Вътрешен кръг

Глава 111

Палмиоти знаеше какво да направи.

Дори и сега, с глава под водата, с ръцете ѝ, стиснали гърлото му, Палмиоти знаеше какво да направи, ако искаше да си поеме дъх отново.

Запляска бясно с ръце и успя да замахне едновремено така, че юмруците му се стовариха върху ушите на Клементин.

Не можа да чуе писъка ѝ, но почувства как го пуска. Главата му изскочи над повърхността на водата. Докато гълташе свеж въздух, установи, че пожарната аларма все още звъни. Вода капеше от носа, от ушите му, от брадичката му. Шията, където беше прострелян, сега гореше. По количеството кръв, заливаща дясното му рамо, разбра, че вътрешната му югуларна вена е разкъсана. Беше зле. Много по-зле, отколкото ръката. Но поне можеше да диша.

Все още кашляше неудържимо, успя обаче да се претърколи настрани в плитката вода. Не виждаше много, ала през малките процепи в шперплатовата стена се процеждаше светлина. Очите му свикнаха бързо.

Клементин се втурна към него, вдигнала пистолета си, за да…

Трррр.!

Ръководен само от инстинкта си, Палмиоти ритна силно и петата му се стовари върху коляното на Клементин.

Чу се изпращяване. Кракът ѝ се изви неестествено, мускулите и сухожилията се скъсаха като струни на пиано. Тя политна напред и рухна с лице във водата.

Изправи се с огромно усилие, опирайки се бързо на здравото си коляно. Знаеше какво ще последва.

Но не беше достатъчно бърза.

Първият удар се стовари в стомаха ѝ, повдигна я от земята и изкара целия въздух от нея.

— Разбираш ли колко си глупава? — изръмжа Палмиоти, като пръскаше слюнка с всяка сричка. — Още преди досието от болницата, само заради заплахата, че знаеш какво сме направили с Ейтбол, бяхме готови да ти дадем всичко! Ти ни притежаваше! Всъщност беше спечелила!

Главата на Клементин все още висеше надолу. Палмиоти сграбчи косата на тила, обърна главата ѝ към себе си и…

Думмм!

Заби коляно в лицето на Клементин и я запрати назад във водата. Тя запълзя: с все сили се опитваше да се измъкне, но нямаше никакъв шанс.

— Вместо това, когато чу за досието, реши, че трябва да дойдеш тук, стана алчна! — добави Палмиоти, застана над нея и я докопа за блузата.

С рязко дръпване я вдигна, докато водата стигна до кръста ѝ, и я удари право в лицето.

Този път Палмиоти нямаше да я остави. Усещаше как пулсира раната на врата му. Чувстваше, че започва да се замайва. Не му пукаше. Замахна и я удари отново. И…

Чу силно изщракване зад гърба си.

— Стига толкова — прозвуча познат глас.

Палмиоти се обърна и погледна през рамо:

— Върви си. Това вече не е твой проблем.

— Нямаш представа колко грешиш — предупреди го Бийчър, насочил пистолета си право към Палмиоти. — Сега се отдръпни от нея и вдигни високо ръце.