Без свидетели

17

Когато се върнахме от съда, Джоузефин съобщи на Морган, че Том Галахър го вика в кабинета си. Последвах го надолу по коридора.

– Какво има, Том? – попита Морган.

– Лоши новини – отговори Галахър и му подаде лист хартия.

Морган го прочете.

– О, боже – свлече се на един стол той и сведе глава.

– Не можеш да промениш нещата, Дани. Направи всичко, което можа. Дори повече, отколкото беше по силите ти.

Морган смачка листа на топка и го захвърли ядосано по стената. Документът падна пред краката ми и аз го вдигнах и изгладих. Беше съдебна заповед, отказ за преразглеждане на дело. Върховният съд на САЩ отказваше да преразгледа делото на човек на име Тайрон Роубък. Заровил лице в дланите си, Морган въздъхна тежко. Аз седнах тихо на един стол.

– Отказали са молбата за отсрочка на екзекуцията – каза Галахър. – Насрочили са я за понеделник сутринта.

– Трябва да предприемем нещо – прошепна Морган с блеснали от ярост очи.

– Нищо не можем да направим – отвърна Галахър със спокоен глас. – Всичко свърши. Ти изчерпа всичките му възможности, както казват адвокатите, и пред щатските, и пред федералните инстанции. Направи за този мъж повече, отколкото трябваше. – Галахър се спря за момент. – Съжалявам.

Морган обърна лице към празния ъгъл на стаята и стисна зъби.

– Дан – каза Галахър.

– Какво?

– Роубък се обади.

Морган затвори очи.

– Иска да присъстваш на екзекуцията.