Записки от една голяма страна

Националните тлъстини

Напоследък доста често мисля за храна. Вероятно защото ми липсва. Разбирате ли, жена ми наскоро ме подложи на диета, след като намекна (малко некоректно, според мен), че заприличвам на заоблен въздухоплавателен апарат.

Диетата е доста интересна, създадена лично от нея — по принцип ми е позволено да ям всичко, което искам, стига да не съдържа мазнини, холестерол, натрий или калории. Другото условие е да не е вкусно. За да не ме остави да умра от глад, тя отиде до супермаркета и изкупи всички храни, на чиито етикети се споменава думата „трици“. Не съм много сигурен какво вечерях снощи, но май бяха котлети от трици. Страшно съм подтиснат.

Затлъстяването е сериозен проблем в Америка (поне за затлъстелите). Половината от пълнолетните американци имат наднормено тегло, а една трета влизат в категорията „страдащи от затлъстяване“ (с други думи, са от хората, с които избягвате да влизате в асансьора).

Сега, когато вече почти никой не пуши, затлъстяването стана притеснение номер едно по отношение здравословното състояние на нацията. Около 300 000 американци умират ежегодно от болести, пряко свързани със затлъстяването, а хората харчат около 100 милиарда долара за лечението на болести, дължащи се на хронично преяждане — диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, рак и така нататък. Доскоро не знаех, че наднорменото тегло увеличава риска от заболяване от рак на дебелото черво — определено нещо, което бихте предпочели да избегнете — при това с 50 процента. Откакто попаднах на тези данни, периодично си представям как ме преглежда проктолог и после казва:

— Уха! Колко чийзбъргъра сте изяли през живота си, господин Брайсън?

Наднорменото тегло сериозно намалява шансовете ви да оцелеете след операция, да не говорим пък за шансовете ви да свалите сносно на вид момиче.

Освен всичко останало хората, които теоретично са ви мили и близки, ще започнат да ви наричат „господин Пухчо“ и ще ви питат какво мислите, че правите всеки път, когато отворите някой шкаф и съвсем случайно извадите оттам голям плик чипс със сирене.

За мен е същинско чудо, че в тази страна изобщо има хора, които съумяват да бъдат слаби. Онзи ден отидохме на ресторант, в който имаше промоция на нещо, наречено „Сензационна скара“. Помествам описанието на специалитета „Палачинка с чили и сирене“ дословно така, както беше в менюто. Имайте предвид, че всяка дума в описанието е вярна.

„Основата на този невероятен специалитет са хрупкави, крехки пържени вафли. Отгоре ги заливаме обилно с чили сос, топено сирене «Монтерей Джек» и чедър, а най-отгоре нареждаме купчина домати, зелен лук и квасена сметана“.

Разбирате ли с какво трябва да се боря? А това беше един от по-скромните специалитети на заведението. Най-подтискащото в цялата работа е, че жена ми и децата могат да се тъпчат с всички тези неща и не наддават с нито грам. Когато пристигна сервитьорката, жена ми каза:

— За мен и децата по един „Супер Делукс Специалитет“ със сос, допълнително сирене и квасена сметана, освен това панирани лучени кръгчета с топъл бял сос и вафли с месен сос.

— А за господина?

— Донесете сухи трици и чаша вода.

На другата сутрин, когато пред закуската, състояща се от овесени ядки и някаква плява, обявих пред жена си, че това е най-тъпата диета, за която съм чувал, тя ми каза да си намеря по-добра. Затова отидох в библиотеката. Открих поне 150 книги за хранене и диети — Диетата „Укрепване на имунитета“ на доктор Бъргър, „Откровено за регулиране на теглото“, „Ротационна диета“ — но всички диети бяха малко прекалено сериозни и изпълнени с трици за моя вкус. Накрая открих точно това, което търсех. Книгата беше написана от някой си доктор Дейл М. Атренс, и се казваше „Не пазете диети“. Е, това е заглавие, което може да събуди интереса ми.

Преодолявайки естествената си неприязън към самоизтъкващи се лица, които държат да слагат титли пред имената си (в края на краищата, аз не слагам никакви титли пред името си на моите книги, и то не само защото не разполагам с такива), отнесох книгата в читалнята — мястото, заделено в библиотеките за лица със странно поведение, които нямат къде да отидат през работния ден, но все още не са съвсем готови да бъдат прибрани в лудницата. Та на това място се отдадох на задълбочено изучаване на текста.

Основната идея на книгата, ако съм я схванал правилно (извинете ме, ако описанието ми е малко повърхностно, но непрекъснато ме разсейваше съседът ми по маса, който разговаряше тихичко с лице, намиращо се в друго измерение) та идеята е, че в продължение на хилядолетната си еволюция човешкото тяло е програмирано да трупа тлъстини, за да съхранява топлина през студените месеци на годината, под формата на уплътнение за удобство, и като енергиен резерв в години, когато реколтата е лоша.

Човешкото тяло — и моето в частност, очевидно — много го бива да изпълнява тази си функция. Дървесните мишки не са в състояние да го правят, затова ядат непрекъснато, освен когато спят. „Може би затова те не са в състояние да създават изкуство“, отбелязва хитро Атренс. Ха-ха. А може би пък се дължи на това, че те ядат листа, а аз ям двойния шоколадов сладолед с крем на Бен и Джери.

Другият интересен факт, изнесен от Атренс, е че мастните тъкани са извънредно упорити. Дори да се докараш почти до гладна смърт, тялото ти проявява крайно нежелание да разгражда мазнини.

Половин килограм мазнини се равняват на 5000 калории, които средностатистическият човек поглъща за два дни. Значи, ако гладувате в продължение на седмица — без да ядете абсолютно нищо — в крайна сметка ще стопите не повече от килограм и половина тлъстини, и нека бъдем честни, пак няма да сте красиви като картинка в банския си костюм.

След като сте се изтезавали по този начин в продължение на седем дни, съвсем естествено е да хлътнете в килера, когато никой не ви вижда, и да изядете всичко, което намерите там с изключение на един плик нахут. Така си възстановявате всички загуби, плюс — и в това е номерът — още малко отгоре, защото тялото ви е наясно, че сте се опитали да го уморите от глад и че не може да ви има доверие, затова си слага още малко допълнително сланинка настрани за в случай, че пак ви обземат идиотски идеи.

Точно затова пазенето на диети е толкова трудно и подтискащо. Колкото повече се опитвате да се отървете от тлъстините си, толкова по-ожесточено организмът ви се вкопчва в тях.

Затова изобретих алтернативна диета, която нарекох „Лъжете тялото си в продължение на двайсет часа на денонощие“. Идеята е, че двайсет от всеки двайсет и четири часа се подлагате безмилостно на пълен глад, но в четири подбрани периода от всяко денонощие — да ги наречем за удобство закуска, обяд, вечеря и среднощна закусчица — вкарвате в организма си неща от рода на пълна чиния с наденички, пържени картофи и боб, или голяма купа с шоколадов сладолед, така че организмът ви не може да осъзнае, че го подлагате на глад.

Блестящо хрумване, а?

Просто не мога да разбера как не съм се сетил за това още преди години. Може би поглъщаните напоследък количества трици са прочистили мозъка ми или нещо подобно.