Записки от една голяма страна

Огромни открити пространства

Ето няколко неща, които не трябва да забравяте през целия си живот: Даниел Буун15 е идиот и не си струва да отидете до Мейн от Хановър в Ню Хемпшър само за един ден. Позволете ми да ви обясня.

Онази вечер си играх с един глобус (една от добрите страни на факта, че американската телевизия е ужасна е, че ви позволява да си губите времето със страшно много нови неща) и бях леко изненадан, когато открих, че в Хановър съм доста по-близо до старата си къща в Йоркшър, отколкото до много други части на САЩ. И в действителност, оттук, където съм в момента, до Ату, най-западния от Алеутските острови в Аляска, е почти седем хиляди километра. Казано по друг начин, вие сте по-близо до Йоханесбург, отколкото съм аз до най-отдалечените части на моята страна.

Разбира се, бихте могли да възразите, казвайки, че Аляска не е подходящ пример, тъй като оттук дотам не е чисто американска територия, но дори и да се придържаме само към чисто континенталните части на САЩ, разстоянията са наистина впечатляващи. Разстоянието от моя дом до Лос Анджелис е точно толкова, колкото от вашия до Лагос. С една дума, тук говорим в голям мащаб.

Ето и още един приковаващ вниманието факт, що се отнася до мащаби. През последните двайсет години (период от време, през който, заявявам официално, се размножавах другаде) населението на САЩ се е увеличило почти толкова, колкото това на Великобритания. Това наистина ме удивлява, най-малкото защото не знам къде са се дянали всички тези нови хора.

Забележителното на Америка, особено ако дълго време сте живели в уютно местенце като Великобритания, е колко огромна и празна е голяма част от страната. Помислете: Монтана, Уайоминг, Северна и Южна Дакота са два пъти по-големи от Франция, а населението им е по-малко от това на южен Лондон. Аляска е още по-голяма, а в нея живеят още по-малко хора. Дори и нашият щат Ню Хемпшър, който се намира в сравнително пренаселения северозапад на страната, се състои от 85 процента гори, а голяма част от остатъка са езера. Можете да карате изключително дълго време из Ню Хемпшър и да не видите нищо друго освен дървета и планини, нито една къща или дори колиба, а доста често дори и друга кола.

Това постоянно ме изненадва. На гости ми бяха двама приятели от Англия и решихме да вземем колата и да отидем до езерата в западен Мейн. Звучеше като добра идея как да прекараме деня на открито. Единственото, което трябваше да направим, бе да прекосим Ню Хемпшър, който все пак е един най-малките щати в Америка, и да влезем малко навътре от другата страна на границата в територията на чудесния ни, населен с лосове източен съсед. Прецених, че ще ни отнеме между два и два и половина часа.

Е, естествено вече сте предугадили най-смешното в историята. Седем часа по-късно спряхме напълно изтощени на брега на езерото Рангъли, направихме две снимки, спогледахме се, безмълвно се качихме обратно в колата и се върнахме вкъщи. Такива неща се случват през цялото време.

Любопитното е, че почти всички американци, доколкото виждам, не гледат на нещата така. Те мислят, че страната е твърде пренаселена. Непрестанно се предприемат мерки да бъде ограничен достъпът до националните паркове и резервати под предлог, че високата посещаемост крие опасности за тях. Безспорно е, че части от тях наистина се посещават от твърде много хора, но това е така само, защото 98 процента от посетителите пристигат с коли, а 98 процента от тези дошли по този начин не се отдалечават на повече от триста метра от металните си утроби. На други места обаче имате на разположение само за себе си цели планини дори и в най-посещаваните паркове в най-заетите дни. И все пак може скоро да открия, че ми е забранено да се изкачвам из доста от резерватите ако не съм бил достатъчно предвидлив да си направя резервация, няколко седмици преди това, тъй като изглежда, че посетителите са прекалено много.

По-зловещото е, че се засилва убеждението, че най-добрият начин, по който може да бъде преодоляна тази предполагаема криза е да бъдат изгонени от страната онези, които не са родени в нея. Има една организация, чието име в момента ми убягва (но може би е „Опасно тесногръдите реакционери за една по-добра Америка“), която на определени интервали пуска задълбочени, внимателно аргументирани обяви в „Ню Йорк Таймс“ и други сериозни издания, призовавайки към поставяне край на имиграцията, тъй като, както гласи една от обявите им: „Тя разрушава нашата околна среда и качеството на живота ни“. Моля ви се! На друго място те добавят: „Предимно благодарение на имиграцията ние стремглаво се насочваме към екологична и икономическа катастрофа“.

Предполагам, бихте могли да защитите становището, че е необходимо имиграцията да бъде намалена, но не с довода, че в страната вече няма място. Привеждащите доводи против имиграцията удобно си затварят очите пред факта, че САЩ вече екстрадират по един милион имигранти годишно, а тези, които остават тук вършат работа, която американците считат за твърде мръсна, опасна или нископлатена, за да я вършат самите те. Изгонването на имигранти няма да доведе до внезапното откриване на работни места за местните жители; това, до което ще доведе обаче, е увеличаване на количеството на неизмити съдове и ненабрани плодове. А още по-малко вероятно е като по чудо да ни освободи повече място за живот.

Процентът имигранти в Америка вече е един от най-ниските за развитите страни. Само шест процента от жителите на САЩ са родени в чужбина, в сравнение например с Великобритания, където тази цифра е 8 процента, и Франция — с 11 процента. Америка може и да се е насочила към екологическа и икономическа катастрофа, но ако това е така, то със сигурност не се дължи на факта, че шест от всеки сто души са родени на друго място. Но опитайте се да обясните това на по-голямата част от американците.

Истината е, че Америка вече е една от най-рядко населените страни на земята с шестдесет и осем души на квадратна миля в сравнение с 256 във Франция и над 600 във Великобритания. Само два процента от страната като цяло се считат за напълно урбанизирани.

Разбира се, американците винаги са гледали на тези неща от друга гледна точка. Казват, че Даниел Буун веднъж погледнал навън от прозореца на колибата си, видял струйка дим, която се издигала над къщата на някакъв заселник на един отдалечен хълм и изказал намерението си да се премести, оплаквайки се горчиво, че в областта било станало твърде пренаселено.

Затова ви и казах, че Даниел Буун е идиот. Но не ми се иска и остатъкът от страната да последва неговия пример.