С влизането си в ПСИД Хазей на свой ред огледа бързо стаята без прозорци.
— Смяташ ме за глупав, а? — попита Тот, докато се занимаваше с телевизора, поставен върху масичка с колелца. — Тук няма камери.
Все пак Хазей провери. За себе си. Да, нямаше камери. Но това не означаваше, че няма видеомагнетофон.
— Къде успя да я намериш? — Хазей посочи видеокасетата, когато Тот я плъзна в гнездото и включи телевизора.
— В дома му. Беше я скрил в кутия с тампони.
— Защо ще има тампони? Не живее ли сам?
— Има сестра. И имаше годеница. Не им изхвърля нещата — сряза го Тот.
Хазей не отговори. Само сведе поглед към ноктите си с направен наскоро маникюр, изкушен да започне да гризе кожичките на пръстите си.
На екрана видеото тръгна, появиха се Орландо, Клементин… и разбира се, Бийчър, както и какво откриха в ПСИД онзи ден.
— Да се таковам — промърмори Хазей.
Тот кимна.
— Той вече го направи.