Без свидетели

54

Два дни по-късно вдигнах очи от бюрото и видях Морган, който остави чашата си с кафе пред мен. Той се настани на един стол, извади цигара и ме изгледа.

– Наистина вярваш, че Рита е излъгала, нали?

– Да – отговорих прямо.

– Странно – каза той. – Чул си самодоволния коментар на Уесли Пиърс, че Джоана Барнс е лесбийка, който не е проверен от никого и най-вероятно не е нищо друго освен долна клюка. Полин твърди, че Рита е лесбийка. Е, мога да те уверя, че всичко е пълна глупост. После си научил, че Джоана Барнс се е преместила. В резултат на това ти и Франк сте си въобразили, че някой е подготвил страховита конспирация и се преструвате, че вярвате в нея.

– Забрави за самолетната резервация.

– Да – каза той. – Нещо, избълвано от компютъра. Нека ти задам един въпрос. Преди да доведеш Джоана Барнс тук, направи ли резервация на нейно име?

Замислих се.

– Да – отговорих.

– Така ли? Преди единайсет часа във въпросната съботна вечер?

– Чакай да помисля – отвърнах. – Обадих се от „Хенри Африкас“. Вероятно е било към девет.

– Остави ли им телефонния ѝ номер?

– Не си спомням.

– Не трябва да забравяш такива неща.

– Бях малко пиян.

– Знаеше ли номера ѝ, когато позвъни на авиокомпанията?

Направих пауза, опитвайки да си спомня.

– Мисля, че да. Брат ѝ ми го беше записал.

– Ето, виждаш ли? – рече Морган. – Най-вероятно си го казал на служителя в компанията. Обикновено те питат за номера. Сигурно са сбъркали и са въвели погрешно още една резервация за събота вечер в компютъра. Джоана никога не си е резервирала билет. Ти си го направил.

Морган изрече последното, сякаш то обясняваше принципа на самолетните резервации, а аз предпочетох да замълча, без да издавам колко много ме е озадачила теорията му.

– Тя излъга, че е работила в „Скидмор“ – напомних му накрая.

– Откъде знаеш? Може би някой от партньорите във фирмата ѝ е предложил място, без да уведоми мениджъра на „Човешки ресурси“. Или – допълни той – някой я е окуражил твърде много и тя си е помислила, че е получила работата още преди да я назначат.

Сметнах за ненужно да отговарям.

– Или пък просто е излъгала, по дяволите. Сигурно не е искала да признае, че не може да си намери работа. Но тя определено каза истината, когато свидетелства, че е работила в „Талийсен“.

– А думите на Миранда?

Той запали цигарата и издиша дима нагоре. После поклати глава и извика:

– Чарлийн! – Една секретарка се появи на вратата. – Би ли ми донесла още малко кафе? – помоли я Морган, подавайки ѝ чашата. Той се усмихна и добави: – Заради доброто старо време.

– И за вас ли? – попита ме Чарлийн.

Когато тя донесе кафето, Морган отпи само глътка.

– Не съм забравил за думите на Миранда – заяви той и стана. – Но тя е подсъдимата.

Той излезе от стаята. По молба на Уолтър Смит прелистих страниците на едно становище на Върховния съд, според което давността на дело за лекарска небрежност не можеше да почне да тече, преди ищецът да узнае или основателно е могъл да узнае, че неговият лекар е извършил неправомерни действия.