Записки от една голяма страна

Доклад за неефективност

Онзи ден една статия в местния вестник привлече вниманието ми. В нея се съобщаваше, че контролната кула и свързаните с нея съоръжения на близкото летище ще бъдат приватизирани. Летището работело на загуба, затова Федералната администрация на въздухоплаването се опитвала да намали разходите, като продава обслужването на приземяването на фирма, която ще може да го прави на по-ниска цена. „Говорителката на регионалния офис на Федералната администрация на въздухоплаването в Ню Йорк, Арлийн Сарлак, не бе в състояние да цитира името на компанията, която ще поеме обслужването на кулата“.

Е, това звучи крайно успокоително. Може да съм свръхчувствителен на тази тема, защото ми се случва да ползвам от време на време въпросното летище, и имам подчертан интерес там да могат да приземяват самолети приблизително по общоприетия начин. Затова и бих предпочел да знам дали кулата не е купена от компания „Консумативи за тоалетни Ню Ингланд“ или „Помощ при злополуки (Панама) ЕООД“, и че следващия път, когато самолетът ми ще се приземява, той няма да бъде напътствай от някакъв тип, изправил се на подвижна стълбичка и размахващ метла в ръка. Надявам се най-малкото Федералната администрация на въздухоплаването да има смътна идея кому продава кулата. Може да ставам заядлив, но ми се струва, че за такова нещо би могло да има някакъв файл някъде.

Трябва да се отбележи, че администрацията на въздухоплаването не блести с ефективност на работата. През април в един правителствен доклад бе отбелязано, че администрацията на въздухоплаването от години е затруднена в работата си от токови удари, стара и повредена техника, претоварен личен състав в състояние на постоянен стрес, неадекватни програми за обучение на персонала, и неправилно управление поради прекъсване на веригата на служебна йерархия. По отношение на стандартите на съоръженията, според същия доклад, 21 отделни офиса на администрацията са публикували 71 нареждания, седем стандарта и 29 спецификации. Изводът е, че във въпросната администрация нямат представа с какви съоръжения разполагат, как се поддържат тези съоръжения, и надали знаят дори чий ред е да вари кафето в офиса.

Според „Лос Анджелис Таймс“: „Поне три самолетни катастрофи са можели да бъдат предотвратени, ако Федералната администрация на въздухоплаването не беше изостанала толкова с планираната модернизация на съоръженията за контрол на въздушния трафик“.

Споменавам всичко това, защото днес смятам да говоря за некомпетентността в голям мащаб. Въпреки моите старания продължава да битува страхотният мит, че Америка е място, където се работи ефективно. Смятам да унищожа този мит веднъж завинаги. В Америка се работи по всякакъв друг начин, но не и ефективно.

Това се дължи отчасти на факта, че страната е много голяма. Големите държави раждат голяма бюрокрация. Тези бюрокрации от своя страна се размножават в много министерства и отдели, и всеки един от тях издава множество правилници и нареждания.

Неизбежните последици от това бюрократично многообразие са, че лявата ръка не само че не знае какво върши дясната, но като че ли и не подозира за нейното съществуване. Този факт се илюстрира по много интересен начин от замразените пици.

В Съединените щати производството на замразена пица със сирене се контролира от Държавния административен отдел за храни и медикаменти. Затова пък производството на замразена пица с чушки се контролира от Министерство на земеделието. Всяка администрация има свой стандарт по отношение на съдържание, обозначение на продуктите и т.н. Всяка администрация има свой екип от инспектори и свои правила, които изискват лицензи, удостоверения за одобрение и всевъзможни други документи. И всичко това само за замразената пица. Една малка държава не може да си позволи такава лудост — за подобно нещо е необходима територията на цялата Европейска общност.

Изчислено е, че съобразяването с пълния набор изисквания на Федералната администрация струва на нацията 668 милиарда долара годишно — средно 7000 долара на домакинство. Бива, бива съобразяване, ама…

Това, което придава особен привкус на американската неефективност е странния, почти налудничав подход към икономиите. Да вземем примера с данъчната администрация.

Всяка година в Съединените щати не се обявяват и не се събират данъци на стойност приблизително 100 милиарда долара — внушителна сума, която би могла да изтрие федералния дефицит. През 1995 година под формата на експеримент правителството отпуска на данъчната администрация сто милиона долара допълнително за издирване и прибиране на тези суми. В края на годината с помощта на тези допълнителни субсидии администрацията открива и събира 800 милиона долара — само част от липсващите пари, но все пак 8 долара приходи срещу всеки един отпуснат от правителството долар.

Данъчната администрация предвижда, че ако програмата продължава да функционира, правителството ще си получи поне 12 милиарда от липсващите данъчни постъпления през следващата година, и още повече през следващите. Вместо да разшири програмата обаче, Конгресът я отрязва — при това като част от федералната програма за намаление на дефицита! Сега разбирате ли какво искам да кажа?

Да вземем контрола върху хранителните продукти. Съществуват всевъзможни високотехнологични прибори за тестване на месото за зарази. Но правителството няма пари да инвестира в тях, затова федералните инспектори продължават да контролират месото визуално, както си минава по контейнерите. Хайде сега се опитайте да си представите колко внимателно ще наблюдава нископлатеният инспектор по храните всяко едно от 18000 напълно идентични пилета, които се точат край него на конвейер всеки божи ден от работната седмица? Наречете ме циник, но много се съмнявам, че след дванайсетгодишна служба въпросният инспектор е в състояние да си каже: „Я, ето още пилета — това може да се окаже интересно!“. Във всички случаи — и това е нещо, което може би трябваше да хрумне и на още някой досега — микроорганизмите са невидими с просто око.

В резултат, както признава самото правителство, 20 процента от пилешкото и 49 процента от пуешкото е заразено. До какви разноски за лечение на болести води това, може да предположи всеки, но се счита, че ежегодно около 80 милиона души се разболяват от храна, заразена при обработката, което струва на държавата някъде между 5 и 10 милиарда допълнителни медицински услуги, отразява се на продуктивността на работата и т.н. Всяка година в Съединените щати 9000 души умират от хранителни отравяния.

Което ни връща към добрата стара Федерална администрация на въздухоплаването. (Нищо не ни връща към нея, но по някакъв начин се налагаше да се добера отново до темата). ФАВ може да не е най-неефективната администрация в САЩ, но несъмнено е единствената, която държи живота ми в свои ръце, когато се намирам на 10 000 метра над земята, затова е можете да проявите разбиране към безпокойството ми, когато се оказва, че възнамерява да продаде контролната кула на някакви лица, чието име е неизвестно.

Според местния вестник сделката ще бъде приключена към края на месеца. Три дни след това съм необратимо обвързан да летя за Вашингтон от въпросното летище. Споменавам го, за да не се чудите, ако попаднете на некролога ми след две седмици.

Но може да не се наложи да чакате дотогава. Току-що питах жена си какво ще вечеряме.

Тя каза, че е приготвила сандвичи с пуешко.