Вътрешен кръг

Глава 25

Всеки бръснар е направил една прическа, която няма да забрави никога.

За мнозина това е първата сполучливо направена. Не първото подстригване изобщо, а първото сполучливо, когато са осъзнали колко много могат да подобрят нечий външен вид с няколко движения на ножицата.

За други е краят на кариерата им, когато осъзнават, че вече нямат твърдата ръка, служила им толкова дълго.

За малцина това е моментът, когато особено известен човек сяда на стола им.

А майсторът бръснар Андре Лоран, висок, силен чернокож мъж с посребрени коси и също такива сребърни мустаци, помнеше прическата от Охайо в началото на осемдесетте години, когато подстригваше рус мъж със странен перчем, който винаги водеше със себе си осемгодишния си син. Насред подстригването вратата на бръснарницата се отвори рязко и нахлу млада брюнетка с внушителен бюст, като едва не счупи стъклото, когато вратата се блъсна в стената.

— Не ми каза, че си женен! — извика тя на мъжа с перчема.

Но Лоран виждаше само големите тревистозелени очи на сина на Перчема, който гледаше баща си и мъчително се опитваше да съобрази какво става.

По онова време малкият им град в Охайо щеше да се наслаждава на подобна клюка. Особено когато бащата напусна семейството си няколко години по-късно. Особено когато момчето с тревистозелените очи порасна. Особено когато стана най-младият сенатор на щата Охайо в историята. Особено когато стигна до резиденцията на губернатора. И още повече, когато измина пътя до Белия дом и едва ли не всеки репортер в страната стигна до Джърни, Охайо, за да види малката градска бръснарница, където Орсън Уолъс все още се подстригваше на всеки две седмици.

Андре Лоран никога не отвори дума за онзи ден. Подобно на баща си и дядо си — и двамата бръснари, и двамата джентъмени от Средния запад, — никога нямаше и да отвори.

— Господин Лоран, имам клиент за вас — извика с писклив глас момичето на рецепцията в предната част на салона.

— Изпрати го. — Лоран изтръска няколко нападали косъма от облегалката на бръснарския стол.

Четирийсет и три години Лоран бръсна на същото място, където баща му и дядо му бяха научили занаята. Наричаше се, както можеше да се очаква, „При Лоран“.

Преди три години се премести във Вашингтон. Взе стол на място, наречено „Бръснарницата на Уол“. Харесваше му, че в „Уол“ бяха запазени оригиналните бръснарски столове от неръждаема стомана. Харесваше му, че отвън имаше светещ знак за бръснарница в червено, бяло и синьо. Но особено му харесваше, че Петнайсета улица се намираше на пешеходно разстояние от Белия дом.

— Лъскане на обувките, докато седите на стола? — попита ваксаджията Гари клиента на Лоран.

— Не — отказа клиентът, без да го поглежда.

Когато избраха Барак Обама за президент, едно от първите неща, които обяви пред пресата, беше, че ако вече не може да ходи при бръснаря си, ще се наложи неговият бръснар да дойде при него.

Каква добра идея, мислеше си президентът Орсън Уолъс. Да се намери добър бръснар, беше трудно.

Намирането на доверен човек се оказа още по-трудно.

Така се започна. Веднъж на две седмици Лоран отиваше до Белия дом, за да подстриже президента. А понякога, при на-истина спешен случай, особено през последните няколко седмици, Белият дом идваше при него.

— Какво мога да направя за теб? — попита Лоран, когато клиентът му седна на бръснарския стол. Бръснене или подстригване?

— Какво ще кажеш за двете? — отговори д-р Стюарт Палмиоти, наведе се напред и хвърли дебелата книга с твърди корици, която носеше, върху стъкления рафт точно под огледалото. — Изглежда, ще се нуждаем от допълнително време.

— Както желаеш. — Бръснарят на президента посегна за топла кърпа, а лекарят на президента отпусна глава назад.

Всеки бръснар има едно подстригване, което никога няма да забрави. А някои бръснари имат и повече от едно.