Без свидетели

24

Отново седяхме в офиса на ранчо „Едингтън“. Морган заяви:

– Трябва да те попитам нещо, Ферис. – Ферис Едингтън кимна. – Знаеш ли дали Травис е насилвал Миранда?

Ферис Едингтън затвори очи.

– Не, Дани, но предполагам, че ти си открил, че го е правил. – Морган не продума. – Ясно. – Ферис Едингтън взе цигара от сребърната табакера на бюрото, запали я и дръпна замислено. – Рита каза ли ти, че Миранда го е застреляла?

– Нямам право да говоря за това – отвърна Морган.

– Предполагам, че ти го е казала. В противен случай не би ми задал този въпрос. В отговор ще те уверя, че не знам дали Травис е насилвал детето.

– Ферис, трябва да ми разкажеш всичко – обясни му Морган. – Всичко, което би те накарало да се усъмниш, че Травис е насилвал момичето.

– Знаехме, че нещо не е наред – призна Ферис Едингтън. – Детето беше толкова объркано. Местим я от една клиника в друга, откакто навърши седем. Трябва да има причина за състоянието ѝ. Чудил съм се каква е тя, но никога не съм допускал, че Травис би сторил подобно нещо. – Ферис се изправи и отиде до другия край на кабинета си. – Като казваш „насилва“, имаш предвид сексуално, нали, Дани?

– Да.

– Не. Никога не съм го допускал.

Дойде ред на Морган да запали цигара. Той издиша обичайния гъст облак дим и огледа кабинета.

– Ще пиеш ли нещо, Дан? – попита Ферис.

– Чаша кафе.

– Дъглас?

– И за мен, сър.

Морган изгледа Ферис, докато той напускаше стаята, и ме попита:

– Какво ще кажеш? Беше ли искрен?

– Не знам – отговорих. – Не съм предполагал, че може да лъже. Нямам причина да мисля противното.

– Нито пък аз – съгласи се Морган, стана от стола и закрачи из стаята. – Старият Ферис със сигурност не е похарчил много пари за интериора.

За пръв път забелязах колко спартански е обзаведен кабинетът на Ферис Едингтън – недовършени грапави стени, облицовани с борово дърво, старомодно писалище и черен метален шкаф за документи. На две от стените безразборно бяха закачени няколко снимки на расови бикове. На писалището имаше фотография, на която Ферис Едингтън се здрависваше с Хари Труман. Подът беше от голи борови дъски.

Ферис се върна с красива сребърна кана и сипа кафе в три картонени чаши.

– Ето сметана и захар, ако искате.

– Ферис – заговори Морган, – какво би помислил, ако Рита каже, че Миранда е застреляла Травис?

– Питаш ме дали бих ѝ повярвал?

– Да.

– Да, бих ѝ повярвал.

Морган ме погледна и кимна едва забележимо.

– Трябва да те питам още нещо – добави той.

– Да? – каза Ферис Едингтън.

– Съгласен ли си да свидетелстваш пред съда, че Рита има добър характер?

Ферис си дръпна дълго от цигарата и изтръска пепелта в сребърен пепелник.

– Да, разбира се.

– Рисковано е да се говори за характера на подсъдимия по наказателно дело – заяви Морган.

– Така ли? – попита Ферис Едингтън.

– Да. Ако те призова да свидетелстваш и обвинението разполага с каквато и да е злепоставяща информация за Рита, колкото и да е недопустимо, те могат да я използват, за да те разпитат. Ще се опитат да покажат колко малко знаеш за характера ѝ. Разбираш ли ме?

– Да. И съм сигурен, че няма от какво да се страхуваш.

– Колко сигурен?

– Достатъчно.

Докато се връщахме по Бейзлайн Роуд покрай току-що обраните памукови ниви и под блясъка на залязващото слънце, Морган изведнъж започна да се разколебава.

– Прецаках ли всичко, Дъг?

– Моля?

– Мисля, че се изложих много лошо.

– Защо? – попитах.

– Рита казва истината и Ферис го знае. Готов съм да се закълна. За бога, малката ще се събуди и ще признае, че е извършила убийството. Какво, по дяволите, си мислих, когато настоях да започнем процеса без детето?

– Ти предположи, че щом Миранда се събуди, тя вероятно ще каже, че Рита го е направила.

– Може би трябва да помоля за отлагане. Хенри Пенрод ще се съгласи и ще пусне Рита под гаранция. Може би трябва да го направя.

Втренчих поглед в пламтящия залез, а Морган не продума повече, докато се носехме с трясък през долината под тежкия облак от съмнения.