Черното изкуство да убиваш

Благодарности

Първоначално Лео Блек беше герой, замислен за телевизионен филм. Предлагах версия на неговата история няколко пъти и бях посрещан с познатите за нас, сценаристите, усмивки и откази. Но ако бях успял по някакъв начин да го пробутам, той несъмнено щеше да се окаже недоразвит и укротен, или най-малкото объркан и противоречив вариант на истинския си аз. Когато говорите с мъже, а сега и с жени, служили в Специалните части, бързо си давате сметка, че те са отделна раса — хора, които могат да превключат в движение от сражение към гъделичкане на децата си вечер. Те са също така интелигентни, културни, умерени и непредубедени. Хора, които нямат какво да доказват и са уверени в мястото си в този свят. И точно това е интересното.

Така че благодаря на всички директори в телевизията, които ми казаха „не“. Като никога се оказахте прави. Мястото на Лео Блек е на страниците на книга.

Много по-големи благодарности дължа на Роланд Уайт, моя много търпелив редактор от „Пенгуин“, както и на Ариел Пакиър за приноса ѝ към историята. Благодаря и на агента си Зоуи Уолди, на съпругата ми Патриша за точните ѝ забележки и на Тони за многото ценна вътрешна информация, която ми даде.