Без свидетели

9

Върнахме се в стаята, където предишната нощ бях видял опърпания нещастник, треперещ пред насочената към слепоочието му пушка на помощник-шерифа. Сега в помещението имаше малък съдийски подиум, пред който седеше съдебният секретар със стенографската си машина. В едната част на стаята чакаха петнайсетина затворници, облечени с тениски и дочени панталони. Възрастен мъж обличаше съдийската си тога.

– Добър ден, господин съдия – каза Морган.

Мъжът се обърна.

– Здравей, Дан. Дошъл си заради случая „Едингтън“, нали?

– Да, сър. Жената е тук.

– Ще се постарая да я извикам по-скоро, за да минете преди всички останали, но, изглежда, че обвинението ще се забави. Прокурор на име Хаузър настоя да не започваме без него.

Ние зачакахме и мировият съдия започна да разглежда другите случаи. Той изчиташе различните искове, обясняваше правата на подсъдимите и се интересуваше дали всеки е разбрал повдигнатите обвинения и може да си позволи адвокат. Обсъждаше и правото на пускането им под гаранция със заместник-прокурора на окръга, който седеше на малко бюро пред подиума. В повечето случаи съдията насрочваше срещи на обвиняемите със служебни защитници и назначаваше по-късни заседания за определяне на гаранция. След известно време металната врата се отвори и в стаята влезе едър мъж, висок около метър деветдесет и три, с куфарче в ръка.

– Мистър Хаузър? – попита съдията.

– Да, ваша светлост, казвам се Максимилиан Хаузър и представлявам щата Аризона. Моля да ме извините за закъснението.

Максимилиан Хаузър изглеждаше като състезател по американски футбол, излязъл от форма. Палтото му бе издуто от дебелината на тялото, а шията му преливаше от яката на ризата. Русата му коса бе подстригана по-късо, отколкото модата позволяваше, а лицето му беше яркочервено.

– Готови ли сте да започнем с делото „Щатът срещу Едингтън“?

– Да, ваша светлост. Готов съм от името на щата Аризона.

– И ние сме готови, господин съдия – обяви Морган.

– В такъв случай ще помоля всички, с изключение на защитата и обвинението, да напуснат стаята. Повикайте мисис Едингтън.

Съдията се наведе към затворниците и им обясни, че ще се заеме със случаите им веднага след като разгледа нашия. Докато останалите напускаха стаята, ние се запознахме с Максимилиан Хаузър.

– Здравейте – каза Хаузър и се здрависа с нас без какъвто и да е ентусиазъм.

Дрехите му бяха за Чикаго, не за Аризона. Носеше сив вълнен костюм с три копчета и груби обувки с дебели подметки, подходящи за сняг. Бе направил само един компромис в името на новия си дом – носеше каубойска връзка, тънка кожена лента, закачена на закопчаната му яка посредством сребърна индианска плочка. Аксесоар, типичен за мъжете, които, преди да се преместят в Аризона, са живели на изток от Мисисипи.

– Каква е позицията ви относно пускането ѝ под гаранция? – попита Морган.

– А вие какво искате, мистър Морган?

– Ще помоля за освобождаването ѝ – отговори Морган непоколебимо.

– В такъв случай трябва да ви разочаровам. Възнамерявам да се противопоставя на това. Извинете ме.

Хаузър си проправи път до масата, предназначена за обвинението, и започна да вади документите от куфарчето си.

Двама мъже от охраната въведоха Рита. Съдията се увери, че името ѝ наистина е Рита Едингтън и че е записано правилно в протокола. После я попита дали ще бъде представлявана от мистър Морган и дали разбира, че е обвинена от главния прокурор на щата Аризона в предумишлено убийство.

– Да – отвърна тя на всички въпроси.

– Длъжен съм да ви уведомя, че не само имате право на адвокат, но можете и да запазите мълчание. Всичко, което кажете, би могло да бъде използвано срещу вас в съда. Разбирате ли?

– Да.

– В настоящия момент лежите в затвора на окръг Марикопа. Така ли е?

– Да, сър.

– Ако ваша светлост позволи, бихме искали да добавим, – намеси се Морган и се изправи, – че мисис Едингтън не би трябвало да е тук. Цял живот тя е била гражданка на Аризона. Семейството ѝ е тук. Майка ѝ живее в Гилбърт. Мисис Едингтън има дъщеря, за която се грижи и която в момента е хоспитализирана във Финикс. Мисис Едингтън никога не е била обвинявана или осъждана за извършването на престъпление, по-сериозно от неправилно паркиране. Бих искал да ви напомня, че единственият въпрос е дали мисис Едингтън ще се яви на предстоящите съдебни заседания. Ваша светлост, въз основа на казаното дотук смятаме, че не съществува причина да се усъмните, че мисис Едингтън няма да се яви пред съда в бъдеще. Бих искал да подчертая също, че до този момент мисис Едингтън не е правила никакви опити да избяга от властите или да се противопостави на арест. Настояваме тя да бъде освободена под гаранция. Бих добавил, че ако ваша светлост определи твърде висока сума, мисис Едингтън няма да бъде в състояние да я заплати.

Морган седна на мястото си.

– Мога ли да взема думата?

– Да, мистър Хаузър.

Морган ми прошепна:

– Съдебният секретар записа всичко, нали?

– Мисля, че да – отвърнах.

– Боже – продължи тихо той, докато гледаше мъжа на подиума. – Надявам се само старият Клайд да не ме е слушал много внимателно. Остави я където е, Клайд, моля те.

– Длъжен съм да отбележа – прозвуча плътният глас на Хаузър, – че подсъдимата е обвинена в углавно престъпление. Поради това, както знае и съдът, не съществуват каквито и да са предпоставки за нейното освобождаване под гаранция. Трябва да допълня, че доказателствата срещу нея са почти категорични.

Морган заподскача нервно на стола си и погледна подозрително Хаузър. Той извади писалка от джоба си.

– Затова не съм склонен да удостоя молбата на мистър Морган с коментар. Но съществува един факт, който бих искал да представя на вниманието на съда, и съм сигурен, че мистър Морган ще го намери за интересен. Тази сутрин открихме, че онзи ден, в събота, обвиняемата е закупила два еднопосочни самолетни билета за Кюрасао. Единият е на нейно име, а другият – на името на дъщеря ѝ Миранда. Резервациите са били за вчера на обяд, само няколко часа след като – както доказателствата ни ще посочат по-късно – мисис Едингтън е убила хладнокръвно съпруга си. Любопитно е, че не съществува споразумение за екстрадиция между Съединените щати и Холандските Антили, част от които е и Кюрасао. Както виждате, ваша светлост, обвиняемата не само има предпоставки, но и план да избяга. Което доказва вината ѝ и превръща нейната молба за освобождаване под гаранция в несъстоятелна. От името на щата Аризона възразявам срещу освобождаването ѝ при каквито и да е обстоятелства.

– Преди да седнете, мистър Хаузър, искам да ви задам един въпрос – обяви съдията. – Щом смятате, че мисис Едингтън е купила билетите, за да избяга, защо тогава не ги е използвала?

– Ваша светлост, обвиняемата е била видяна от мъж на име Менчака в момента, в който е излязла от къщата, където – както ще докажем – е убила мистър Едингтън. Обвиняемата и мистър Менчака се познават. Предполагаме, че тя не е очаквала да види мистър Менчака във въпросната сутрин. А когато това е станало, тя е осъзнала, че той ще уведоми полицията за случилото се и ще предотврати бягството ѝ. Не е могла да застреля мистър Менчака, тъй като вече е била изпразнила револвера в съпруга си. Смятаме, че просто се е предала.

Съдията се обърна към Морган. Изражението му бе определено притеснено.

– Дани, не мога да я освободя. Не и в този случай. Ще трябва да отнесеш делото до Върховния съд, ако държиш на гаранцията.

– Благодаря, ваша светлост.

– Мисис Едингтън, признавате ли се за виновна по обвинението в предумишлено убийство?

– Не, ваша светлост.

– Мистър Хаузър, възнамерявате ли да повдигнете обвинение, като информирате съда, или ще търсите обвинение от голямото жури.

– Ще информираме съда, ваша светлост.

– В такъв случай ще трябва да назначим дата за предварително изслушване на двете страни. Кой ден ви е удобен?

– Господин съдия – каза Морган, – ако мистър Хаузър настоява мисис Едингтън да остане в затвора, изслушването трябва да се проведе час по-скоро.

– Има логика. – Съдията заразлиства календара си. – Да видим. Ще бъде в Меса, нали? Какво ще кажете за вдругиден, сряда?

– Имам друг ангажимент тогава – каза Максимилиан Хаузър.

– Ще трябва да го отложите, мистър Хаузър. Сряда е единственият ден, в който съдия Блек разглежда предварителни изслушвания. Ако държите мисис Едингтън да остане в затвора, ще трябва да назначим заседанието за тази седмица. Определям го за сряда, десет часа в Меса.

Бях напълно сигурен, че Дан Морган не е наясно как точно ще изглежда защитата на Рита Едингтън след нейното първо явяване пред съда онзи следобед. Казвам го заради думите, които Морган отправи към Максимилиан Хаузър на излизане от затвора.

– Ще повдигнете обвинения за убийство първа степен? – попита го Дан.

– Точно така – отговори Хаузър, без да забави ход.

– Има ли смисъл да я убеждавам да признае нещо? – попита Морган.

Хаузър спря и се обърна към него.

– Защо да се мъча да се споразумявам с нея, след като съм сигурен, че ще я осъдя? Ако искаш, убеди я вината да признае своя.

– Е, това улеснява нещата – каза Морган. По пътя между затвора и съда той най-накрая забави крачка. Обърна се към мен, видимо разгорещен. – За кого се мисли тоя дебелак, за Шекспир ли?