Черното изкуство да убиваш

53.

В шест сутринта на вратата се почука. Двама униформени влязоха в стаята на Сара Белман, наредиха ѝ да се облече и я заведоха в кабинета на д-р Разия. Малко след това беше доведен и професор Кенеди, също измъкнат от леглото си. Наредиха им да чакат, без да разговарят. Накрая Разия благоволи да се появи, ухаещ на одеколон и цигари. Поздрави ги приветливо с добро утро и се отпусна в удобния стол зад бюрото си.

— Извинявам се за грубото събуждане, но ни очаква натоварен ден. Изглеждате много по-добре, професоре. Да приема ли, че лекарството е свършило работа?

— Така изглежда — отвърна Кенеди, избягвайки погледа му.

— Добре. Радвам се да го чуя. — Разия насочи вниманието си към Белман. — А вие добре ли сте?

— Да… Благодаря.

Разия се облегна в стола си и сплете пръсти върху закръгленото си шкембе.

— Сигурен съм, че се досещате коя тема ще обсъждаме?

Въпросът му увисна във въздуха.

Нито Белман, нито Кенеди отговориха.

— Нека ви подскажа. Поради причини, които са твърде очевидни, за да се нуждаят от обяснение, ние с доктор Холст правим редовни прегледи на работата ви. Разбира се, данните, които вкарвате в компютрите, не са лични. Те са собственост на нашия работодател. Затова в качеството ми на надзорник аз имам неограничен достъп до тях.

Последва нова пауза. Разия ги изгледа последователно като учител, който чака самопризнанията им.

Белман усети как сърцето ѝ се разтуптява. Паниката се надигна от стомаха в главата ѝ и тя изпита чувството, че черепът ѝ ще се пръсне. Кенеди пък остана неподвижен и с безизразното лице на картоиграч, без да сваля поглед от Разия.

— Да, доктор Белман, имате всички основания да изпитвате безпокойство. Зная, че именно вие се опитахте да саботирате кода. За щастие доктор Холст има зорко око за подобни неща и успя да поправи пораженията.

Кенеди се обърна и я изгледа невярващо.

— Има някаква грешка — каза той.

Белман се опита да заговори, но езикът ѝ отказа да се подчини.

— Боя се, че не, професоре. Всички доказателства сочат, че вашето протеже се е опитало да провали работата ни. — Разия въздъхна със съжаление. — Което ме изправя пред много трудно и неприятно решение.

— Не. Моля ви… — Белман успя да си възвърне дар слово. — Бях ядосана… Прецених погрешно…

— Именно. Работата ви дотогава беше отлична. Направо безупречна.

Професор Кенеди се наведе напред.

— Каквото и да замисляте, Разия, не го правете. Не сме молили да идваме тук, така че ако някой от нас се е поддал на раздразнението, вината е изцяло ваша.

— Никак не ми се иска да губя доктор Белман. Наистина. Тя има такъв уникален и обещаващ ум. От друга страна, вие, професоре, вече завършихте най-добрата си работа. И се провалихте в отговорността ви да наставлявате младшата си колега. — Разия се обърна към Белман. — Нека това ви послужи за урок.

Той кимна на двамата мъже, които стояха безмълвно до вратата.

Те на мига вдигнаха професор Кенеди от стола му и го изведоха от стаята.

— Не! Какво правите? — възкликна Белман. — Моля ви, не го наранявайте. Той има семейство…

Изстрелът секна протеста ѝ. Тя чу строполяването на тяло в преддверието на кабинета, последвано от сумтенето на двамата мъже, които го вдигаха от пода, за да го изнесат от сградата.

— Следващия път няма да имате шанс да се обяснявате, доктор Белман. Ще ви застреляме, докато спите. — Разия махна презрително с ръка. — Бъдете така добра да ме освободите от присъствието си.