Записки от една голяма страна

Ах, лятото!

Наскоро един приятел ми обясни, че в Ню Ингланд има три сезона. Или зимата току-що е свършила, или зимата иде, или е зима.

Знам какво имаше предвид. Тук летата са къси — започват около първи юни и свършват към края на август, а през останалото време е добре да не забравяте къде сте си прибрали ръкавиците. Затова пък през тези три месеца времето почти постоянно е приятно топло и слънчево. Най-хубавото е това, че температурите се въртят в поносими граници — не като в Айова, където съм израснал. Там от началото на лятото температурата и нивото на влажност не спират да се увеличават с всеки изминал ден, докато в средата на август става толкова горещо и задушно, че дори мухите само лежат по гръб и пъшкат.

Най-лошото е задухът. Само излезте вън от къщи в Айова през август и за двайсет секунди ще изпаднете в състояние, което може да се определи като инконтинентност на потоотделянето. Става толкова горещо, че можете да видите кръгове от пот под мишниците на манекените по витрините. Имам особено живи спомени от летата в Айова най-вече защото баща ми беше последният човек в Средния запад, който си купи климатик. Беше на мнение, че климатиците не са природосъобразни. (Според него всичко на стойност над трийсет долара не е природосъобразно).

Единственото място, на което човек можеше да си поеме дъх, бяха покритите веранди. Докъм края на петдесетте години почти всяка къща в Америка имаше такава веранда. Покритата веранда е всъщност нещо като лятна стая отстрани на къщата, чиито стени са направени от фина, но здрава мрежа, за да не могат да влизат насекоми. Това е прекрасно място и в спомените си винаги ще го свързвам с лятото — с печените царевици, пъпешите, нощната свирня на щурците, както и със звуците, съпровождащи среднощното прибиране на съседа господин Пайпър, който обикновено паркираше колата си с помощта на околните кофи за боклук, после изнасяше серенада на госпожа Пайпър, която се свеждаше до двукратно изпълнение на „Розата от Севиля“, и накрая се отпускаше за заслужена почивка на моравата.

Така че, когато дойдохме да живеем в Съединените щати, основното нещо, което държах да има бъдещият ми дом, беше покрита веранда. Намерихме къща с покрита веранда. Там си живея през лятото. Пиша тези редове, седнал в покритата веранда, и от време на време поглеждам към обляната от слънце градина, заслушвам се в чуруликането на птиците и бръмченето на косачката на съседа, наслаждавам се на милувката на ветреца и се чувствам повече от супер. Довечера ще се храним тук (ако госпожа Б., да е жива и здрава, не се препъне отново в чергата с подноса в ръце), после ще поседя още малко навън и ще почета, докато стане време за лягане, ще слушам щурците и ще наблюдавам веселото блещукане на светулките. Лятото не би било лято без всичко това.

Скоро след като се нанесохме тук, забелязах, че едно ъгълче на мрежата, до пода, се е откъснало, и котката ни ползва пролуката като котешка вратичка — промушваше се оттам и спеше на стария диван. Затова и не заковах мрежата. След около месец бях се зачел на верандата и останах до по-късно от обикновено. По едно време забелязах с ъгълчето на окото си, че котката влиза. Смути ме обаче една подробност — котката вече си беше при мен.

Загледах се по-внимателно. Беше пор. Нещо повече, порът се намираше между мен и единствения изход от верандата. Животното се упъти към масата и аз разбрах, че то идва вероятно всяка нощ, за да обере остатъците от вечерята, нападали по пода. Остатъци обикновено има, в резултат на една игричка, която аз и децата наричаме „Зеленчукова олимпиада“. Играем я винаги, когато госпожа Брайсън влезе в къщата, за да говори по телефона или да донесе още сос.

Да те напръска пор е най-лошото, което може да ти се случи, като изключим всичко, от което тече кръв или те вкарват в болница. Ако човек помирише пор от разстояние, миризмата не е чак толкова неприятна. По-скоро е странна, някак сладникава — не е приятна, но не и чак отблъскваща. Всеки, който е помирисал пор отдалеч, си казва „Че то не било чак толкова страшно. Чудя се защо вдигат толкова шум за тази миризма“.

Но само ако наближите — или, което е по-лошо, порът успее да ви напръска — тогава, вярвайте ми, ще мине много, много време, преди някой да ви покани да танцувате дълъг и нежен блус. Миризмата е не само силна и неприятна, тя е практически неизличима. Излиза, че най-ефикасното средство против нея е да се изтъркаш основно с доматен сок, но дори да похабиш огромно количество сок, можеш да се надяваш само на частично подтискане на миризмата.

В дома на една съученичка на сина ми се беше промъкнал пор. Порчето беше пръскало наред и хората изгубиха практически всичко, което притежаваха. Пердета, чаршафи, дрехи, мека мебел — всичко, което поема миризма — бе изгорено на двора, а оголялата къща бе изтъркана от тавана до мазето. Съученичката на сина ми така и не бе припарила до пора, беше напуснала къщата незабавно и се бе мила цял уикенд с доматен сок, но все пак трябваше да минат седмици, докато хората спрат да минават от другата страна на улицата, щом я срещнат. Така че, като ви казвам, че не ви-трябва да ви напръска пор, най-добре е да ми повярвате.

Всичко това премина през съзнанието ми, докато стоях и наблюдавах пора, който се намираше само на метър от мен. Животното прекара около трийсет секунди в душене на пода под масата, после спокойно се оттегли натам, откъдето беше дошло. Преди да излезе от верандата, се извърна и ми хвърли един поглед, който казваше: „През цялото време знаех, че си тук“. Но пък не ме напръска, за което изпитвам благодарност до ден днешен.

На следващия ден закърпих мрежата, но в израз на благодарност оставих една шепа суха котешка храна пред входната врата. Към полунощ порът се появи и я изяде. От този момент в продължение на две лета оставях редовно по малко храна отвън, порът идваше и я изяждаше. Тази година не се появи. Имаше епидемия от бяс сред дребните бозайници, която сериозно намали популацията от порове, миещи мечки и дори катерици. Доколкото разбрах, това се случвало приблизително на всеки петнайсет години — нещо като природен цикъл.

Излиза, че съм загубил пора си. Но след година-две популацията ще се възстанови и ще мога да си осиновя нов. Надявам се да стане така, защото като си пор, вероятно нямаш много приятели.

Междувременно, отчасти в знак на почит към паметта му и отчасти защото госпожа Б беше уцелена с парче зеленчук, влизайки в неподходящ момент, вече не играем на онази игра. Въпреки че, ако трябва да бъдем честни, бях на косъм от шампионската титла.