Записки от една голяма страна

Защо всички постоянно се тревожат?

Искам да цитирам един факт. През 1995 година, според вестник „Уошингтън Поуст“, хакери са успявали да проникнат през системите на сигурност на Пентагона 161 000 пъти. Това ще рече 18 незаконни влизания на час, по едно на 3,2 минути.

О, знам какво се каните да отговорите. Че такова нещо може да се случи на всяка непробиваема система за сигурност, от която зависи съдбата на планетата. В края на краищата, ако държите на склад мощен ядрен арсенал, е напълно разбираемо хората да искат да влязат и да го поразгледат, може би да проверят за какво са всички тези копчета, на които пише „Детонация“ и „Код:червено“. Такава си е човешката природа.

Освен това Пентагонът и без това си има достатъчно грижи. Хората се скъсаха да си търсят липсващите дневници от Войната в Залива. Не знам попадала ли ви е тази информация, но в Пентагона са забутали някъде — всъщност загубили безвъзвратно — голямата част от 200-те страници официални доклади за онази кратка, но вълнуваща пустинна авантюра. Всъщност останали са само 36 страници. Изглежда, че половината от липсващите страници били изтрити, когато един офицер, воювал в Залива — ще ми се да си съчинявах, но не е така — вкарал неправилно някакви игри във военен компютър. Що се отнася до останалите липсващи файлове, ами просто си липсват. Знае се само, че два комплекта били изпратени на Генералния щаб във Флорида, но сега никой не може да ги открие (пак тези чистачки!), а третият комплект пък по някакъв начин „изчезнал от сейфа“ на една база в Мериленд, нещо, което след гореописаното звучи напълно вероятно.

За да се отнесем коректно с Пентагона, хората там сигурно са разсеяни поради смущаващите доклади, които получават от ЦРУ. Наскоро стана ясно, че въпреки отделената внушителна сума от два милиарда долара годишно за проследяване на събитията в Съветския съюз, от ЦРУ не са съумели да предвидят разпадането на СССР — доколкото разбирам, още се опитват да получат потвърждение на слуховете чрез свои хора, служители на „Макдоналдс“ в Москва — разбира се, това трябва да е дестабилизирало Пентагона. В края на краищата не можеш да очакваш хората да си пазят документите от войните, след като не получават достоверни сведения от фронта, така ли е?

На свой ред служителите на ЦРУ почти сигурно не могат да се съсредоточат върху изпълнението на задачите си — моля ви, позволете да подчертая отново, че не си измислям нищо, — смутени от новината, че във ФБР от години разполагали с кадри на техния агент Олдрич Еймис, на които той е заснет как влиза в посолството на СССР във Вашингтон, понесъл претъпкани папки, и излиза с празни ръце, но не можели да си изяснят докрай какво точно върши той. Във ФБР знаели, че Еймис е служител на ЦРУ, знаели, че редовно посещава съветското посолство, знаели освен това, че в ЦРУ се опитват да намерят двойния агент сред служителите си, но така и не съумели да осъществят мисловното усилие, необходимо да свърже мъчително неясните улики в един извод.

В крайна сметка Еймис беше заловен и осъден на един трилион години затвор, но това не стана благодарение на усилията на ФБР. Но нека ги разберем — във ФБР са ужасно подтиснати, защото напоследък оплескват всичко, с което се захванат.

Първо, да вземем неправилното арестуване на Ричард Джуъл, охранителя, който първоначално бе заподозрян, че е автор на бомбения атентат в Олимпийския парк в Атланта. Според изводите на ФБР Джуъл поставил бомбата, обадил се по телефона, за да уведоми властите, после пробягал три километра за една минута, за да се върне на местопрестъплението навреме, за да стане герой на събитието. Макар че не съществуваше и следа от доказателства, които да го свържат с бомбата, и че бе доказано категорично, че е невъзможно да се е обадил по телефона и да се е върнал в парка за цитираното време, но на ФБР им трябваха месеци, за да схванат, че са прибрали не този, когото трябва.

През април пък в новините бе съобщено, че в съдебномедицинските лаборатории на ФБР в продължение на години се объркват, губят, съсипват и заместват важни доказателствени материали. От време на време им се налагало просто да си поизмислят нещо. Има един случай, в който служител в лаборатория написал доклад от микроскопско изследване, без дори да си направи труда да погледне през окуляра на микроскопа. Благодарение на упоритата и изобретателна дейност на въпросните лаборатории е било поставено под риска издаването на поне 1000 присъди, ако не и много повече.

Сред многобройните постижения на ФБР можем да цитираме това, че служителите му все още не са открили виновника за бомбения атентат в Атланта, както и автора на серия от бомбени атентати в църкви в Южните щати, не са арестували никого във връзка с неизяснено дерайлиране на пътнически влак в Аризона през 1995, което имаше фатални последици, не успяха да заловят Юнабомбър34 — той беше предаден на властите от брат си, и все още не са в състояние да отговорят на въпроса дали миналогодишната катастрофа на полет 800 на TWA е резултат на престъпление, злополука или нещо друго.

В резултат на публикуването на тези данни много хора стигат до извода, че във ФБР работят опасно некадърни хора. Въпреки че това несъмнено е така, съществуват обстоятелства, които могат да докажат, че Федералното бюро за разследвания далеч не се представя най-зле — а именно миналогодишното откритие, че съществуват хора, които са още по-удивително некомпетентни. Говоря за шерифските служби на Америка.

Не разполагам с място за подробен преглед на забележителните постижения на шерифските служби, затова ще цитирам само две. Първо, бе съобщено, че шерифската служба на Лос Анджелис поставила рекорд за миналата година, освобождавайки неоснователно двадесет и трима арестанта, някои от които опасни или с психически отклонения. След освобождаването на арестант номер двадесет и три говорител на службата пояснил на журналистите, че някакъв чиновник получил писмо с инструкции арестантът да бъде изпратен в Орегон, където трябвало да излежи наказание за кражба с взлом и изнасилване, но погрешно разтълкувал съдържанието като нареждане да върне на лицето всички лични вещи, да го изпрати до външната врата и да му препоръча една добра пицария наблизо.

Според мен още по-добре са се представили онези заместник-шерифи в Милуоки, които били изпратени на летището с две кучета-следотърсачи, за да се упражняват да издирват експлозиви. Заместник-шерифите скрили на определено място на летището пакет с действителен експлозив и — това е любимият ми момент — забравили къде са го скрили. Излишно е да допълвам, че кучетата не могли да го открият. Това се е случило през февруари и търсенето продължава. Става дума за втори случай, когато полицаи от Милуоки съумяват за затрият експлозиви на летището.

Мога да продължавам още дълго, но смятам да прекъсна и да се опитам да вляза в компютърната система на Пентагона. Наречете ме злодей, но винаги съм се съблазнявал от мисълта да гръмна по някоя по-незначителна страна. Това ще бъде съвършеното престъпление. От ЦРУ няма да разберат, в Пентагона ще разберат, но ще загубят папката с делото, във ФБР ще разследват случая в продължение на осемнайсет месеца и накрая ще арестуват Господин Ед, Говорещият кон, а пък шерифската служба на Лос Анджелис ще го пусне да си върви. Най-малкото ще отклони вниманието на хората от други неща, за които би трябвало да се безпокоят.