Записки от една голяма страна

Помощ!

Онзи ден се обадих на телефона за обслужване на клиенти на моята компютърна фирма, защото изпитвах особена нужда някой значително по-млад от мен да ме накара да се почувствам като пълен невежа. Юношеският глас от другата страна ми каза, че се нуждае от серийния номер на моя компютър преди да може да ме обслужи.

— И къде мога да го намеря? — запитах аз предпазливо.

— На долната страна на единицата за функционален дисеквилибриум на КПЕ — каза той. Или произнесе нещо подобно, което звучеше точно толкова объркващо.

Разбирате ли, именно поради тази причина не се обаждам на телефона за обслужване на клиенти на моята компютърна фирма твърде често. Не са минали и четири секунди откак е започнал разговорът и аз вече усещам как пресичащите се подводни течения на изпълващите ме невежество и срам ме завличат в ледено студените дълбини на Залива на унижението. С чувство на пълна обреченост усещам как във всеки следващ момент той ще ми зададе въпроса с колко РАМ разполагам.

— Това някъде близо ли е до онова, дето прилича на телевизионен екран? — питам аз безпомощно.

— Зависи. Вашият модел Z–40LX MultimediaHPii ли е или ZX46/2Y Chromium B-BOP?

И така нататък. Крайният резултат е, че серийният номер на моя компютър е изписан на малка метална пластинка на долната страна на основната контролна кутия — онази с поставката за дискове, с която може да се забавляваш, като я отваряш и затваряш. Вижте, наречете ме глупав идеалист, но ако аз трябваше да поставя идентификационен номер на всеки компютър, който продавам и след това да изисквам от хората да избълват този номер всеки път, когато поискат да се свържат с мен, не мисля, че бих го поставил на място, което би изисквало ползващият компютъра да размества мебели и да моли съседите за помощ всеки път, когато пожелае да го провери. Както и да е, работата не е в това.

Номерът на моя модел бе нещо от сорта на CQ124765900–03312-DiP/22/4. И ето в какво е въпросът: Защо? Защо моят компютър има нужда от номер дотолкова сложен, че на човек да му спре дъхът. Ако всяко неутрино във вселената, всяка частица на веществото оттук до най-далечната струйка разсейващ се газ, появил се вследствие на Големия взрив, се сдобие с компютър от тази компания, пак биха останали достатъчно излишни номера дори и при една такава система.

Бидейки заинтригуван, започнах да разглеждам всички номера в живота си и почти всички се оказаха извънмерни. Номерът на картата ми от „Баркли’с банк“ например се състои от тринадесет цифри. Това е достатъчно за почти два трилиона потенциални клиенти. С кого се опитват да се майтапят? Картата ми „Бъджет“ за вземане на коли под наем съдържа цели седемнадесет цифри. Дори и местната видеотека изглежда има 1.999 милиарда регистрирани клиенти (което може би обяснява факта, че „Поверително от Ел Ей“ винаги е взет).

Но далеч най-впечатляваща от всички е моята медицинска карта Blue Cross/Blue Shield — това е картата, която трябва да носи със себе си всеки американец, който не желае да бъде оставен на мястото на произшествието. Тази карта не само ме идентифицира като номер YGH47590701 00, но и като член на група 02368. В такъв случай, както може да се предположи, във всяка група има друг човек под същия номер като мен. Може почти да си представите как си организираме възпоменателни сбирки.

Всичко гореспоменато бе дългият, заобиколен път, по който да стигнем до същината на разговора, която е, че едно от най-големите подобрения в американския начин на живот през последните двадесет години е появата на телефонни номера, които могат да бъдат запомнени дори и от най-големия глупак. Нека да ви обясня.

Поради сложни исторически причини на всички копчета на американските телефони с изключение на 0 и 1 са изписани и по три букви от азбуката. На двойката са изписани ABC, на тройката DEF и така нататък.

Преди доста време хората осъзнали, че телефонните номера могат да се запомнят много по-лесно ако човек разчита на буквите, а не на цифрите. В моя роден град Де Мойн например ако искате да наберете „Точно време“ или „Говорещият часовник“, както обаятелно сте го кръстили вие, официалният номер е 244–5646, който естествено не може да бъде запомнен от никого. Но ако наберете BIG JOHN3, ще се свържете със същия номер, а така той може да бъде запомнен от всеки (с необичайното изключение на моята майка, която нещо не я биваше много по личните имена и затова обикновено се оказваше, че пита непознати, които току-що е събудила, колко е часа, но това е друга история).

След това на даден етап и големите компании осъзнали, че могат да улеснят живота на всички и да си докарат множество доходоносни телефонни обаждания, ако базират телефонните си номера на хващащи окото комбинации от букви. Така че днес, когато позвъните на почти която и да било търговска фирма, ще наберете 1–800-FLY TWA4 или 244-GET PIZZA5 или каквото и да било друго. Малко от промените през последните двадесет години са подобрили до такава неизмерима степен живота на прости хорица като мен, но тази промяна определено е постигнала това.

Така че докато вие, милички, слушате блудкаво-ученическия глас, който ви казва, че кодът на Чипънхам в момента е 01724750, освен когато номерът на телефона, който набирате е само с четири цифри, в който случай кодът е 9, аз ще си хапвам пица, ще си резервирам самолетни билети и няма да се чувствам като пълен лаик по отношение на съвременните телекомуникации.

А ето и голямата ми идея. Мисля, че трябва да имаме само по един номер за всичко. Моят, разбира се, ще бъде 1–800 BILL. Този номер ще ми върши работа за всичко — на него ще отговаря телефонът ми, той ще се появява на моите чекове, ще краси паспорта ми, ще ми позволява да си вземам видеокасетки.

Разбира се, това би означавало да се променят значителен брой компютърни програми, но аз съм убеден, че би могло да бъде сторено. Смятам да се обърна по въпроса към моята компютърна компания, веднага щом отново открия онзи сериен номер.