Записки от една голяма страна

Нашият приятел лосът

Жена ми тъкмо извика, че вечерята е на масата, (въпреки че аз бих предпочел да е в чиниите, но какво да се прави) така че днешният материал може да се окаже по-кратка от обикновено.

Разбирате ли, у дома, ако човек не се добере до масата през първите пет минути, няма да е останало нищо освен хрущяли и сивкавият конец, с който е бил овързан бутът. Но поне — и това е една от хубавите страни на живота в Америка, а всъщност и където и да било на друго място с изключение на Великобритания — тук можем да ядем говеждо, без да се чудим дали след като станем от масата няма да залитнем и да се забием в стената.

Наскоро бях отново във Великобритания и забелязах, че доста хора отново ядат говеждо, което ме навежда на мисълта, че не са гледали превъзходния двусериен репортаж „Хоризонт“ за болестта „луда крава“ и не са чели също така превъзходната статия на Джон Ланчестър в „Ню Йоркър“ на същата тема. Повярвайте ми, ако ги бяха чели, никога нямаше да пожелаят да вкусят говеждо отново. (Но още повече би им се приискало да не бяха яли говеждо между 1986 и 1988. Тогава и аз ядях говеждо и да знаете какво ни чака!)

Днес обаче целта ми не е да ви накарам да се усъмните в перспективите си (макар че съветът ми към вас е да уредите всичките си неща, докато все още можете да държите химикалка), а да предложа алтернативен начин, по който да бъдат използвани всички тези крави, които в момента изпращат в кланиците.

Идеята ми е да докараме всички тези крави в Америка и да ги пуснем на свобода в Големите северни гори, които се простират на територията на Ню Ингланд от Вермонт до Мейн и да ги оставим на американските ловци. Мисълта ми е, че по този начин бихме могли да отклоним вниманието им от стрелбата по лосове.

Само един Бог знае защо някой би поискал да застреля едно така безвредно и отстъпчиво животно като лоса, но хиляди хора го правят. В действителност има толкова много ловци, че отделните щати провеждат лотарии, с които се определя кой ще получи ловен билет. Само в Мейн миналата година са получени 82 000 молби за 1 500-те ловни билета. Над 12 000 жители на други щати със задоволство са се разделили със сумата от двадесет долара само срещу възможността да вземат участие в лотарията.

Ловците ще ви кажат, че лосът е лукаво и опасно горско животно. В действителност лосът е една крава, която може да бъде водена и от тригодишно хлапе. И това е всичко. Несъмнено е, че лосът е най-невероятното, безнадеждно трогателно създание, което някога е живяло на свобода. Той е огромен почти колкото кон — но поразително лишен от грация. Лосът бяга така, сякаш краката му никога не са били представени един на друг. Дори и рогата му са безнадеждни. Другите горски създания имат рога със заострени краища, които изглеждат чудесно в профил и всяват респект сред противниците им. Рогата на лоса приличат на кухненски ръкавици.

Това, което обаче отличава лоса най-много, е почти безграничната му липса на интелигентност. Ако карате по някоя магистрала и на пътя ви се изпречи лос, той дълго ще присвива очи, взирайки се във вас, след което неочаквано ще се забърза надолу по пътя, размахвайки краката си в осем посоки едновременно. Без значение е, че има около 10 000 квадратни мили безопасни, гъсти гори и от двете страни на магистралата. Без да има представа къде се намира и какво точно става, лосът упорито ще следва пътя почти до Ню Брънсуик, преди необичайната му походка да го завлече по случайност отново в гората, където той моментално ще спре, а на физиономията му ще се изпише пълно объркване — все едно иска да каже: „Я! Гори. Как, по дяволите, се озовах тук“?

Лосовете са толкова поразително тъпи, че когато чуят, че се приближава кола или камион, те изскачат от гората на магистралата, водени от необичайната надежда, че там ще са в безопасност. Всяка година около 1 000 лоса биват прегазени от коли и камиони в Ню Ингланд. (Тъй като лосът тежи деветстотин килограма, а структурата му е такава, че капакът на колата подсича тънките му и дълги крака, а в същото време оставя тялото му да се стовари през предния прозорец, сблъсъците много често се оказват фатални и за водача на превозното средство.) Когато видите колко спокойни и празни са пътищата, които минават през северните гори и осъзнаете колко очевидно малка е вероятността на пътя да изскочи каквото и да е било създание, точно когато преминава моторно превозно средство, ви става ясно колко смайващ е броят на тези катастрофи.

Още по-поразителен е фактът, че при отсъствието на каквато и да било природна интелигентност и при наличието на необичайно силно притъпен инстинкт за самосъхранение, лосът е едно от животните, оцелели най-дълго в Северна Америка. Лосовете съществуват още от времето на мастодонтите. Власати мамонти, саблезъби тигри, планински лъвове, вълци, карибу, диви коне и дори камили се въдели на воля навремето в източната част на САЩ, но постепенно изчезнали като видове, а лосовете се бъхтели, необезпокоявани от ледниковите периоди, метеоритните дъждове, вулканичните избухвания и местенето на континентите.

Не винаги е било така. Изчислено е, че в началото на века е имало не повече от дузина лосове в Ню Хемпшър и вероятно нито един във Вермонт. Днес в Ню Хемпшър има около 5 000 лосове, във Вермонт около 1 000, а в Мейн почти 30 000.

Именно поради постоянния прираст се разрешава отново ловът на лосове с цел да бъде държан под контрол броят им. Това обаче поражда два проблема. Първо, броят на лосовете се базира само на догадки. Ясно е, че лосовете не се явяват за преброявания. Поне един от водещите еколози счита, че броят им е с поне двадесет процента по-малък от представяните изчисления, което би означавало не толкова, че селективно се убиват по-слабите екземпляри, колкото че лосовете биват застрелвали най-безразборно.

Това, което според мен е от още по-голямо значение обаче, е фактът, че наистина е погрешно да се ловува и убива животно дотолкова скучно и непретенциозно, колкото лосът. Да застреляш лос не е никакво постижение. Срещал съм лосове на свобода и мога да ви уверя, че е напълно възможно човек да отиде до тях и да ги убие, удряйки ги със сгънат вестник. Фактът, че над 90 процента от ловците могат да застрелят лос по време на ловния сезон, който трае едва една седмица, е доказателство за това колко е лесно да бъдат хванати.

Затова ви препоръчвам да ни пратите всичките си изкуфели волове. Това ще осигури на ловците ни решителното предизвикателство, което явно търсят, а и както казах може да спаси някой и друг лос.

Така че, пратете ни тези луди крави. Адресирайте ги до Боб Смит. Той е един от нашите сенатори от Ню Хемпшър и ако се водим от начина, по който гласува в Конгреса, явно е на „ти“ с умствените разстройства.

А сега, ако ме извините, ще отида да проверя дали на сивкавия конец е останало някое и друго парче месо.