Записки от една голяма страна

Рисковият фактор

Има нещо, което винаги ми се е струвало много нечестно. Само защото аз съм американец, а вие, драги читателю, Бог да ви благослови, не сте, излиза, че съм изложен на два пъти по-голяма опасност от ранна смърт и смърт при злополука.

Знам това, защото наскоро четох така наречената „Книга на рисковете: Вълнуващи факти за опасностите, на които се излагаме всеки ден“. Авторът е някакъв статистически пишман-експерт, на име Лари Лаудън.

Книгата прелива от интересни и полезни статистически данни, свързани предимно с вариантите на катастрофален край, които ви очакват в Съединените щати. Така например вече знам, че ако тази година се заема със земеделска работа, шансовете да изгубя някой крайник се увеличават три пъти, а вероятността да получа фатално отравяне се удвоява, в сравнение с варианта да си седя кротко и да не правя нищо. Междувременно знам също, че шансът да стана жертва на убийство през следващите дванайсет месеца е едно на 11 000, да се задавя до смърт — едно на 150 000, да загина при скъсване на бент — едно на десет милиона, а възможността нещо, което пада от небесата, да ме фрасне по главата и там да си остана, се оказва едно на 250 милиона. Дори да си седя в къщи, при това по-далечко от прозорците, се оказва, че съществува дразнещият шанс от едно на 450 000 да стана жертва на злополука с фатален изход. Намирам това за доста смущаващо.

Все пак, няма нищо по-дразнещо от откритието, че само защото съм американец, ставам прав, когато чуя „Звездното знаме“, и бейзболната шапка е основна съставна част на гардероба ми, има два пъти по-голяма възможност да свърша живота си във вид на обезобразена купчина, отколкото вие например.

Господин Лаудън не обяснява защо американците да представляват два пъти по-голяма опасност за себе си от британците например (сигурно мисълта го е разстроила прекалено много), но аз отделих доста време на този въпрос, и според мен от всичко изложено се натрапва отговорът, че Америка е едно много опасно място.

Вземете например този факт: всяка година в Ню Хемпшър дузина души, понякога и повече, загиват при сблъсък на колата им с лос. Поправете ме, ако греша, но е малко вероятно да ви сполети подобно нещо, ако се прибирате от пазар в „Сейнсбъри’с“36. Също така практически не съществува вероятност да бъдете разкъсани от мечка гризли или пума, да ви премаже бизон, или около глезена ви да се усуче сериозно раздразнена гърмяща змия — а всичко това се случва ежегодно на няколко дузини злощастни американци. Следват природните бедствия — торнадо, каменопади, лавини, наводнения, виелици, тук-там по някое земетресение — всички те трудно биха могли да се срещнат на онова спокойно малко островче, но всяка година стават причина за смъртта на стотици американци.

Накрая стигаме до проблема с огнестрелното оръжие, макар че всъщност би трябвало да го поставим на първо място. В САЩ има около двеста милиона броя огнестрелно оръжие и ние доста си падаме да го ползваме. Всяка година 40 000 американци умират от огнестрелни рани — голяма част от тях в резултат на нещастен случай. За сравнение, това означава средно 6,8 случая на смърт вследствие на огнестрелна рана на 100 000 души срещу някакво си 0,4 на 100 000 във Великобритания.

Накратко, Америка си е място, изпълнено с рискове. Странното е обаче, че ние се плашим не от това, от което трябва. Ако се заемете да подслушвате разговорите в ресторантчето на Лу тук, в Хановър, ще установите, че повечето хора си говорят за нивото на холестерола и натрия в кръвта, за мамографии и честота на сърдечния удар в покой. Покажете на повечето американци един яйчен жълтък и те ще отстъпят ужасено назад, а най-осезаемите рискове, които при това могат да бъдат избегнати, като че ли никак не ги безпокоят.

Четиридесет процента от американците продължават да не ползват предпазни колани при шофиране — нещо, което искрено ме удивлява, защото не мога да разбера какво му струва на човек едното щракване, след като то очевидно може да ви предпази да излетите като Супермен през предното стъкло. Още по-забележително ми се струва това, че поради няколко публикации във вестниците напоследък за деца, задушени от въздушните възглавници при леки катастрофи, хората подлудяха да свалят въздушните възглавници от колите си. Никой не взема предвид това, че нещастията са се случили предимно защото децата са седели отпред, до шофьора, където по принцип не бива да седят, и в повечето случаи не са им били сложени предпазни колани. Въздушните възглавници са спасили хиляди животи, но хората ги нарочиха за опасни и почнаха да се лишават от тях.

Подобна статистическа нелогичност се забелязва и при огнестрелните оръжия. Четиридесет процента от американците държат в домовете си огнестрелни оръжия, най-често в нощните си шкафчета. Вероятността това оръжие да бъде ползвано, за да се застреля с него престъпник, е някъде към едно на милион. Вероятността обаче с него да се простреля член на семейството — най-често дете, което си играе — е поне двадесет пъти по-висока. Въпреки това над сто милиона души категорично пренебрегват този факт, че дори заплашват да гръмнат този, който много дрънка на тази тема.

Но нищо не отразява драстичната ирационалност на хората по отношение на риска така, както една от най-оживено обсъжданите теми през последните години — съдбата на пасивните пушачи.

Преди четири години Агенцията за защита на околната среда публикува доклад, според който непушачите над трийсет и петгодишна възраст, около които се пуши постоянно, са изложени ежегодно на риска да се разболеят от рак на белите дробове, възлизащ на едно на 30000. Реакцията беше незабавна. В цялата страна пушенето беше забранено — по работните места, в ресторантите, в търговските центрове и други обществени места.

Това, на което не бе обърнато внимание, е колко микроскопично малък е в действителност рискът за пасивния пушач. Едно на 30 000 звучи впечатляващо, но всъщност не означава кой знае какво. Изяждането на една свинска пържола седмично е по-вероятно да ви докара рак, отколкото честото стоене в помещение, пълно с пушачи. Също такава е опасността, ако ядете само един морков седмично, изпивате една чаша портокалов сок на две седмици, или изяждате една маруля на две години. Пет пъти по-вероятно е да си лепнете рак на белия дроб от домашния си папагал, отколкото от пасивно пушене.

Аз, разбира се, съм напълно съгласен със забраната на пушенето, защото това е мръсен и дразнещ навик, нездравословно за пушача, а и оставя грозни дупки от прогаряне по килима. Казвам само, че е малко странно да го забраняват по съображения за обществена безопасност, след като могат да оставят всеки глупак да притежава пистолет и да шофира без предпазен колан.

От друга страна, в тези неща рядко се среща логика. Спомням си как преди няколко години брат ми си купи лотариен билет (шансът му за печалба беше едно на 12 милиона), после се качи на колата и не си сложи предпазния колан (шансът за годината да пострада вследствие на катастрофа беше едно на 40). Когато изтъкнах пред него тази непоследователност, той ме изгледа за миг, после каза:

— А каква е според теб вероятността да те сваля от колата на пет километра от къщи?

Оттогава предпочитам да пазя тези мисли за себе си. Не е толкова рисковано, нали разбирате.