Вътрешен кръг

Глава 120

След една седмица

Чатам, Онтарио

Канада

— Ще поръчате ли, госпожо, или чакате още някого? — Сервитьорът се наведе, за да избегне объркване.

— Сама съм — отговори жената в стилно шоколадовокафяво палто.

Тя погледна отново към входа на откритото кафене, декорирано доста претрупано, навярно с цел да заприлича на старо заведение в стил Тюдор на площад в английско градче. Както и през последните двайсет минути, единствените хора отвъд металната ограда бяха пешеходците, минаващи по обяд по Кинг Стрийт. Отоплителната лампа до нейната маса работеше с пълна мощност. Беше януари. В Канада. Твърде студено, за да се седи отвън.

Но за жената в шоколадовокафяво палто тъкмо в това се криеше смисълът. Нищо не ѝ пречеше да отиде някъде на по-закътано.

В близкия хотел.

В храма „Сейнт Андрю“.

Вместо това дойде в кафенето. Навън. На публично място. Където всеки можеше да я види.

— Как са рибените кюфтенца? — попита тя и установи продъл-жителен зрителен контакт със сервитьора. Интересуваше се дали ще я разпознае.

Не я позна.

Разбира се, че не я позна.

Сега косата ѝ беше къса. И руса. Но никой от познатите ѝ не би имал никакво съмнение относно усмивката ѝ.

Съвсем същата като на баща ѝ.

— Освен ако нямате нещо още по-добро. — Клементин Кей взе хлебче от панерчето и извърна главата си така, че пешеходците да я виждат.

— Надявам се да харесате рибените кюфтенца — сервитьорът бързо си записа поръчката.

Покрай кафенето преминаваше поредната вълна местни жители. Клементин изпрати бърза усмивка на петгодишно момиченце, хванало майка си за ръка.

Беше минала само седмица, а вече всичко изглеждаше по-лесно. Да, кракът продължаваше да я наболява от прострелването, а снимката ѝ на издирвана за разпит все още се въртеше из интернет, но това беше само интернет. Светът вече се интересуваше от други неща.

Значи можеше да се върне към онова, което наистина имаше значение.

Вдигна менюто от масата, подаде го на келнера и се вгледа в дебелия кафяв плик. Сервитьорът се оттегли, а тя извади папката с петна от вода и познатото име, написано в горния ъгъл. „Уолъс, Орсън“.

Държеше необработеното досие, чиито следи Бийчър откри в подземното хранилище в пещерата… оригиналната документация от нощта преди двайсет и шест години, когато са довели Ейтбол в болницата, а бъдещият президент на Съединените щати е бил лекуван за счупен пръст. Доколкото ѝ беше известно, това бе единственото доказателство, че Уолъс е бил там през онази нощ.

Ала и то бледнееше пред един безценен детайл, който Клементин никога не бе очаквала да открие. Вече знаеше за Водопроводчиците, но беше нищо в сравнение с двестагодишната шпионска мрежа, действала още от раждането на Съединените американски щати:

Кръгът Кулпър.

Тя узна всичко за Кръга Кулпър. Включително познаваше най-малко един човек, участник в него.

Отоплителната лампа над нея бръмчеше и неспирно изпращаше вълни топлина. Едва забеляза мярналата се пред погледа ѝ полицейска кола от Чатам, минаваща по Кинг Стрийт.

Колата спря на светофара. Полицаят на мястото до шофьора не погледна към нея. Дори не я видя.

Светна зелено и колата потегли. Тогава Клементин си напомни колко е опасно да се втурва слепешката.

Да, вече можеше да търси публичност. Да извади Тот и Кръга Кулпър на първа страница на всички вестници и сайтове, а после да стои и да гледа как светът подхваща президента Уолъс и Тот и ги пуска в мелницата.

Ала по този начин Клементин не би постигнала същинската си цел.

За първи път от много време си каза, че всъщност става дума за баща ѝ. И така си беше. Винаги е било така.

Същевременно ставаше въпрос и за нея.

Затова след близо три десетилетия мечти, години търсения, шест месеца планиране и последвалите няколко месеца лечение Клементин Кей се облегна назад на стола в малкото канадско градче под отоплителната лампа и се замисли как точно ще стигне най-накрая до търсените отговори.

Бийчър я научи на ползите от търпението.

Кръгът Кулпър я научи на ползите от секретността.

Оттук нататък предстоеше нещо не много по-различно от онзи момент преди много години, когато тя грабна въжето за скачане и се хвърли върху гърба на Винсънт Палини в училищния двор. Дори и най-трудните битки в живота стават лесни, внесеш ли елемент на изненада.