Без свидетели

44

През 1964 г. съд за непълнолетни закононарушители в Аризона изпратил петнайсетгодишно момче в трудововъзпитателно училище, докато навърши пълнолетие, само защото то провело един неприличен телефонен разговор. Върховният съд на щата потвърдил присъдата. Когато родителите на момчето и техният адвокат отнесли делото, познато днес като случая „Голт“, до Върховния съд на САЩ, мнозинство от пет съдии анулирало решението. Според тях не били спазени основни процедурни изисквания за провеждане на справедлив процес. Показателно е, че нито един съдия не се усъмнил в решението на по-нисшата инстанция да осъди на затвор момче за толкова дълъг период от време само заради едно вулгарно телефонно обаждане.

Докато седях в библиотеката и четях случая „Голт“, се зачудих какво ли би направил един аризонски съдия срещу дванайсетгодишно момиче, изпразнило цял револвер в тялото на баща си. Темата определено не бе приятна за понеделник сутринта. Не четях обаче случая „Голт“, за да разбера какво наказание очаква Миранда. Исках да открия на каква защита може да разчита, след като навлезе в мътните води на съдебната система за непълнолетни нарушители.

Съдия Фортас, написал решението от името на съдиите, твърдеше, че всеки непълнолетен престъпник има право на адвокат. Миранда си имаше двама. Според него лицето трябваше да получи уведомление относно повдигнатите обвинения и не можеше да бъде инкриминирано. Миранда вече се намираше в подобно положение. Накрая съдия Фортас заявяваше, че при отсъствието на самопризнания съдът за непълнолетни не може да осъди обвиняемия, освен ако не изслуша свидетелски показания, дадени под клетва и подлежащи на кръстосан разпит. Ето че открих каквото ми трябваше.

Можехме да оставим Миранда в съда за непълнолетни и все пак да настояваме Макс Хаузър да призове Рита като свидетелка в съдебната зала. А Рита не би искала да осъдят Миранда. В крайна сметка тя ѝ беше майка. Ако просто се държеше настрана, щяхме да спечелим. А дори и да се появеше, оставаха нейните думи срещу тези на Миранда. Пак имахме шанс да победим. Разбира се, Хаузър несъмнено щеше да повика Джоана Барнс, за да потвърди показанията на Рита. Като изключим всичко това, вече съществуваше вероятността да хоспитализират малката ни клиентка в институция, от която едва ли щеше да излезе някога. Продължих да размишлявам, но не се получаваше. Слязох долу с асансьора и се разходих около сградата. Отидох до Томс Тавърн, поръчах си телешка супа и изгледах една игра на снукър в задната стая.

По-късно същия следобед в офиса се появи Морган и аз го заварих да отваря пощата на бюрото си.

– Какво мога да сторя за теб? – попита той.

– Направих някои проучвания – отговорих.

– Така ли? – каза той разсеяно.

– Намерих един случай, „Голт“.

– Аха – промърмори Морган, докато четеше някакво писмо.

– Научих, че дори в съда за непълнолетни прокуратурата трябва да призове свидетели на живо и да ги подложи на кръстосан разпит.

– Така е. – Той вдигна очи. – Запознат съм с делото „Голт“.

– Е – продължих, – Хаузър ще трябва да доведе Рита. Не могат да установят наличието на престъпление без нея.

– Но – възрази Морган – ако не заявим, че Миранда го е убила, и то, защото е душевноболна, те ще я съдят като възрастен човек.

– Не можем ли просто да докажем, че е психично болна, без да твърдим, че го е застреляла?

Морган отиде към вратата.

– Трябва да тръгвам.

Докато той излизаше, се появи Галахър и попита:

– Искаш ли да пийнем по едно?

– Не мога – отвърна Морган. – Ще вечерям с Катрин.

– О! – възкликна Галахър.

– Да – отговори Морган.