Без свидетели

28

В следващите дни почти не видях Дан Морган. Както повелява добрата практика, той посети Рита в затвора, за да я подготви за процеса. Нито веднъж не ме взе със себе си. Няколко пъти се срещнахме с Пийт Медина, частния детектив. В редките случаи, в които присъствах на тези разговори, не научихме много – Медина така и не откри нищо интересно за членовете на семейство Едингтън. Междувременно аз свърших нещата, които Морган ми бе поръчал. Написах инструкциите за съдебните заседатели. (Той ме накара да редактирам тези за основателното съмнение поне пет пъти, но накрая ги хареса и реши, че съдията може да ги използва.) Подготвих адвокатското досие по делото, което съдържаше основания за правото ни да представим доказателства за кататонния ступор, както и да призовем за свидетел Гидиън Епстийн, който да потвърди, че убийството на баща ѝ вероятно е предизвикало сегашното състояние на Миранда Едингтън. Изготвих и справка в подкрепа на молбата ни до съдията да инструктира съдебните заседатели при произнасяне на присъдата, която Морган щеше да представи след разпитите на обвинението. Не успях да открия дело точно като нашето, но намерих няколко други съдебни решения, които съдържаха аргумента, поне по аналогия, че доказателствата са недостатъчни за произнасяне на присъда. Ако Морган можеше да убеди съда в това, делото щеше да бъде прекратено.

– Нямаме никакъв шанс – каза Морган. – Мога да викам и да крещя. Или пък да подам жалба. Но ще се наложи да се изправим пред съдебните заседатели и е по-добре да сме подготвени.

Един ден, малко преди процеса, Морган ме помоли да го придружа до кабинета на Уолтър Смит в края на коридора. Каза ми, че вярва на по-възрастния от него адвокат по граждански дела при избирането на съдебните заседатели. Седнахме на канапето и наблюдавахме как зад бюрото Уолтър пълни лулата си с ароматен английски тютюн. Той я запали, натъпка тютюна и запуши, а кабинетът се изпълни с остра миризма.

– Уолтър – попита Морган, – вярно ли е, че колкото по-лошо мирише тютюнът за лула, толкова по-добър е вкусът му?

– Страхувам се, че е така.

– В такъв случай твоят е много добър. Вони на овчи изпражнения.

– Това е от турската „латакия“ в сместа. Турците сушат тютюна, като го разстилат над кошари с овце, за да абсорбира изпаряващия се азот.

– Боже мой! – възкликна Морган и извади цигара от чорапа си. – Е, какви съдебни заседатели да изберем за делото „Едингтън“?

Уолтър Смит почука с лулата по зъбите си и прокара пръсти през остатъците от червеникавата си коса.

– Ако Рита Едингтън свидетелства, че дъщеря ѝ е застреляла Травис, жените няма да го приемат добре. Просто няма да им се хареса. Опасявам се, че ще я възприемат като Медея, която убива децата си. Бих се отнесъл особено безкомпромисно към жените при избора на съдебни заседатели. Бих ги предизвикал да признаят истинските си чувства. Бих направил всичко, за да стигна до отвода на някои заседатели поради некоректно отношение. И бих използвал това свое право именно при жените.

– И аз си мислех нещо такова – каза Морган.

След разговора отидох с Морган и Ан Хейстингс в „Голдуотърс“, където тя щеше да му помогне да купи няколко рокли за Рита Едингтън. Морган бе обяснил на Рита, че се налага да отидем до къщата ѝ, за да изберем някои рокли, които тя да носи по време на процеса, но Рита му бе отвърнала, че не притежава такива.

– Не си спомням някога да е носила рокля – казах.

– Тя спомена, че не е излизала от ранчото много често.

– Знаеш ли кое е чудното, Дан?

– Кое?

– Тя има безупречен педикюр, но никога не показва краката си. Винаги носи ботуши.

Странно или не, ние излязохме с Ан, за да купим на Рита няколко рокли.

– Искам да са хубави – заяви Морган, докато тримата влизахме в „Голдуотърс“.

Ай Хейстингс ни ощастливи с разсъжденията си за малката ни експедиция.

– Струва ми се като огромно клише – каза тя. – Като комикс от „Нюйоркър“. Нали се сещате? Красивата обвиняема, заела свидетелското място, със стройните си американски крака, кръстосани пред изцяло мъжкия състав съдебни заседатели.

Морган ѝ отвърна по свой начин.

– Когато става въпрос за процес със съдебни заседатели, Ан, можеш да забравиш проклетия си изтънчен вкус. А ако не ми вярваш, попитай твоя ненадминат герой Уолтър Смит дали не е така. – Тонът на Морган прозвуча злобно и аз предпочетох да се скрия зад няколко сутиена и да наблюдавам оттам как двамата се разгорещяват. – Слушай, по дяволите – продължи той. – По-добре свикни с мисълта, че процесът, който ни предстои, има много повече общо с театъра, отколкото с правото. И тук нямам предвид префинените ти любимци Ибсен и Чехов.

Отначало Ан го погледна с такава изненада, каквато самият аз бях изпитал. Но тя бързо се изпари.

– Е, аз не участвам в процеса, нали така? – каза тя. – Тук съм само за да пазарувам.

Тя се обърна и с бодра походка се отправи към безкрайните редици с дрехи.

Скоро излезе от пробната, облечена с рокля, която бе избрала за Рита. Беше доста вталена и ми напомни за елегантния костюм, който Ан носеше, като пристигнахме. Блестящата ѝ руса коса бе прибрана на опашка и аз си помислих колко добре изглежда.

– Не, за бога – изръмжа Морган. – Искам мъжете в ложата да го вдигнат при вида ѝ.

Ан не потрепна, нито се изчерви. Тя просто го изгледа накриво и с подчертано ироничен глас каза:

– Не ти харесва.

– Не е красива, Ан. Елегантна е, но не е красива.

Ан облече друга рокля, но Морган отново остана недоволен. После тя избра още една. И още една. Но реакцията му винаги беше същата. Накрая Ан каза:

– Добре, Дани.

Тя свали една рокля от закачалката в далечината и се отправи към пробната. След малко излезе. Дрехата беше светлосиня. Беше от меко трико и стоеше така прилепнало по тялото на Ан, че когато се движеше, тя изглеждаше, сякаш няма нищо отдолу, все едно бе свалила бикините и сутиена си в пробната. Ан спря, обърна се и застана пред Морган. Вдигна назад ръце и отвърза косата си, а като го направи, видях настръхналите ѝ зърна. Когато пищната ѝ коса се спусна на раменете, чух как Морган прошепва:

– Господи!

– Искаше клише, Дани. Ето ти клише.

– Ще я вземем! – извика Морган на продавачката. – Осми размер.

Купихме още четири рокли преди края на следобеда, но никоя от тях не бе толкова красива колкото синята. Аз подправих подписа на Ферис Едингтън върху касовата бележка за картата.