Записки от една голяма страна

Войната с наркотиците

Наскоро научих от един стар приятел, който живее в Айова, родния ми щат, че там е достатъчно да бъдеш заловен с една единствена доза ЛСД, за да ти друснат седем години затвор без право на обжалване.

Няма никакво значение, че си например на осемнайсет години, че преди това никога не си нарушавал закона, че един седемгодишен престой в затвора ще съсипе целия ти живот, и че удоволствието да те държи зад решетки струва на държавата 25 000 долара годишно. Няма значение, че може и да не сте били наясно, че притежавате ЛСД, че някой познат е пъхнал дозата в жабката на колата ви, или е видял да влиза полиция на някой купон и я е пъхнал в ръката ви, преди да успеете да реагирате. Няма никакво значение има ли смекчаващи вината обстоятелства. Това е Америка през деветдесетте години и когато става дума за наркотик, изключения не се правят. Следващото дело, моля.

Почти невъзможно е да се преувеличи строгостта, с която се преследват престъпленията, свързани с наркотици в САЩ. В петнадесет щата можете да получите доживотна присъда само защото притежавате един-единствен корен марихуана. Нют Гингрич, говорителят на Конгреса, наскоро предложи, ако някой бъде заловен да внася само петдесет грама марихуана в САЩ, да получи доживотна присъда без право на обжалване. Всеки, заловен да внася повече от две унции, да бъде екзекутиран. Понастоящем в Конгреса тече обсъждането на закон, изготвен в подобен дух.

Според едно изследване от 1990 година, 90% от лицата, уличени за първи път в притежание на наркотици, са били осъдени от федерално съдилище на средно пет години затвор. За сравнение, лица, уличени за първи път в упражняване на насилие, са получавали по-рядко смъртни присъди и средната стойност на престоя им в затвора е била четири години. Накратко казано, по-малко вероятно е да влезете зад решетките, ако ритнете някоя възрастна дама по стълбите, отколкото ако ви опипат, че притежавате една доза от която и да било забранена субстанция. Може да ме наречете мекушав, но това ми се вижда малко неадекватно.

Много моля да бъда разбран правилно — през ум не ми минава да говоря в защита на употребата на наркотици. Съзнавам напълно, че наркотикът може да ви унищожи необратимо. Един мой съученик прекали с ЛСД-то през 1977 и оттогава си седи на люлеещ се стол на верандата в бащината си къща, хили се и съзерцава ръцете си. Знам много добре какви последици имат наркотиците. Просто не съм стигнал дотам, че да смятам за подходящо проявата на глупост да се наказва със смърт.

Малцина от сънародниците ми ще се съгласят с мен. Повечето американци изразяват ясното и категорично желание всеки, който употребява наркотици, да отиде зад решетките, и са готови да сторят всичко, за да постигнат сбъдването на желанието си. Наскоро народът на Тексас гласува отрицателно по предложение за отделяне на 750 милиона за строителството на нови училища, но с почти пълно единодушие бе прието заделянето на един милиард за нови затвори.

Броят на обитателите на американските затвори се е удвоил от 1982 година насам. Понастоящем в САЩ излежават присъдите си 1630 000 души. Това е повече от населението на повечето от градовете в страната, с изключение на трите най-големи. Шейсет процента от затворниците излежават присъди, които не са получени поради упражняване на насилие, повечето свързани с наркотици. Затворите на Америка са пълни с дребни престъпници, проявяващи слабост към незаконни субстанции.

Като се има предвид, че повечето присъди за употреба на наркотици се издават без право на обжалване, се налага престъпници, получили присъда за други престъпления, да бъдат освобождавани по-рано, за да освободят място за наркоманите, които се вливат постоянно в системата. Като последица от това осъдените за убийство в САЩ лежат средно шест години, а осъдените за изнасилване — пет. Нещо повече — осъденият за убийство или изнасилване има право да започне да получава социални помощи незабавно след излизането си от затвора. Осъденият за употреба на наркотици, независимо от това в колко отчаяни обстоятелства може да се озове, няма право да получава помощ от държавата до края на живота си.

И това не е всичко. На времето въпросният мой познат от Айова излежал четири месеца в затвор на щата за употреба на наркотик. Това е било преди около двадесет години. Излежал си е присъдата и оттогава не се е докосвал до наркотик. Наскоро кандидатствал за временна работа като сортировач на писма — ежегодно по Коледа заради претоварването на пощите се наема цяла армия от такива временни работници. Не само че не му дали работа, но и седмица по-късно получил с препоръчана поща предупреждение, че рискува наказателно преследване, тъй като, когато кандидатствал за тази работа, не е уведомил, че е осъждан за употреба на наркотици.

Пощенските служби са си дали труда да проверят дали едно лице, кандидатстващо за временна работа като сортировач, е било осъждано за употреба или притежание на наркотици. Очевидно това е рутинна проверка — но само когато става дума за присъди по дела, свързани с наркотици. Ако преди двайсет и пет години беше убил баба си и изнасилил сестра си, нищо чудно да го бяха назначили.

Става все по-странно и по-странно. Правителството може да отнеме имуществото ти, ако е било ползвано за престъпление, свързано с наркотици, дори ти да си нямал представа за тази работа. В Кънектикът, според една статия, публикувана наскоро в „Атлантик Мънтли“, федералният прокурор — дама на име Леели К. Ота, се прочула с това, че отнемала наред собствеността на лица, дори косвено замесени в дела с наркотици, включително имота на една двойка осемдесетгодишни старци, чийто внук бил заловен да продава марихуана в спалнята си. Старците нямали никаква представа, че внукът им държи марихуана вкъщи (позволете да повторя, били над осемдесетте) и, разбира се, през ум не би им минало да я употребяват те самите. Но си загубили къщата.

(Малко след този случай осемнадесетгодишният син на госпожа Ота бил арестуван да продава наркотици в колата на майка си, а според обвинението, е продавал наркотици и в къщата им. И какво мислите, че очарователната госпожа прокурор е изгубила къщата и колата си? Вятър. Просто я преместили на друга работа.)

Най-тъжното в това престараване е фактът, че не върши работа. САЩ отделят 50 милиарда долара годишно за борба с наркотиците, но злоупотребата с тях си върви и не намалява. Озадачени и безпомощни, правителствата въвеждат нови и нови драконовски мерки, докато стигнахме до смехотворния случай говорителят на Конгреса най-сериозно да предлага да се екзекутират хора, задето притежават ботаническия еквивалент на две бутилки водка, и никой не поставя това изявление под въпрос.

Аз бих предложил проблемът да се реши с помощта на две инициативи. Първо, бих обявил Нют Гингрич извън закона. Това няма да помогне да се намали употребата на наркотици, но пък ще ме накара да се почувствам по-добре. После ще взема по-голямата част от тези 50 милиарда долара и ще ги употребя за профилактика и лечение. Част от тези пари могат да влязат в работа, за да се натоварят на автобуси доста тийнейджъри и да бъдат пратени в Айова, за да се запознаят с онзи мой съученик, дето си седи на верандата. Уверен съм, че гледката ще убеди повечето от тях изобщо да не опитват наркотик. При всяко положение такава мярка няма да бъде толкова брутална и безсмислена, колкото да ги вкараме в затвора с доживотни присъди.