Черното изкуство да убиваш

11.

Холст лежеше буден на тънък матрак в заключена стая, която се различаваше от затворническа килия единствено по това, че имаше климатик.

Помисли си, че подобни спартански условия целят съсредоточаване на ума. И се получаваше. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как да завърши този проект колкото се може по-скоро и да бъде освободен, за да се наслаждава на плодовете на труда си.

Белман обаче като че ли не беше в състояние да се примири със ситуацията. През изминалите два часа непрекъснатите ѝ ридания достигаха до него през тънката стена, която ги разделяше, и не му позволяваха да заспи. Чуваше как Кенеди от стаята след нейната я увещава да се успокои, но без успех. Тя беше като инатливо дете, което само е убедило себе си, че ако се тръшка достатъчно, страданията му ще свършат. Холст потисна желанието си да ѝ извика да си затвори устата и да мисли за парите — даваше си сметка, че подобно нещо само ще влоши нещата.

През плътната мъгла на умората се опита да приеме положението. Примири се с факта, че няма да има възможност да общува с външния свят и че ще остане затворен месеци наред, ако не и повече. Перспективата беше мрачна. Опита се да не мисли много как ще реагира жена му и какво ще каже на децата. От друга страна, ако Бренан, Дрекер и онези, за когото работеха, изпълнеха своята част от уговорката, ги очакваше комфортно бъдеще. Това беше надеждата, в която трябваше да се вкопчи. Ако бяха принудили него да организира подобен проект, той сигурно щеше да се изкуши да прибегне до подобни методи. Потайността и скоростта бяха от жизнена важност. През последния век беше имало много случаи, когато правителства в желанието си да разработят и използват зараждащи се технологии бяха подкупвали, уговаряли или направо отвличали учени, за да работят за тях. И създаването на атомната бомба, и разбиването на шифрите през войната, и космическата надпревара бяха организирани с военни методи и ефективност. В епохата на глобалния бизнес държавата просто беше сменена от друг алчен и угаждащ на самия себе си фактор.

По коридора се чуха стъпки. Отключиха вратите им — първо на Белман, после и неговата. Един от двамата пазачи му извика:

— Allez, debout! — „Ставай!“.

Той се изправи мудно на крака и разкърши скованите си рамене. Последваха още заповеди на френски да се върнат в стаята в края на коридора. Холст мина по тесния облицован с плочки коридор и отиде при Кенеди и Сфирис, които вече седяха на масата с Бренан и Дрекер. Пред всеки от тях имаше лаптоп. Други два очакваха него и Белман.

Бренан посочи на Холст да седне между другите двама учени.

— Доктор Разия ще дойде всеки момент.

— Lèves toi! — Гневната команда прозвуча откъм стаята на Белман. Тя явно отказваше да съдейства.

Холст погледна към коридора и видя, че двамата пазачи са застанали на прага ѝ.

— Извинете. — Дрекер стана от мястото си и тръгна към тях.

— Професор Кенеди и доктор Сфирис вече получиха по-голямата част от оборудването си, както ще видите, когато ви покажем лабораториите — каза Бренан на Холст, без да обръща внимание на ставащото. — Всичко друго, което ви трябва, ще бъде поръчано и съгласувано с вас и доктор Белман. Компанията е готова да ви предложи неограничен бюджет — в рамките на разумното, разбира се — така че спокойно можете да поръчвате всичко, от което се нуждаете. — Той кимна към лаптопа. — Това е вашата машина. Поради очевидни причини тя няма връзка с интернет, но в папката за документи ще намерите каталозите на всички големи доставчици.

Откъм стаята на Сара Белман долетя къс изпълнен с ужас писък, последван от звуците на кратка борба. След секунди двамата пазачи се появиха, като я водеха насила. Тя беше само по бельо и ридаеше неутешимо. Пазачите я помъкнаха по коридора, като босите ѝ крака едва докосваха пода. Дрекер ги следваше и даваше заповеди на френски.

Холст, Сфирис и Кенеди гледаха като парализирани, неспособни да се намесят, как двамата пазачи притиснаха младата жена с лице към металната решетка на входа на сградата, вдигнаха ръцете ѝ и ги закопчаха с белезници над главата ѝ.

Дрекер извади пистолет от кобура на кръста си и го опря в лявото слепоочие на Белман.

— Имате прост избор, доктор Белман. Или сътрудничите, или ни спестявате разходите по вас. Има и други във вашата област, които са повече от способни да повторят работата ви.

Накрая Белман млъкна.

— Тя създава повече неприятности, отколкото си струва — небрежно рече Бренан. — Отърви се от нея.

— Не! — Отчаяният вик на Белман отекна от голите стени.

Дрекер притисна дулото на пистолета в черепа ѝ.

Холст извърна очи, докато тя дърпаше спусъка.

Чу се безобидно изщракване.

Холст погледна отново и видя, че Белман е припаднала. Тялото ѝ висеше на китките ѝ. По краката ѝ се стичаше урина и се събираше на локва около стъпалата. Гледката преобърна стомаха му. Тя приличаше на мъртвите животни, с които беше експериментирал.