигурен ли си, че няма проблем да останеш с този? – добави Пищяла с поглед към счупения нос на Страйк, към кървящите му ухо и ръка.

– Да, разбира се – отвърна Страйк, трогнат донякъде.

Чу как мъжът прибра флакона от съседната стая и малко след това го видя да минава покрай кухненския прозорец на балкона отвън.

– ПИЩЯЛ!

Старият му приятел се върна в кухнята с такава скорост, че очевидно беше спринтирал. Държеше заплашително в ръка тежкия флакон от пропан, но Лейн все така лежеше окован в белезници и безучастен на пода, а Страйк пушеше, облегнат на печката.

– Да му се не види, Горелка, рекох си, че ти е скочил!

– Пищял, можеш ли да осигуриш кола и да ме откараш утре сутринта на едно място? Ще ти дам...

Страйк погледна към оголената си китка. Предишния ден си беше продал часовника, за да осигури плащането на Пищяла за тази вечер. Какво още му беше останало за продаване?

– Виж, Пищял, знаеш, че ще изкарам пари от този случай. До месеци пред вратата ми ще има опашка от клиенти.

– Нямай грижа, Горелка – отвърна мъжът след кратък размисъл. – Можеш да ми останеш длъжник.

– Сериозно ли?

– Да – потвърди Пищяла и тръгна да си върви. – Дрънни ми, като си готов за тръгване. Аз отивам да набавя кола.

– Да не вземеш да я откраднеш! – подвикна подире му Страйк.

Секунди след като той мина повторно покрай кухненския прозорец, детективът чу далечния звук на полицейска сирена.

– Ето ги, идват, Дони – каза той.

И тогава Доналд Лейн проговори с истинския си глас на Страйк за пръв и последен път.

– Майка ти – изрече той със силен шотландски акцент – беше шибана курва.

Страйк се засмя.

– Може и така да е – отвърна той, пушещ и кървящ в мрака на фона на усилващите се сирени. – Но тя ме обичаше, Дони. А чух, че твоята не щяла да те знае, защото си бил полицейско копеле.

Лейн се замята по пода в безплодни старания да се освободи, но само успя да се превърти настрани с все така приковани зад гърба си ръце.