Вътрешен кръг

Глава 84

Беше нещо, което онзи с неподстриганата брада… Далас… нещо, което Далас беше казал.

Утринното слънце се впиваше в купчините мръсен сняг, а бръснарят, втренчен с присвити очи през предното стъкло, с учудване констатираше внезапното умножаване на магазините за алкохол и перални в квартала. Имаше, разбира се, и бръснарница. Винаги има бръснарница, помисли си при вида на ръчно изписаната с големи червени букви табела „Подстрижки и прически“.

С приближаването към червения светофар натисна спирачките и си каза, че не съжалява, задето се задържа на гробището. Беше готов. Беше постигнал мир със себе си. Но когато чу онези думи от устата на Далас, разбра, че е необходимо да провери още една кутийка.

Преди двайсет и шест години беше действал прибързано. Ала поглеждайки сега назад, не съжаляваше. В онзи момент беше направил възможно най-доброто.

Точно както правеше и сега.

Светна зелено, той завъртя волана за остър ляв завой и за части от секундата поднесе в сивата киша. Все пак колата намери сцепление и Лоран разбра, че е близо.

Това беше.

Знаеше го още щом видя сградата в далечината.

Знаеше го, докато усещаше бръснача с право острие, който все още го зовеше от джоба му.

Знаеше го, когато съзря паркирана на върха на хълма сребристата кола, шофирана от Бийчър.

И го знаеше, забелязвайки отстрани на главната порта тънките черни букви, изписващи същите две думи, отронили се от устните на Далас в гробището.

„Света Елизабет“.

По-висшето добро най-сетне щеше да бъде сторено.