Без свидетели

10

В съдебната зала, която се помещаваше в новата сграда на съда, вървеше някакво дело. Навсякъде бяха разхвърляни протоколи и снимки. В едната част на залата седяха съдебните заседатели, а на свидетелското място имаше човек. Всички очакваха съдията. Морган отиде до преградата и заговори един мъж, който стоеше зад нея и разглеждаше документи на масата на защитата.

– Здрасти, Джейк.

Джейкъб Ашър се приближи до него. Направи ми впечатление големият му нос, леко наболата брада и силно прегърбената стойка. Сигурно тежеше над сто килограма и изглеждаше доста здрав. Той заговори с дълбок, дрезгав глас:

– Какво има, Дани?

Морган ни запозна и го попита какво става.

– Имам добро дело. Истинско съкровище.

Погледнах към мястото на адвокатите. Там седеше човек в инвалидна количка, който беше напълно парализиран.

– Проклетите съдебни заседатели ще дадат обезщетение на клиента ми.

– Имам работа за теб, Джейк – каза Морган припряно, гледайки към празния подиум.

– Нека позная – отвърна Ашър. – Става въпрос за малката Едингтън. Четох за нея във вестника.

– Точно така.

– Ще се опиташ да ѝ насадиш убийството, нали?

– Може да се стигне дотам. Тя ще има нужда от добър адвокат. От настойник. А дядо ѝ си плаща сметките навреме.

– Какво ще си помисли старият Ферис за мен? – закикоти се Ашър.

– Вече говорих с него. Иска да избера адвокат за нея. Обеща да се държи настрана от делото.

Ашър сведе поглед.

– Когато всичко свърши, ще бъдем ли още приятели, Дани?

– Да.

– Всички да станат.

В залата се чу шумолене, а съдията закрачи към мястото си.

– Ще го направя – каза Ашър и се върна към делото.

– В болницата „Кемълбек“ е – прошепна Морган зад гърба му.

Морган и аз прекарахме остатъка от деня до огромен камион, пълен с бали прясно сено. Преполовихме цял кашон бира с Робърт и Джони Камачо, докато ги разпитвахме какво са видели в деня, когато Рита и Миранда Едингтън бяха стреляли по бирени бутилки.