Черното изкуство да убиваш

49.

Кенеди беше вдигнат от леглото за случая. Д-р Разия настояваше. Всички трябваше да бъдат свидетели на общия резултат от работата им.

Сара Белман стоеше в левия край на редицата учени, към които се бяха присъединили Бренан и Дрекер. Тя, Кенеди и Сфирис се намираха за първи път в лабораторията, в която Разия и Холст бяха работили заедно седмици наред. Гледаха през прозорец за еднопосочно виждане към строен млад мъж на около двайсет, облечен в проста жълто-кафява тениска: седеше на маса с бяла покривка, на която имаше две тонколонки и сребърно разпятие — жест, измислен несъмнено от Холст, за да направи изживяването колкото се може по-смилаемо.

Разия и Холст определено се забавляваха — усмихваха се и се смееха, докато правеха последни проверки на оборудването, което трябваше да контролира силата на сигнала, предаван до субекта. Дори Бренан и Дрекер изглеждаха заразени от оптимизма им: седяха спокойно на столовете си като инвеститори, сигурни, че големият им риск ще се изплати.

Разия взе думата.

— Дами и господа, преди да започнем искам да благодаря на всички ви за невероятните ви усилия. Само за седмици ние съчетахме вашата експертиза, за да създадем резултат — надяваме се — който ще бъде най-паметен в областта на неврологията, а всъщност и на цялата медицина. Човешкото състояние се определя от ума. Това, което ни дадохте, е не друго, а способността да подобрим неимоверно това състояние. Всъщност, ако методът се прилага правилно, страданието в смисъла на душевна болка и мъка ще престане да съществува. — Той кимна на Холст. — Ще отстъпя честта на колегата.

Белман усети как по гърба ѝ се стича пот. Погледна надясно. Кенеди и Сфирис се взираха безстрастно през стъклото. Трябваше ли да им каже? Не. Беше постъпила правилно. Отговорността беше нейна. Тя държеше картите и можеше да има доверие единствено на себе си. Сфирис беше прекалено боязлив, за да преговаря, а в сегашното си състояние на ума Кенеди бе прекалено гневен. Зад военните си униформи Дрекер и Бренан бяха бизнесмени, които говореха на езика на сделките. Условията, които щеше да постави, бяха прости — ще получат верния код в замяна на незабавното им освобождаване и изплащане на парите, но едва след като са се прибрали у дома. Ако се стигнеше до пазарлъци, Белман беше готова да преговаря за парите и само за тях.

Холст се наведе към малкия микрофон, свързан с тонколонките от другата страна.

— Cuando oye el sonido, recoja el crucifijo, рог favor. — „Когато чуете звука, моля вземете разпятието.“

Натисна едно копче на лаптопа си. Същият бял шум, който бяха пуснали на макака, сега бе пуснат на младия мъж.

Несъмнено доволен, че има с какво да се разсее, младият мъж взе разпятието.

Сара не очакваше онова, което последва. Младежът притисна разпятието към гърдите си, после към устните си и накрая към челото си. Холст пусна друг кратък кодиран звук. Субектът падна на колене и извика: „ꜟAlabado sea el Señor!“ — „Слава на Бога!“.

Сара усети погледи върху себе си. Погледна надясно и видя усмихващото се лице на д-р Разия.