Записки от една голяма страна

Коледни тайнства

Една от малките тайни, която се надявах да разгадая, когато се преместих в Англия, бе какво имат предвид британците, когато пеят песента „Отиваме да гуляем“. Къде отиват и какво точно правят, когато стигнат там?

При цялото си американско възпитание слушах тази песен всяка Коледа, но не срещнах нито един човек, който да знае как се извърша тази тайнствена и неясна дейност. Вземайки предвид веселяшкия ритъм на коледната песничка и празничната атмосфера, при която се изпълняваше, младежкото ми въображение рисуваше червендалести девойки, носещи гарафи ейл на фона на всеобщо веселие и разюзданост пред разпалените в камината бъдници в огромна зала, украсена с бодлива зеленика. Родилата се в съзнанието ми картина ме караше да очаквам първата си Коледа в Англия с открито нетърпение. В моя дом най-многото, на което можеше да се надява човек от гледна точка на сезонна необузданост, бе да му предложат курабийка, оформена като коледна елха.

Така че можете да си представите разочарованието ми, когато първата ми Коледа в Англия дойде и отмина и не само, че нямаше никакво гуляйджийство, но и никой не можа да ме осветли по въпроса за това вековно и многопочитано тайнство. Истината е, че през двадесетте години, които прекарах в Англия, не срещнах никой, който да е „гулял“ или поне да си спомня, че го е правил. И докато сме още на тази тема не срещнах никой, който да е коледувал (вид организирана просия с цел да бъдат закупени напитки в най-близкия вертеп, което според мен е блестяща идея) и не видях да бъде спазена нито една от множеството други английски коледни традиции, за които обещаваха коледните песни и романите на автори като Джейн Остин и Чарлз Дикенс.

Едва след като попаднах на научното и неостаряващо издание на Т.Дж. Крипън „Коледа и коледните обичаи“, публикувано в Лондон през 1923 разбрах, че в оригиналното си значение wassail е дума, която се казва при вдигане на наздравица. Произхожда от старонорвежкото ves heil, и означава „в добро здраве“. Съгласно Крипън по времето на саксонците било обичайно този, който предлагал напитките, да извика „Wassail!“, а приемащият ги да отвърне „Drinkhail!“ и това упражнение да се повтаря, докато и двамата се окажат приятно разположени в хоризонтално положение.

От творбата на Крипън става ясно, че през 1923 този и редица други древни и приятни коледни обичаи все още са се спазвали във Великобритания. Сега обаче за съжаление те явно са потънали в забвение.

Дори и да е така, Коледата във Великобритания е чудесна, много по-добра от тази в Америка, и то поради множество причини. Като начало във Великобритания или поне в Англия човек запазва всичките си възможности за разгул (ядене, пиене, раздаване на подаръци, още ядене и пиене) за Коледа, докато ние в Америка разпределяме нашите между цели три празника.

В Америка най-големият празник е Денят на благодарността в края на ноември. Денят на благодарността е един чудесен празник, по мое мнение това е вероятно най-светлият американски празник. (В случай, че си задавате този въпрос, на празника се чества първото пиршество след прибирането на реколтата, когато първите английски заселници седнали заедно с индианците, за да им благодарят за тяхната помощ и да им заявят: „А между другото решихме, че искаме цялата страна.“) Празникът е чудесен, защото не е нужно да поднасяте подаръци, да пращате картички или да правите, каквото и да било освен да ядете докато заприличате на балон, който е бил оставен твърде дълго на отвора на уреда за хелий.

Неприятното е, че е точно един месец преди Коледа. Така че, когато на Коледа майка ви поднесе още една пуйка, вие не скачате с вика: „Пуйка! Ура-а-а!“, а по-скоро „А, отново ли пуйка, мамо“? При такова положение е неизбежно Коледната вечеря да не оправдае очакванията ви.

Освен това американците не пият толкова много на Коледа. Всъщност подозирам, че голяма част от американците биха го намерили за донякъде неблагопристойно да погълнат нещо повече от, да кажем, чашка шери преди коледния обяд. Американците поглъщат алкохол в големи количества на Нова Година.

Освен това при нас отсъствуват стандартните за вас коледни традиции. В Америка няма коледни пантомими, коледни пирожки със смес от окълцани стафиди, портокалови кори и подправки или сладки кейкове със сушени плодове. На Бъдни вечер не бият камбани. Няма малки бомбички със скрити в тях шеги и подаръци. Няма голямо двойно издание на „Рейдио Таймс“. Няма десертни кремове с бренди. Няма малки чинийки с ядки. Песента на Слейд „Весела Коледа на всички“ не се слуша на всеки двадесет минути. Но най-вече ние си нямаме Боксинг дей16.

На 26 декември всички в САЩ отиват на работа. В действителност Коледа като явление, заслужаващо да бъде отбелязано, е почти приключила към обяд на 25 декември. По телевизията няма нищо особено, а по-голяма част от големите магазини и търговски центрове отварят същия следобед (за да могат хората да сменят всички неща, които са получили и не са им харесали). На Коледа в Америка човек може да отиде на кино. Може да играе боулинг. Това не ми изглежда правилно.

Що се отнася до „Боксинг дей“ повечето хора в Америка не са чували за него или имат съвсем бегла представа какво представлява. Може и да се изненадате ако ви кажа, че „Боксинг дей“ е въведен съвсем наскоро. Оксфордският английски речник проследява терминът назад във времето едва до 1849 година. Всъщност терминът произхожда поне от Средновековието, когато на Коледа са се отваряли кутиите за събиране на дарения в църквите и съдържанието им се е разпределяло между бедните, което обяснява факта, че вие имате „Боксинг дей“, а ние не.

Лично аз далеч предпочитам „Боксинг дей“ пред Коледа, предимно защото той притежава всички предимства на Коледа (много ядене и пиене, благоразположение по отношение на всички, възможността да подремнеш във фотьойла през деня) без нито един от нейните недостатъци, като например необходимостта да прекараш часове на пода в сглобяване на кукленски къщички и колела, следвайки инструкции, написани в Тайван, или в произнасянето на серия от неискрени благодарности към леля Гладис за ръчно изплетения пуловер, който дори Джайлс Брандрет17 не би облякъл. (Не, честно, Глад, наистина търсих пуловер с еднорог навсякъде.)

Да, ако наистина има нещо, което да ми липсва от Англия, то това е Боксинг дей. Както и, разбира се, да слушам песента на „Слейд“ „Весела Коледа на всички“ отново и отново. Освен всичко друго, това ви кара да оценявате още по-високо остатъка от годината.