Записки от една голяма страна

Шпиони в действие

Има нещо, за което трябва да бъдете предупредени, ако някога решите да ползвате пробна в американски универсален магазин или някакъв друг търговски център. Напълно законно е — и дори явно се счита за обичайно — служители на магазина да ви шпионират, докато се преобличате.

Знам това, защото току-що прочетох книгата на Елън Олдърман и Карълайн Кенеди, озаглавена „Правото на личен живот“. Книгата е пълна с плашещи примери за това как фирми и работодатели могат да се натрапват в неща, които е общоприето да се считат за лични — и го правят с ентусиазъм.

Практиката със следене на клиенти в пробните излезе на бял свят през 1983 година, когато един клиент се преобличал в пробната на голям магазин в Мичиган и установил, че служител на магазина се е покатерил на стълба и го наблюдава отгоре. Клиентът бил възмутен и дал магазина под съд, но загубил делото. Съдът решил, че е напълно законно търговците да се предпазват от кражби посредством такова следене.

Този клиент не би трябвало да е особено изненадан. Това явление става все по-широко разпространено. Съчетанието от технологически напредък, работодателска параноя и алчност води до това, че много милиони американци установяват, че външни лица се набъркват в личния им живот по начин, който преди десетилетия би бил недопустим.

Влезте в Интернет, в произволен сайт, и там веднага ще се регистрира, че сте били там и колко време сте стояли. Тази информация може да се продава на търговски компании, които се занимават с каталожна търговия — обикновено така и става, или просто в резултат на получените сведения започват да ви бомбардират с покани да харчите пари за това или онова.

Нещо по-лошо, вече съществуват информационни брокери — нещо като електронни частни детективи — които си изкарват хляба от ровене в Интернет, за да събират лична информация за хората срещу заплащане.

Ако сте гражданин на САЩ, достатъчно е да сте гласувал само веднъж, и за тях става напълно възможно да се доберат до адреса и рождената ви дата, тъй като регистрационните формуляри на гласуващите са обществено достояние в повечето щати. С помощта на тези две сведения те могат (и го правят срещу такса от 8 до 10 долара) да ви осигурят почти всякаква поверителна информация за всеки, който ви интересува — свидетелство за съдимост, медицинско досие, шофьорско досие, списък на вземани кредити, хобита, пазарни предпочитания, годишен доход, телефонен номер (включително и такива, които не са поместени в телефонния указател) — каквото ви дойде на ума.

И преди беше възможно да се добереш до част от тези сведения, но за целта трябваше да се разпитва с дни и да се посещават най-различни правителствени служби. Сега всичко става за минути, при пълна анонимност, по Интернет.

Много фирми се възползват безскрупулно от тези технологични възможности, за да повишат продуктивността си. Съгласно една публикация в списание „Таим“, една банка в Мериленд проучвала здравните картони на лицата, кандидатстващи за кредити в нейните клонове — доколкото се разбира, процедурата била напълно законна — за да установи кой от тях страда от животозастрашаваща болест и съответно да отреже кредита му. Други компании се занимават не с клиентите, а със собствените си служители — например проверяват дали вземат медикаменти, които могат да се купуват само с рецепта, и какви са те. Една голяма, известна компания сключила договор с друга, фармацевтична фирма да проучат заедно медицинските досиета на служителите на първата, за да установят кой от тях би имал нужда от антидепресанти. Идеята била, че първата фирма ще разполага с по-спокойни служители, а втората, фармацевтичната, ще набере повече клиенти.

Според Американската Асоциация на фирмените мениджъри, две трети от фирмите в САЩ следят по някакъв начин служителите си. Тридесет и пет процента от фирмите проследяват телефонните им разговори, а 10 процента дори ги записват, за да могат после да ги прослушват на спокойствие. Една четвърт от всички компании признават, че проверяват файловете в компютрите на служителите си, и че четат писмата от електронната им поща.

Други фирми пък следят служителите си по време на работа. Една секретарка на колеж в Масачузетс открила скрита камера, която работела денонощно и записвала действията й на работното място. Господ знае какво са очаквали да видят на записа ръководителите на колежа. Но това, което получили в действителност, били кадри, на които жената се преобличала всяка вечер — сменяла дрехите, с които работела, с анцуг, защото ходела да тича след работа. В момента секретарката съди колежа и вероятно ще прибере доста пари. Но в други случаи съдът е потвърждавал правата на работодателите да следят служителите си по време на работа.

През 1989 година служителка в голяма японска компютърна компания установила, че ръководството на компанията проверява редовно електронната поща на всички служители, въпреки че официално компанията заявявала обратното. Жената съобщила за откритието си и била уволнена незабавно. Дала под съд бившите си работодатели, но загубила делото. Съдът потвърдил правото на работодателя не само да проверява личната кореспонденция на служителите си, но дори и да ги лъже дали го прави. Екстра работа.

И за да се върнем към една много популярна тема, действително се шири параноя на тема упойващи вещества. Преди около година един мой приятел си намери работа в голяма компания в Айова. На отсрещната страна на улицата, точно срещу фирмата, имало кръчма, в която ходели повечето служители след работа. Една вечер приятелят ми си пиел бирата с колеги, когато някаква друга колежка го заговорила и го попитала дали знае откъде може да си намери малко марихуана. Казал й, че не пуши марихуана, но за да се отърве от нея, защото жената била много настоятелна, и дал телефона на свой познат, за когото знаел, че продава марихуана.

На другия ден бил уволнен. Оказало се, че жената просто шпионирала за ръководството на фирмата. Целта на операцията била да се изкорени употребата на наркотици от служителите. Нека си изясним нещата. Човекът не й е давал марихуана, не я е подвеждал тя самата да пуши марихуана, дори подчертал, че той самият не ползва такива неща. Независимо от това изхвърчал от работа за „окуражаване и подпомагане на употребата на забранени от закона вещества“.

Вече цели 91 процента от големите компании подлагат някои от служителите си на тестове за употреба на упойващи вещества. Огромен брой компании са въвели така наречения „Правилник TAD“44 — които забраняват на служителите на фирмите да ползват което и да е от цитираните упойващи вещества по всяко време на денонощието, включително и у дома. Ако щете, вярвайте, но има компании, които забраняват на служителите си да пият и пушат където и когато и да било — ако ще да става дума за една бира в събота вечер — и налагат спазването на тази дисциплина, като държат служителите им да дават урина за изследване при поискване. Може да е възмутително, но си е така.

Става обаче още по-лошо. Две компании на електронни продукти изобретили съвместно нещо, наречено „активна значка“ — с помощта на това устройство ръководителите на фирмата са в състояние да проследяват движенията и действията на всеки служител, който бъде задължен да го носи. Значката изпраща сигнал на всеки 15 секунди. Сигналът се получава в централния компютър, където по такъв начин се набира информация къде е и къде е бил всеки от служителите, с кого е говорил, колко пъти е ходил до тоалетната или до автомата за вода — накратко, проследява се всяко тяхно действие през целия работен ден. Ако това не звучи тревожно, не знам тогава какво може да ви уплаши.

Мога обаче да съобщя със задоволство за едно развитие, което доказва, че от всичко това има и полза. Една компания от Ню Джърси е патентовала устройство, с което е в състояние да проследява дали персоналът в ресторантите си мие ръцете след ползване на тоалетната. Ето, това е нещо, за което гласувам и аз.