Вътрешен кръг

Глава 51

Беше студено и късно… доста след два през нощта… когато д-р Палмиоти погледна специалния телефон, оставен върху нощното шкафче.

Докато лежеше завит с юргана, разбра, че едва ли ще заспи.

Известно време опитва обичайните си трикове: да си представи как се разхожда по обширната зелена поляна в парка зад общежитието на колежа. Не харесваше особено откритите пространства. Харесваше обаче представата за тях. И харесваше колежа си. Обикновено това бе достатъчно номерът да стане.

Не и тази вечер.

— Скъпи, ще бъдеш изтощен утре. — Лидия се завъртя към него, преди да потъне обратно в своя сън. — Престани да се тревожиш за него. Ако има нужда от теб, ще се обади.

Все още се изумяваше, когато тя правеше такива неща… разгадаваше го толкова ясно… усещаше, че е буден. Беше щастлив да я има. Разбираше го по-добре след шест месеца, отколкото бившата му съпруга след почти двайсет години. И известно време си мисли точно за това, по-специално за тяхната нощ в „Четири сезона“, и за онова нещо с мрежестите чорапи, което бе направила за рождения му ден, с надежда да бъде от ключово значение за съня му.

Ала мислите на лекаря отново се върнаха към приятеля му, към съобщението, написано от президента, и към онзи кошмар в архивите, които, разбира се, пратиха Палмиоти право към нощното му шкафче, към телефона със златен президентски печат на корпуса.

„Ако има нужда от теб, ще се обади“.

Беше добър съвет. Но не вземаше предвид колко сложни са нуждите на президента. Всъщност на първо място тъкмо тези специфични нужди станаха причина за създаването на Кръга. На двата Кръга. И макар да беше достатъчно лошо, че някой е намерил случайно книгата, ако останалото беше вярно, ако вече бе намесена трета страна и оригиналният Кръг Кулпър се затваряше около… В медицинското училище го наричаха СС. Имаше същият акроним и в политиката. Сигурна смърт.

Палмиоти извади крака си изпод юргана с надежда да спре да се поти. Специалният телефон щеше да звънне всеки момент.

Но през следващия час и половина не се случи нищо.

Палмиоти се изкушаваше да се обади в Медицинската служба. Дежурната медицинска сестра там щеше да потвърди, че Уолъс е на горния етаж. Ала Палмиоти знаеше, че е на горния етаж. В този час къде другаде би могъл да бъде президентът?

Към четири сутринта лекарят още се въртеше и се превиваше, докато гледаше телефона и чакаше да иззвъни. Познаваше приятеля си. Знаеше какво би трябвало да се върти в главата му. Знаеше всичко, изложено сега на опасност.

Телефонът трябваше да иззвъни.

Но така и не го направи. Не и тази нощ.

И докато д-р Палмиоти лежеше втренчен в тавана, с крака, стърчащи от юргана, докосващ Лидия с една ръка, най-много го плашеше това безмилостно мълчание.