Без свидетели

36

– Добре е да ме придружиш на срещата – каза ми Морган. – Ферис те харесва, а ще се наложи да му обясним защо не можем да представляваме момичето. Бътлър и Галахър ще дойдат също, за да му представят сметката за последното тримесечие.

Точно в десет часа Джоузефин въведе Ферис Едингтън и Джейкъб Ашър в конферентната зала.

– Господа – прошепна Ашър.

Всички заехме местата си, а Галахър ни сила кафе.

– Дан, не мога да ти опиша колко съм благодарен за работата, която свършихте с Дъглас.

– Радвам се, че успяхме, Ферис. Беше добро дело.

В залата се възцари неловко мълчание и Бътлър се възползва, за да представи на своя клиент отчета на фирмата.

– Ферис, искам да обсъдим сметката ти за изминалото тримесечие. Виждаш, че тя включва часовете на Дан и Дъглас, както и времето, което ми отне продажбата на двете ниви до границата на юг. Тя съдържа и съществена сума, покриваща разходите за частните детективи, психиатъра и пътуванията. По моя случай възникнаха разноски за оценителите. Малко сме увеличили сумата, тъй като несъмнено се справихме…

Ферис Едингтън пресегна голямата си ръка с диамантения пръстен и отмести настрана документа.

– Не дойдох, за да говорим за това – каза той. – Тук съм, за да обсъдим защитата на внучката ми. Доколкото ми е известно, може да се наложи някой да я представлява в съда още следващата седмица. Ще се заемеш ли със случая, Дани?

– Не мога, Ферис. Съжалявам.

– Защо?

– С какви очи бих го направил? – отвърна Морган. – Та аз вече доказах, че момичето е виновно.

Ферис Едингтън разпери ръце на масата и се наведе напред.

– Освен това – продължи да се оправдава Морган – аз защитавах Рита. Тук има сблъсък на интереси. Адвокатът, който представлява Миранда, трябва да атакува Рита.

– Е, според мен такива конфликти могат да бъдат изгладени. Мистър Ашър е правният защитник на Миранда. Той заяви, че от нейно име е съгласен да я защитаваш. – Ферис Едингтън погледна Ашър, за да получи потвърждение.

– Така е, Дани. Ако наистина ме е грижа за нея, трябва да съм сигурен, че ще получи най-добрата защита.

Морган поклати глава.

– Ние представлявахме Рита. Доказахме, че не е извършила убийството. Какво да правим сега – да обърнем нещата и да се опитаме да докажем, че е виновна?

– Говорих с Ралф Даниълс от Меса – каза Ферис Едингтън. – Според него имаш право да я защитаваш, ако е налице необходимото съгласие. – Ралф Даниълс работеше като юрист в Меса, откакто се помнех. Когато Дан Морган чу името му, той извъртя очи и погледна в тавана. – Ралф изготви този документ, а Рита го подписа.

Той извади лист хартия от вътрешния си джоб и го подаде на Морган. Успях да хвърля един поглед през рамото на Дан.

„Аз, Рита Едингтън, представлявана от адвокатската фирма „Бътлър и Менендес“ чрез защитниците Даниъл Морган и Дъглас Маккензи, напълно информирана относно обстоятелствата, давам с настоящето своето доброволно съгласие гореспоменатата фирма и адвокати да представляват моята дъщеря Миранда Едингтън в каквито и да е действия, свързани със смъртта на Травис Едингтън.“

Все още клатейки глава, Морган подаде документа на Галахър. Докато той четеше, аз разгледах сметката, която Пол Бътлър се бе опитал да обсъди, и се досетих за намеренията му. Съумях да скрия реакцията си от мъжа, от когото се очакваше да я плати. Нищо чудно, че Бътлър присъства на срещата, помислих си. Погледнах към Ферис Едингтън – той бе стиснал зъби, а очите му излъчваха студенина, която не бях забелязал преди. Ферис наблюдаваше Галахър, докато той се запознаваше със съдържанието на документа.

– Ферис, събра се солидна сума за работата ни през последното тримесечие – замоли го Бътлър.

– Няма да говоря за пари, докато не изясним другия въпрос.

– Това означава ли – попита плахо Бътлър, – че няма да ни платиш, ако Дан не поеме случая на Миранда?

Ферис Едингтън не му отвърна.

Галахър свърши с четенето и изгледа Морган.

– Не знам – каза той.

– Не ми харесва – настоя Морган.

– Помисли си, Дани – нареди му Ферис Едингтън. – Имам малко работа в банката. Ще се върна след два часа, за да чуя отговора ти. Трябва да знам.

Той излезе от стаята. Галахър се изправи и отиде до бюфета. Върна се с кафеварката.

– Дъглас – каза Бътлър. – Ти го познаваш по-добре от всички нас. Какво ще направи според теб?

– Мисля – отговорих, – че няма да си плати, ако не се съгласим да защитаваме Миранда.

– Вероятно си прав – заяви Бътлър, поглеждайки ме строго. – А за нас е крайно неприятно, ако се наложи да дадем под съд наш клиент. – Той прокара пръсти по сметката. – Дъглас, тук виждам, че ти самият си изработил много часове, за които може да не получиш нищо.

– Това е дискусия между партньори – каза Галахър.

Джейк Ашър и аз схванахме намека. На излизане Морган повтори:

– Не ми харесва, Пол.

В кабинета си сипах кафе и мислех за кашата, в която се бяхме забъркали. В крайна сметка реших, че колегите ми ме харесват и бих преглътнал една неплатена сметка. А и винаги съществуваше възможността за Сан Франциско. На вратата се появи Ан Хейстингс. Тя ме попита какво става и аз ѝ разказах всичко.

– О, боже! – възкликна тя. – Ако Едингтън не си плати, това ще бъде краят за Морган в тази фирма.

Малко по-късно застанах до вратата на конферентната зала. Отвътре се чуваха викове. Единственото, което успях да доловя, бе едно избухване на Морган.

– Изправени сме пред сериозен етичен проблем. По дяволите, трябва да говорим е Франк!

Върнах се в кабинета. Седнах с гръб към бюрото, обмисляйки ситуацията, докато не чух как Морган се отпуска на един от столовете зад мен.

– Какво смяташ? – попита той.

– Знаем, че Миранда го е застреляла. Няма две мнения по въпроса. Ако се съгласим да я защитаваме, разполагаме само с една тактика – невменяемост. Така няма да влезем в конфликт със защитата на Рита. А щом имаме съгласието на Рита и Миранда, не съществуват пречки да я представляваме.

– И аз си мислех същото – заяви Морган.

Той стана и аз го последвах в конферентната зала, където Галахър и Пол Бътлър все още седяха по местата си. Ферис Едингтън също беше там.

– Ще го направим, Ферис – каза Морган.

– Това е голямо облекчение за мен, Дани. А сега ми кажете колко трябва да платя.

– След като закръглихме леко стандартните си хонорари заради изключително успешния резултат от делото на Рита – докладва Пол Бътлър, – сумата възлиза на триста и петдесет хиляди долара, Ферис.

От същия джоб, откъдето преди малко бе извадил документа на Рита, Ферис Едингтън измъкна чековата си книжка и писалка. Без да поглежда сметката, той попълни чека, подписа го и го плъзна по масата. Гледахме се мълчаливо, готови за второто си явяване пред съда по дело, наречено „Щатът Аризона срещу Едингтън“. По-късно имаше моменти, в които Дан Морган се питаше как, по дяволите, се случи това. Е, дотук описах как се случи всичко, поне доколкото успях да си спомня.