Вътрешен кръг

Глава 82

— Какво правиш? — попита Далас.

— Ако искаме да повалим лъва… — каза му Бийчър, — ни трябва по-голяма пушка.

Бръснарят продължаваше да ги наблюдава иззад дърветата, но се налагаше да задържа дишането си, за да чува какво си говорят. Опита се да си внуши, че все още всичко е наред. Но докато в далечината Бийчър набираше някакъв номер, Лоран разбра истината… разбра, че съвсем не е наред.

Според чутото Бийчър и групата му вече не просто налучкваха. Знаеха подробности. Разполагаха с имена, и то не само на президента. И на Палмиоти… освен това… ги чу да споменават Ейтбол…

Ако те… ако знаеха… ако знаеха какво се беше случило онази нощ…

От ствола на ябълката, зад която се криеше Лоран, вятърът постепенно отвяваше малко петно сняг, останало като бял остров върху кората. Докато наблюдаваше как островчето се смалява снежинка по снежинка, Лоран разбра, че за него не е по-различно.

Ерозия с течение на времето.

По-рано Палмиоти уверяваше, че е по силите му да го спре. Че ще направи някак си всичко това да изчезне. Ала с доверието не беше по-различно, отколкото с приятелствата или с тайните. Всички те бяха осъдени на една и съща съдба…

Ерозия с течение на времето.

Сега за Лоран беше толкова ясно. Не беше началото на торнадото. Беше началото на края му.

На сантиметри пред бръснаря островчето сняг с размерите на монета се смали от нов порив на вятъра. От другата страна на заснеженото поле Бийчър му оказваше почти същото въздействие. Докато снежинките отлитаха от кората, Лоран отново усети твърдата буца в гърлото си и същата вълна от емоции, заляла го по-рано при вида на татуировката на клиента си.

Ако Лоран искаше да спре торнадото, имаше само един начин то да се разсее. До този момент не беше си помислял, че ще има смелостта да го направи.

Но го направи.

Той бръкна в джоба на сакото си и стисна здраво предмета, който беше грабнал инстинктивно от бръснарницата… един от малкото сувенири, донесени от баща му от фронта: бръснач „Мастър барбър“ с право острие и седефена дръжка.

Извади го, разтвори острието, последните снежинки отхвърчаха от кората на дървото.

От другата страна на полето Бийчър и Далас стояха с гръб към него. Торнадото се въртеше все по-бързо.