Черното изкуство да убиваш

27.

Д-р Разия посрещна Дрекер и Бренан на входа на експерименталния блок с нехарактерна за него усмивка.

— Има ли напредък? — попита Бренан.

— Отличен, благодаря — отвърна Разия. — И четирите обекта, които издържаха успешно хирургическите процедури, реагират много добре.

Заедно с д-р Холст той беше създал база в отделна сграда извън основните лаборатории и бе останал във възторг от бързината, с която напредваха. След като беше преценил членовете на екипа си през дните след пристигането им, бързо бе стигнал до заключението, че той и Холст са най-подходящи за провеждане на експериментите, докато Белман, Кенеди и Сфирис могат да функционират най-добре, ако останат в интелектуалните си мехури, изолирани от практическото приложение на работата им. Човешкият ум има поразителната способност да се организира в удобни затворени среди и само редки и изключителни индивиди са в състояние да понесат цялата картина. Самият той несъмнено беше един от тях и с удоволствие бе установил, че същото се отнася и за новия му колега.

Поведе посетителите си по покрития с плочки под към Холст, който стоеше при дълга маса до прозорец, през чието стъкло можеше да се вижда само в едната посока. От другата страна в края на едноетажната сграда имаше малко помещение, в което млада жена с болнични дрехи седеше на едно бюро и лакомо ядеше обяда си от ориз, грах и дебела пържола. Единственият намек за неотдавнашната процедура, извършена върху нея, беше малката обръсната област от лявата страна на главата ѝ. Освен чинията единственият друг предмет на бюрото беше бляскава метална полусфера с размерите на топка за голф, поставена в диск от изолирана керамика, закрепен за плота.

— Методите на доктор Холст се оказаха изключително плодотворни. Той работи много, за да ги усъвършенства — продължи Разия. — Бях повече от впечатлен.

Холст отвърна със скромна усмивка:

— Процедурата е добре установена, както знае госпожица Дрекер.

Физиономията на Дрекер остана хладна и надменна.

— Кога ще можем да съчетаем вашата работа с тази на Белман и Кенеди?

— Това зависи изцяло от техния напредък — отвърна Холст. — Тяхната работа е доста деликатна, но се надяваме да започнем опити след няколко седмици.

— Плащаме ви, за да работите бързо — каза Дрекер. — Имаме клиенти, които чакат. Колкото по-бързо приключим сделките, толкова по-скоро ще можем да се махнем оттук и да продължим напред.

— Никой няма да се забави и миг повече от необходимото — каза Разия, като си мислеше за жена си и децата си, които не беше виждал от близо осем месеца. — Всичко постигнато дотук ни уверява, че сме на път да постигнем огромен успех. Нека да демонстрираме.

И кимна на Холст.

Колегата му нагласи напрежението на контролното устройство на бюрото.

— Дванайсет волта. Еквивалент на токовия удар, който можете да получите от автомобилен акумулатор. — Натисна едно копче и полусферата на бюрото пред младата жена запулсира със зелена светлина.

Ръката ѝ замря по пътя от чинията към устата ѝ, когато вниманието ѝ се прехвърли от храната към полусферата. Колебанието ѝ обаче беше съвсем кратко. Тя посегна с другата си ръка и предпазливо докосна полусферата с върховете на пръстите си. Мускулите на ръката и се свиха в спазъм, когато токът премина през нея. Тя изпусна вилицата, но на лицето ѝ не се изписа и намек за болка, а само на внезапно и силно удоволствие. Жената се облегна в стола си, раменете ѝ се отпуснаха и клепачите ѝ почти се затвориха под въздействието на отделения допамин.

— Май ѝ харесва — каза Бренан с похотлив тон, който Разия намери за отвратителен.

— Следващият етап е да програмираме реакция към по-неуловими стимули — каза Разия. — Ще показваме на обекта изображение, като в същото време ще караме импланта да излъчва много по-слаб заряд. Резултатът би трябвало да е много положителна асоциация, а не това екстремно ниво на нервна възбуда. — Той погледна Дрекер и се усмихна. — Може би ще желаете да предложите какви изображения да изберем?

Лицето на Дрекер остана леко намръщено, докато се взираше през стъклото към младата жена, чиито очи постепенно се фокусираха като очите на наркоман, идващ на себе си след поредното отнасяне.

— За първи път ли експериментирате върху човек, доктор Холст?

— Трябва да призная, че да — отвърна Холст.

— Намирате ли го за трудно? — Въпросът дойде от Бренан.

Холст се поколеба.

— Не мога да се преструвам, че не е предизвикателно.

Последва кратко мълчание. Младата жена беше взела отново вилицата и продължаваше да се храни.

— Максималното напрежение, което можете да пуснете, фатално ли ще бъде? — попита Дрекер.

— Да… Ще бъде.

Д-р Разия пристъпи неспокойно от крак на крак. Разбираше какво предстои. За съжаление, това беше необходима част от процеса за човек, който е нов в тази работа. Единственото му съжаление беше, че опитният образец ще бъде тъкмо това момиче. Една сантиментална част от него вече беше започнала да се привързва доста към него.

— Бихте ли демонстрирали?

Шокираният Холст погледна Разия, сякаш търсеше помощ от него.

Разия сведе поглед към земята.

— Моля, направете каквото ви помолиха, доктор Холст.

Разия вдигна очи и зърна ясните невинни очи и пълните устни на момичето. Извърна се, когато Холст посегна с треперещи пръсти към контролното устройство. Пулсиращата светлина се появи отново.

Този път нямаше колебание. Обектът посегна да погали сферата, сякаш беше главата на бебе. Светлините в лабораторията примигнаха, когато силата на удара изхвърли момичето от стола. Тялото му остана да лежи безжизнено в отсрещния ъгъл на помещението.

Дрекер гледаше омаяно тънките струйки дим, които се извиваха от неравномерните петна изгорена плът по ръката, лицето и шията на момичето.

Разия вдигна очи и видя, че Холст се взира в недоядената храна от другата страна на стъклото. Беше наистина впечатлен. Колегата му не беше рухнал като него; вместо това си личеше как интелектът му триумфира над чувствата. Холст наистина беше един от онази рядка порода хора, за които целта оправдава и най-гадните средства. Сроден дух.

— Мисля, че можем да броим това за успех — каза Бренан и тръгна към изхода, следван от Дрекер. — Ще пратя двама души да разчистят.