Черното изкуство да убиваш

15.

Надеждите на д-р Разия се бяха оправдали — след първоначалното нежелание да сътрудничи д-р Белман все пак се беше адаптирала към новата обстановка. Дългият опит го беше научил, че по отношение на основната човешка психология блестящите интелекти не се различават от простите работници — най-добрият начин да ги подчиниш, е с метода на моркова и тоягата. Или по-точно на тоягата и после на моркова. Грубото отношение, последвано от няколко дни лишения, беше пречупило духа на младата жена дотам, че тя беше благодарна дори за малки жестове като сапун и чисти дрехи. Едва след като беше поставена в състояние на зависимо сътрудничество, Разия я заведе в кабинета си и ѝ показа панамската сметка на нейно име с четири милиона долара в нея. За негово задоволство предложението за кодовете за достъп и още четири милиона при успешното завършване на проекта имаше чудодеен ефект. Белман и Холст бяха започнали да работят незабавно и оттогава почти не излизаха от лабораторията.

Дори след като задачата ѝ беше обяснена до най-малките подробности, д-р Белман нито веднъж не повдигна въпроса за нейната моралност. Беше изправена пред простия избор между страдание и лични облаги и реално изборът не съществуваше. Хората, готови да изтърпят поносим дискомфорт, да не говорим за перспективата да се жертват заради другите, бяха пренебрежимо малко. За щастие д-р Белман и колегите ѝ не попадаха сред тях.

Разия също беше започнал професионалния си живот като млад идеалист, тормозен от етиката на работата, която правителството на страната му искаше да върши. Но с помощта на наставниците си беше получил проникновението, споделяно от всички големи учени — в търсенето на ново познание моралът няма значение. Ако ученият се стреми единствено към фактите, нищо не бива да замъглява преценките му. В случаите, когато това се оказваше трудно, той си напомняше за пчелите в портокаловите насаждения на баща му. Тези чудеса на природата се грижеха единствено за оцеляването и просперитета на вида си. Онези, които преставаха да бъдат продуктивни, моментално биваха отстранявани от останалите. Индивидът беше ценен дотолкова, доколкото допринасяше за благото на общността. Природата налагаше тези правила по честен и ясен начин, който посрамваше склонните към увъртане човешки същества. Ако хората бяха действали с решимостта на своите ципокрили братовчеди, сега човечеството щеше да се състои единствено от индивиди с най-високо генетично качество, които щяха да се радват на дълъг, здравословен и полезен живот. Хора, които са достатъчно мъдри, за да постъпват единствено по начин, който е добър за всички.

С тази мисъл погледът на Разия се плъзна по редицата от трийсетина доброволци, на които им беше предложена баснословната сума от 100 долара, ако бъдат избрани да помагат в работата му, и започна да подбира най-здравите физически екземпляри. Мина три пъти пред редицата, като спираше да проверява зъбите, ноктите и блясъка на очите на онези, които привличаха вниманието му. Накрая сведе избора си до шестима — трима мъже и три жени, от една слаба млада жена на двайсетина години до набит як мъж на четиресет и няколко.

Субектите посрещнаха избора си с благодарни усмивки и с готовност последваха пазачите, които ги отведоха към новите им квартири, докато нещастните отхвърлени се затътриха по отъпканата пръст към изхода, като хвърляха завистливи погледи към избраниците. Разия можеше да им каже, че не е нужно да се разочароват, тъй като през следващите седмици ще имат нови възможности, но имаше момент, в който оправданата заблуда се превръщаше в безпричинна жестокост. За него като човек на науката това беше линия, която не бе готов да прекрачи.

Удовлетворен, че разполага с нужния му суров материал, Разия запали цигара и тръгна към трапезарията, за да закуси нещо. Очакваше го дълъг и изтощителен ден.