Черното изкуство да убиваш

2.

Пистата на летище „Льо Бурже“ блещукаше като разтопено стъкло в жегата на юнския следобед. От безоблачното небе се спусна един „Гълфстрийм“ G450, кацна меко като целувка и спря до два автомобила с включени двигатели и климатици. Първият беше черен мерцедес седан с дипломатически номера. Вторият бе малко бяло рено, от което слезе млад офицер от Гранична полиция.

Вратата в задната част на самолета се отвори и четирите стъпала по вътрешната ѝ страна се спуснаха. От машината слязоха трима души. Начело вървеше тъмнокоса жена, наближаваща четиресетте, около която витаеше атмосфера на самоувереност, каквато може да има само американка. Следваха я двама високи атлетични мъже, чиято националност не можеше да се определи на око. И тримата бяха с костюми и носеха еднакви тъмносини сакове с правителствени емблеми и думите Sac Diplomatique. Граничният полицай хвърли поглед на паспортите им, даде им пропуски, с които да излязат от летището, и бързо си тръгна.

Шофьорът на мерцедеса пое саковете им — бяха тежки и обемисти като алпинистко оборудване — и ги прибра в багажника. Когато се върна на мястото си зад волана, завари жената седнала на предната седалка. Нямаше съмнение кой е старшият на групата.

— Рю Кристоф Коломб?

— Oui, merci — хладно, но с безупречен акцент отвърна тя.

Това бяха единствените думи, които произнесе през четиресетте минути път до целта им — жилищна сграда недалеч от булевард „Джордж V“ в центъра на Париж. Двамата мъже също мълчаха през цялото време. Когато от време на време ги поглеждаше в огледалото, шофьорът забелязваше, че оглеждат трафика със съсредоточеност, която трудно можеше да се нарече човешка. Поведението им изобщо не приличаше на това на дипломатите, които беше свикнал да вози, и караше стомаха му да се свива неприятно.

Веднага след като ги остави, изпита нужда да се обади на една автомивка в Сен Дени, където плати двайсет и пет евро за пълно Valet Magnifique. Но дори след като екипът голи до кръста сомалийци си свърши работата, миризмата на тримата си остана като воня на умрял под дюшемето плъх.