Вътрешен кръг

Глава 68

— Не съм чувал по-глупава идея! — сопна се бръснарят. — Защо си го изпратил пак там?

По телефона д-р Палмиоти не отговори.

— Зададох ти въпрос! — добави бръснарят.

— Чух те. Сега ти ме чуй: внимавай какъв тон ми държиш — предупреди Палмиоти по телефона.

— Няма причина да го излагаш на риск!

— Внимавай с тона — повтори Палмиоти.

Бръснарят си пое дъх и се взря в тухлените стени на тясната уличка зад бръснарницата, която използваха като място за почивка. Враждебен порив на вятъра хвърли в лицето му смрад на гнило от близките кофи за боклук.

— Само казвам, че не биваше да ходи там — продължи бръснарят далеч по-спокойно.

Със самото телефонно обаждане вече премина границите, знаеше го, ала поне не забравяше правилата, особено след това, което смятаха, че се е случило. Нито веднъж не спомена президента по име.

— Оценявам загрижеността ти — отвърна Палмиоти със зле прикрит сарказъм. — Но ние знаем какво правим.

— Едва ли знаете. С явяването му в подобно…

— Знаем какво правим, ясно? Не е изложен на риск. Не е в опасност. И точно сега е във възможно най-добрата позиция да разбере точно кой държи тенекиената кутийка в другия край на кордата. Та значи, благодаря ти за загрижеността, но защо този път не отидеш да вършиш онова, което правиш най-добре, а ние ще се върнем към това, което ние правим най-добре?

Преди бръснарят да успее да каже и дума, се чу изщракване. Д-р Палмиоти беше затворил.

Дори като малък си беше гадняр, помисли Лоран и тръгна към задната врата на бръснарницата, нетърпелив отново да съсредоточи вниманието си върху следващото подстригване.