Записки от една голяма страна

Обработка на истината

Едно от нещата, към което човек постепенно започва да привиква в Америка, е начинът, по който големите фирми и корпорации ви лъжат. Всъщност аз самият ви излъгах току-що. Така и не може да се свикне с такова нещо.

Преди две години, когато бяхме още новодошли, пътувахме с колата из Мичиган и търсехме къде да отседнем, когато минахме край голяма реклама на верига мотели, в която се споменаваше съвсем приемлива цена. Не си спомням подробности, но се споменаваше безплатна нощувка за деца и ваучери за закуска за цялото семейство срещу повече от задоволителната обща цена от 35 долара.

Естествено, чел-недочел рекламата, вече дадох газ и се въртях по хлъзгави пътища, докато открия търсения мотел, а през цялото време жена ми и децата ми показваха далеч по-достъпни мотели, предлагащи много добри условия. Всички бяхме много изтормозени. Както и да е. Срещу 35 долара и безплатна топла закуска можете да ме тормозите колкото си искате.

А сега се опитайте да си представите състоянието ми, когато се регистрирахме и служителят на рецепцията ми представи сметка, възлизаща на нещо от рода на 149 долара и 95 цента.

— Ами специалната оферта? — изцвилих аз.

— О — отвърна той невъзмутимо, — тя се отнася само до някои от стаите в мотела.

— Колко стаи?

— Две.

— А колко стаи имате общо?

— Сто и пет.

— Ами че това е измама — рекох аз.

— Не, сър, това е Америка.

Е, струва ми се, че не каза последното, но можеше и да го каже. Това беше оферта на голяма, популярна верига, за чиито ръководители съм убеден, че ще се обидят и възмутят страшно, ако някой ги нарече мошеници и измамници. Те просто следваха плаващия морален кодекс на търговските отношения.

Току-що прочетох една книга, озаглавена „Изкривената истина — манипулацията на факти в САЩ“, която е изпълнена с интересни истории за подвеждащи реклами, неправилно поднесени данни от научни изследвания и социални проучвания, и така нататък — нещо, което по принцип би трябвало да се третира като измама.

Например, в почти всички реклами за коли се изтъкват средства за обезопасяване, чието присъствие така или иначе е задължително. На времето „Шевролет“ рекламираха един свой модел като „кола със 109 предимства, чиято цел е да предотвратят преждевременното й остаряване“. Анализирани от един журналист — специалист по автомобилизъм, тези специални предимства се оказаха огледала за задно виждане, светлинни индикатори за задна скорост, чупещ се волан и така нататък, все неща, които са стандарт за повечето автомобили.

Не се учудвам, че търговските предприятия се опитват да изкривят истината в своя полза, а от степента, до която това им е позволено. Производителите на хранителните продукти могат да включат почти несъществуващи частици от дадена съставка в своя продукт и въпреки това да претендират, че в продукта съставката присъства в изобилие. Една голяма и прочута компания например продава „боровинкови вафли“, които и през плет не са виждали боровинки. Наподобяващите боровинки парченца във вафлите са просто бучици ароматизирано, изцяло синтетично вещество, но може да прекараш цял ден в четене на опаковката, без да схванеш този факт.

Ако не могат да лъжат за съдържанието, фирмите-производителки се съсредоточават върху количествата. Една популярна марка нискокалоричен шоколад претендира, че в порция има само седемдесет калории. Само че цитираната порция възлиза на една унция63 — такова количество е практически невъзможно да се отчупи.

За мен най-дразнещата и най-неизбежна измама е излишъкът на рекламната поща. Всеки жител на Америка получава средно 15 килограма — към 500 отделни парчета — непоръчана поща всяка година. Поради този огромен обем фирмите-изпращачи прибягват до какви ли не жалки трикове, за да ви накарат да отворите плика. Външният вид на пликовете подсказва, че сте получили награда, че ви се изпращат важни формуляри от някаква държавна служба, че пратката е пристигнала по куриер, и дори че пренебрегването на тази пратка може да ви донесе неприятности. Днес например получих плик, на който пишеше: „Изпратените документи се отнасят лично до адресата. Отварянето на плика или спирането на пратката подлежат на глоба и съдебно преследване по наказателния кодекс на САЩ“. Явно ставаше дума за нещо важно. Всъщност пликът съдържаше покана за тест на нов модел лека кола в съседния град.

С отчаяние установявам, че и съвсем почтени институции започнаха да прибягват до такива ходове. Наскоро получих официално на вид писмо. На плика пишеше: „Съдържа чек“. Оказа се писмо от Фондацията за борба с фиброзни кисти сериозна благотворителна организация — която молеше за дарение. В плика нямаше никакъв чек, а само къс хартия с фотокопирано изображение на примерен чек за даряване на 10 долара. Щом дори такива добронамерени и почтени организации прибягват до лъжа, значи някъде в системата нещо не е наред.

Човек започва да си мисли, че не бива да се доверява никому. Синтия Кросън, авторка на гореспоменатата книга, подчертава колко много уж научни изследвания се оказват чиста измама. Тя споменава едно предполагаемо научно изследване, чиито резултати се популяризират из цялата страна, според което яденето на бял хляб подпомага отслабването. „Изследването“, на което се основава това твърдение, било проведено със 118 доброволци в продължение на два месеца. В крайна сметка не били получени никакви доказателства, които да подкрепят подобно твърдение, но изследователите заявили, че са убедени, че твърдението им би било потвърдено, „ако изследването е било по-дълготрайно“. Научното изследване било спонсорирано от най-голямата фирма-производителка на бял хляб в страната. Друго изследване — резултатите от което пак са цитирани дословно и с безрезервна вяра във вестниците — стига до извода, че яденето на шоколад всъщност предотвратява образуването на кариеси. Надали ще се учудите много, ако ви кажа, че въпросното крайно съмнително изследване е спонсорирано от фирма-производителка на шоколадови изделия.

Излиза, че дори публикациите в сериозни и уважавани медицински списания са станали съмнителни. През последната година, според една статия в „Бостън Глоуб“, учени от два университета, „Тъфтс“ и UCLA, се заели да проучат финансовите интереси на авторите на 789 статии във водещи медицински списания, и установили че в 34% от случаите поне един от авторите е имал недеклариран финансов интерес от успеха на публикацията. Типичен е случаят с автора на една публикация за ново лекарство против настинка — оказало се, че той притежава няколко хиляди акции на компанията-производителка на въпросното лекарство. Статията в медицинското списание довела до шеметно нарастване на продажбите и човекът продал акциите с печалба от 145 000 долара. Не твърдя, че той е публикувал неверни данни, но сигурно се е досетил, че отрицателният отзив ще обезцени притежаваните от него акции.

Най-шокиращият подобен случай датира от 1986 година. Тогава в „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медсин“ по едно и също време се получили две статии за някакъв нов вид антибиотик. Според едната статия медикаментът бил много ефикасен, а според другата — никак. Оказало се, че положителният отзив бил написан от служител в научна лаборатория, която получила от фармацевтичната компания 1,6 милиона долара, а самият той получавал 76 000 долара годишно от фирмите, участващи в производството на антибиотика. Другата статия била писана от независим учен, който не получавал пари от никакви фармацевтични компании.

И на кого да вярва човек? Като че ли само на мен, и то донякъде.