Записки от една голяма страна

Как да вземем кола под наем

Живеем в САЩ вече две години и половина, ако щете, вярвайте (пък и да не вярвате, пак си е така), и човек би си казал, че сме започнали да се ориентираме, но уви, няма такова нещо. Тайните на съвременния американски начин на живот продължават да ме озадачават. Нещата са ужасно сложни, нали разбирате.

Разсъждавах на тази тема миналата седмица, когато отидох да взема кола под наем на летището в Бостън. Служителят на гишето, след като вкара в компютъра всички номера, които някога по някакъв начин са били свързани с мен, и копира няколкото ми кредитни карти, попита:

— Искате ли Изключително покритие на отговорност за щети на трети лица при съзнателен отказ от права?

— Не знам — отвърнах аз несигурно. — Какво е то?

— Осигурява покритие в случай на иск за отговорност от страна на втори лица по щети на трети лица при съзнателен отказ от права, подаден по отношение на вас, или при изключителни претенции на титуляр или втора страна, предявени от вас от името на четвърто лице при далечна роднинска връзка.

— Освен в случаите, когато предявявате иска за остатъчни изключения по отношение на титуляра — намеси се някакъв човек от опашката зад мен.

— Не, това важи само в Ню Йорк — възрази човекът на гишето. — В Масачузетс не можете да претендирате за остатъчни изключения, освен в случай, че сте еднокрак и че не сте постоянно пребиваващ в Северна Америка според данъчните формуляри.

— Вие имате предвид покритието на оценка на инвалидност при втори лица — намеси се втори човек от опашката. Да не сте от Роуд Айлънд?

— Ами да — рече първият.

— Това обяснява нещата. При вас има вариативна двойно отрицателна процедура по оценяването.

— Нищо не разбирам — изплаках аз отчаяно.

— Вижте — поде малко нетърпеливо чиновникът на гишето, — да предположим, че се блъснете с тази кола в колата на човек, който има покритие на оценка на инвалидност при втори лица, но няма отговорност по отношение на титуляр и трети лица. Ако вие имате изключително покритие на отговорност за трети лица, не трябва да теглите от собствената си полица по точка едноцифрена двупосочна отговорност. Какво е покритието ви по отношение на лични загуби?

— Не знам — отвърнах аз.

Той ме зяпна и попита недоверчиво:

— Как така не знаете?

С ъгълчето на окото си забелязах как останалите от опашката си разменят развеселени погледи.

— С тези неща се занимава госпожа Брайсън — беше малко неясният ми отговор.

— Какво ниво на нисък двоен падеж имате?

Видът ми говореше недвусмислено: „Моля ви, не ме бийте!“ Той си пое дъх по начин, който намекваше, че може би е дошъл моментът да се поразходя навън.

— Струва ми се, че се нуждаете от Универсален пакет с пълно покритие и двустранен подробен план на обратимост.

— С нарастващи ползи при смърт — предложи вторият суфльор от опашката.

— Какво е това изобщо? — попитах тъжно.

— Всичко е описано в брошурата — каза чиновникът и ми подаде някаква листовка. — Най-общо казано, пакетът ви осигурява покритие от 100 милиона долара при кражби, пожар, злополука, земетресение, ядрено нападение, експлозии на блатен газ, сблъсък с метеор, дерайлиране с последвал косопад и умишлено предизвикана смърт — при условие, че щетите са нанесени едновременно и вие уведомите съответните инстанции в рамките на 24 часа с писмен доклад за инцидента.

— Колко струва това?

— 172 долара дневно. Но заедно с договора получавате и комплект ножове за пържоли.

Погледнах към другите хора на опашката. Те кимнаха.

— Добре, ще го взема — казах аз примирено.

— Към това мога да ви предложа и опция за допълване на гориво „Без грижи“ — продължи чиновникът, — както и икономична опция „Напълни си сам“.

— Това пък какво е? — попитах с ужас, осъзнавайки, че кошмарът продължава.

— Ами с опция „Без грижи“ можете да ни върнете колата с празен резервоар и ние ще заредим еднократно само срещу 32 долара и 95 цента. При икономичната версия сте длъжен сам да напълните резервоара, преди да върнете колата, а тези 32 долара и 95 цента плащате по точка „Разнообразни неуточнени такси“.

Посъветвах се с доброволните консултанти и взех опция „Без грижи“.

Чиновникът отметна нещо в съответната графа.

— А ще вземете ли и опция за автомобилен локатор?

— Това какво е?

— Съобщаваме ви къде се намира колата.

— Вземете опцията — каза настоятелно човекът зад мен. Веднъж, в Чикаго, я отказах и в продължение на два дена и половина скитосвахме из летището в търсене на проклетата кола. Оказа се, че е паркирана под брезент в едно житно поле близо до Пиория45.

Нещата продължиха да се развиват в същия дух. Накрая се оказа, че сме изчели около двеста страници с усукани опции. Чиновникът най-сетне ми връчи договора.

— Само подпишете тук, тук и тук, и тук — каза той. — Сложете инициалите си тук, и тук, и тук, и тук — а, и ето тук. А също така тук, тук и тук.

— За какво ги слагам тези инициали? — попитах подозрително.

— Тези тук ни дават правото да дойдем у вас и да вземем едно от децата ви или подбрано от нас електронно съоръжение, ако не ни върнете колата навреме. Тук сте подписали съгласие да ви инжектират серум на истината в случай на правен спор. Тук се отказвате от правото да търсите правата си по законен път. Тук приемате, че всяка щета, нанесена на колата ни оттук нататък, е ваша отговорност. Тук сте подписали дарение от 25 долара за тържеството по случай пенсионирането на Бърнис Ковалски.

Преди да отворя уста, той прибра своето копие от договора и постави на негово място карта на летището.

— Как да отидете до колата — поде той и започна да драска по картата, като че ли решаваше загадка с лабиринт в детско списание. — Проследявате червените знаци от терминал A до терминал D2, след това тръгвате по пътя, обозначен от жълтите знаци — и от зелените също — до паркинга при ескалаторите на сектор R. Слезте с ескалатора до фоайето за пътници Q, качете се на совалката за „Сателитен паркинг — долината на Мисисипи“, и слезте на паркинг A427–3апад. Оттам следвате белите стрелки по тунела под пристанището, през карантинната зона, а после покрай завода за водни филтри. Пресичате писта 22-ляво, прескачате оградата в долната й страна, тръгвате надолу по брега, и ще намерите колата си паркирана в ниша номер 12604. Червен „Летящ прилеп“. Не можете да я объркате.

Подаде ми ключовете и една голяма кутия, пълна с документи, застрахователни полици и други подобни материали.

— Успех — подвикна той след мен.

Разбира се, така и не намерих колата и закъснях за срещата си с няколко часа, но ако трябва да бъдем честни, ножовете за пържоли вършат добра работа.