Записки от една голяма страна

ВНИМАНИЕ! Всеки, който се забавлява, бива предаден на властите

В един от баровете в сладкото малко градче в Ню Хемпшър, където живея, наскоро поставиха по масите малки ламинирани табелки — от този тип, които обикновено подканват да си поръчате Пина Колада на преференциални цени или да опитате от специалния безплатен чипс на заведението.

Само че въпросните табелки далеч не подканват към подобни хедонистични занимания. Текстът на тях гласи: „Ние приемаме сериозно отговорността си към обществото. Затова в нашето заведение клиентът може да поръча най-много три алкохолни напитки. Благодарим Ви за помощта и разбирането“.

Когато в един бар — при това в град, където има колеж — започнат да ви обясняват, че трябва да си ходите, след като сте изпили само три бутилки бира (не повече от пинта и половина), става ясно, че нещо не е наред. Разбира се, проблемът не е в това, че жителите на Хановър са започнали да стават за резил. Проблемът е там, че забавлявайки се, може да надхвърлят скромния обществено допустим минимум на отговорните времена, в които живеем.

Х. Л. Менкен32 някога бе определил пуританщината като „постоянен страх, че някой някъде може да се чувства щастлив“. Казал го е преди седемдесет години, но думите му са не по-малко актуални и днес. Където и да се обърнете в Америка, се сблъсквате със същия странен и настоятелен надзор, като в текста на тези възмутителни табелки.

Работата е там, че тези предупреждения и без това са излишни. Установил съм с ужас, че когато някой приятел в Америка те покани да пиете по бира, той има точно това предвид — една бира. Отпивате деликатно от чашата в продължение на 45 минути, докато бирата свърши, и тогава приятелят ви казва: „Ей, много весело беше. Трябва да го повторим догодина“. Не познавам никого, наистина никого, който би се разпасал дотам, че да удари три питиета едно след друго. Всички хора, които познавам, кажи-речи изобщо не пият, не докосват цигари, следят постоянно нивото на холестерола си, като че ли са HIV-позитивни, ходят два пъти дневно на джогинг до Канада и обратно, и си лягат рано. Разбира се, всичко това е много разумно и съзнавам, че те сигурно ще ме надживеят с десетилетия, но пък никак не е забавно.

В наши дни американците си намират най-невероятни поводи за притеснение. Отзивите за нови филми във вестниците например почти винаги приключват с абзац, където се изреждат всички характеристики на филма, които биха могли да смутят зрителя — насилие, секс, нецензурни изрази и така нататък. В това по принцип няма нищо лошо. Забележителни са по-скоро точките, които авторите на отзиви считат за нужно да коментират. Наскоро коментарът за една нова комедия с Чеви Чейз в „Ню Йорк Таймс“ приключваше със следното мрачно предупреждение: „При гледането на «Ваканция във Вегас» се препоръчва родителски надзор. Освен сексуалните намеци, във филма се показват гърмящи змии и хазартни игри“.

Е, тогава значи отпада.

От своя страна пък „Лос Анджелис Таймс“ предупреждава читателите си, че „Колкото, толкова“ съдържа „нецензурни изрази и тематични елементи“ (каквото и да означава това), а в „Ловът на мишката“ рискувате да срещнете „хулиганство, комична сексуалност и изрази“. Не груб език или нецензурен език, просто „изрази“. Боже мили, представете си само! Изрази във филм! Да не говорим пък за хулиганството. А аз едва не заведох децата да го гледат!

Накратко казано, страната се терзае от огромно и нелепо безпокойство на всевъзможни теми. Книжарниците и класациите за бестселъри са пълни с книги като „На път към Гомора“ от Робърт Борк, които подчертават, че Америка се намира на ръба на гигантска морална катастрофа. Сред буквално стотиците теми, които тревожат Борк, мога да цитирам „яростния феминизъм, хомосексуалността, защитата на околната среда и правата на животните“. Я стига, моля ви!

Случки, които биха останали почти незабелязани в други страни, тук се възприемат като опасна проява на неморалност. В Хартфорд, Кънектикът, някаква жена била заплашена с арест, когато била забелязана от блюстител на закона да кърми детето си на публично място — дискретно при това, преметнала пелената на бебето през рамото си и с гръб към минувачите, седнала в кола, в най-отдалечения ъгъл на паркинга на един ресторант. Току-виж някой, въоръжен с бинокъл, забелязал какво прави и тогава… представете си само последиците от такава постъпка за едно стабилно и уредено общество.

С арест бил заплашен и един актьор в град Боулдър, Колорадо, където са приети едни от най-строгите ограничения на пушенето в САЩ (ха си запалил, ха са те застреляли). Ако щете, вярвайте, провинението на човека се свеждало до това, че запалил цигара на сцената в съответствие с изискванията на ролята си. Разбира се, пушенето е престъпление номер едно напоследък. Запалете цигара където и да е в Америка и автоматично ще започнат да гледат на вас като на някакъв парий. Ако пък опитате да го сторите в която и да било обществена сграда, незабавно ще бъдете пометен от цяла фаланга охранители.

В много от щатите — да споменем само Вермонт и Калифорния — са приети закони, по силата на които пушенето е незаконно практически навсякъде под покрив, освен в частен дом, а понякога нямате право да пушите и на открито. Аз съм категорично против поощряването на пушачите, но тези забрани стремително се превръщат в невротични и дори ужасяващи крайности. Тук, в Ню Хемпшър, една компания наскоро прие в устава си точка, според която служител, заподозрян че е пушил 45 минути преди да дойде на работа, може да бъде уволнен, дори да е пушил в собствения си дом, в извънработно време, и то цигари, произведени с благословията на правителството.

Най-удивителното от всичко е, че дори младите хора доброволно се отказват от забавления. Една от най-странните истории, с които съм се сблъсквам напоследък, е статията в „Бостън Глоуб“ от миналия месец, в която пише, че две „братства“ в един колеж — нещо като вътрешни клубове на студенти — забраняват да се внасят каквито и да било алкохолни напитки на територията на тяхното учебно заведение.

Ако някой студент бъде открит в границите на колежа дори с една единствена кутия бира — независимо от това, че може да е пълнолетен и по закон да има право да я изпие — той ще бъде изключен незабавно, ако пък самото „братство“ се осмели да организира купон, на който се сервира дори един напръстник шери, то ще бъде безусловно разпуснато.

Когато бях млад, като че ли единственото предназначение на тези клубове беше да поддържа пивоварната индустрия на Америка. Качествата на дадено „братство“ се оценяваха по броя на телата, натъркаляни на моравата пред колежа в събота вечер. Не проповядвам безогледна консумация на алкохол в колежите (всъщност точно това правя, но ще си затворим очите пред фактите). Но да забраниш на студентите да пият по някоя и друга бира на абсолвентския си бал, след някоя голяма футболна победа или след като са си взели държавните изпити, или изобщо по някакъв повод, ми се струва смехотворно пуританство.

Учудващо е и това, че само един студент във въпросния колеж възразил срещу споменатото предложение.

„Време е тази политика да бъде възприета от цялата страна“, заявил някакъв превзет млад зубър от Техническия университет в Масачузетс, който според мен си проси пердаха.

Наречете ме безсърдечен, ако щете, но искрено се надявам, че в следващия филм, който ще гледам, ще има сцени с комар, гърмящи змии, тематични елементи и изрази, и че гореспоменатият превзет зубър няма да може да спи, след като го гледа. Ама хак ще му е, а?