Записки от една голяма страна

Удоволствия за консуматорите

Мисля, че току-що открих най-убедителното доказателство, че Америка е истински рай за купувачите. То се съдържа в един видео каталог, който пристигна, без да е бил изписан, със сутрешната поща. В него освен редовните предложения „Свирач на покрива“, „Тай Чи за здраве и добра физическа форма“, всички филми на Джон Уейн, имаше и видео с указания „Изпълнете Макарона напълно голи“, което обещаваше да преведе голия зрител през „всички горещи ритми на този латински танц, спечелил цялата нация“.

Освен другите интересни заглавия каталогът предлагаше и документален филм под надслов „Стари селскостопански трактори“, опакован комплект, представящ пълната колекция филми с участие на Дон Нотс18, както и интересна подборка на име „Голи американски домакини“ (касетки 1 и 2), изобразяваща как обикновените домакини вършат ежедневните си задължения по евино облекло.

И като си помисли човек, че за Коледа си пожелах гаечен ключ!

Това, което искам да кажа е, че в тази забележителна страна човек може да си купи всичко. Разбира се пазаруването от десетилетия е националният спорт на Америка, но през последните години три явления са довели до издигането на пазаруването до нови, главозамайващи висини. Те са:

Телемаркетинг. Това е чисто нов бизнес, в който цели взводове продавачи се обаждат на непознати хора, подбрани съвсем случайно и упорито им четат предварително написания текст, в който им се обещава безплатен комплект ножове или радио с две честоти, ако закупят даден продукт или услуга. Тези хора са станали наистина безпощадни.

Вероятността да си купя частична собственост на къща във Флорида от непознат по телефона е почти толкова голяма, колкото да променя вярата си въз основа на случайно посещение на двама мормони в дома ми, но явно не всички мислят като мен. Съгласно „Ню Йорк Таймс“ печалбите от телемаркетинг възлизат на 35 милиарда годишно. Тази цифра е толкова поразителна, че не мога да мисля за нея без да получа главоболие, така че нека продължим с явление номер две.

Търговски центрове. Това са търговски центрове, в които компании като „Ралф Лорен“ и „Калвин Клайн“ предлагат продуктите си с намаление. Казано накратко, това са множество магазини, събрани накуп, в които всичко постоянно се продава с намаление. Разраснали са се до невероятна степен.

В много случаи търговските центрове въобще не са търговски центрове, а по-скоро цели общности, които са били превзети от отделни магазини от цели вериги. Най-забележителният в това отношение е „Фрипорт“ в Мейн, където се помещава „Л. Л. Бийн“ — снабдител на туристическо облекло и спортни съоръжения за юпита.

Спряхме там миналото лято, докато преминавахме през Мейн, и все още потрепервам при спомена. Процедурата при посещение на „Фрипорт“ е винаги една и съща. Промъкваш се в града сред дългата опашка от автомобили, четиридесет минути търсиш къде да паркираш, а след това се присъединяваш към многохилядната тълпа, шетаща из главната улица покрай поредицата магазини, в които се продава всяка марка стоки, която някога е съществувала или ще съществува.

В самия център се намира „Л. Л. Бийн“, който е просто огромен. Отворен е 24 часа дневно, 365 дни годишно. Ако искате, там можете да си купите каяк в три часа сутринта. Явно някои хора го правят. Пак ме заболя главата.

И последно. Каталозите. Пазаруването по пощата съществува от доста време, но се е разпространило да една смайваща степен. Почти от момента, в който пристигнахме в Америка върху изтривалката ни заедно с ежедневната поща почнаха да се пльосват каталози, които не бяхме изписвали. В момента получаваме около дузина на седмицата, а понякога и повече — каталози за видео касетки, градински инструменти, бельо, книги, уреди за риболов и къмпинг, неща, с които банята ви да стане по-приветливо и стилно място и какво ли не друго.

Доста време ги изхвърлях наред с останалата непоискана поща. Какъв глупак съм бил. Сега осъзнавам не само, че ми осигуряват цели часове на приятно четене, но и че откриват един свят на възможности, за които не знаех, че съществуват.

Днес например, наред с гореспоменатата брошура за гола макарена, получихме каталог под надслов „Уреди за сериозните читатели“. Беше пълен с редовния асортимент от попивателни и кошчета за боклук, но това, което наистина привлече погледа ми бе предмет на име „куфарен слуга“ — малка табличка на колелца, издигната на десетина сантиметра от пода.

Можеше да бъде закупена в тъмен или естествено вишнев цвят за приятната сума от 139 долара и служеше за облекчаване на един от най-неразрешимите проблеми на нашата епоха — този да бъде намерено достатъчно пространство в личния офис. Както се обясняваше в каталога: „Всички ние постоянно се изправяме пред досадния проблем какво да правим с куфарчето си, когато го оставим в офиса или у дома. Именно затова създадохме «куфарния слуга». Той придържа куфарчето ви на известно разстояние от земята, с което ви позволява да поставяте и да вземате от него неща много по-лесно с напредването на деня“.

Особено ми хареса изразът „с напредването на деня“. Колко ли пъти съм приключвал работния си ден с мисълта: „Какво ли не бих дал за малко устройство на колелца в различни дървесни нюанси, което да ми спести пресягането на още десет сантиметра“.

Страшното е, че понякога тези описания са написани така умело, че почти се хващате. Наскоро четох в един каталог за някакъв измислен кухненски уред от Италия на име rotolo di carta, който можеше да се похвали с „дръжка, издържаща на напрежение“, „водач от неръждаема стомана“, „ръчно изработен месингов орнаментен връх“ и „гумен уплътнител за изключителна стабилност“ и всичко това само за 49.95 долара, когато разбрах, че става въпрос за уред за поставяне на руло домакинска хартия.

Очевидно е, че в каталога не може просто да се напише: „Както и да го гледате, това е просто уред за поставяне на домакинска хартия и ще сте пълен будала, ако го купите“, така че са се опитали да ви смаят с екзотичния му произход и техническата му сложност.

В следствие на това дори и най-елементарните стоки, предлагани в каталозите придобиват повече дизайнерски елементи от „Буик“ от 1954. В момента гледам една книга с лъскави корици от друга компания, която с нескрита гордост заявява, че пижамите им притежават освен всичко друго специални копчета, извънредно дълги цепки на ръкавите, двукатова структура от пресукана 40S прежда (за по-добра дрямка), окомплектовано задно плисе, двойно съшиване на местата, където се оказва най-голямо напрежение, удобна халка за закачане и непритесняваща яка, каквото и да означават всички тези неща. Дори и чорапите, които се предлагат, са придружени от дълги, звучащи научно описания, възпяващи краищата им без ръбове, идентичните фибърни бримки и ръчно пресукана прежда.

Признавам си, че от време на време съм бил достатъчно съблазнен от тези примамливи раздувки, за да направя дадена покупка, но в края на краищата съм осъзнавал, че ако трябва да избирам между пижама, която подрямва добре и една проста дрямка, винаги ще предпочета второто.

Позволете ми да заявя обаче, че ако някой измисли видео касетка за фитнес „чисто гола макарена с гаечен ключ, която да може да се практикува в домашни условия и с удобна халка за закачване в различни цветове“, съм готов да я купя.