Без свидетели

48

Дванайсет часа по-късно стоях на дъжда на Валехо Стрийт пред апартамента, откъдето само преди месец бях взел Джоана Барнс, за да я заведа до летището. Завръщането ми в Сан Франциско не беше точно повторение на първото ми пътуване. Като за начало нямах ужасен махмурлук, въпреки че бях изпил повече от една текила, след като Франк Менендес ми преразказа думите на стария си приятел за моята блестяща свидетелка. Освен това, преди да тръгна, имах време да си взема душ и да си събера багажа. Но начинът, по който бях изпратен там, беше еднакво безцеремонен като преди.

– Качи се на първия възможен самолет за Сан Франциско – ми бе наредил Франк Менендес, – намери онази жена и я разпитай. Уредил съм ти човек, който ще наблюдава отблизо реакциите ѝ.

– Не съм сигурен – отвърнах. – Не знам какво ще си помисли Дан.

– Пет пари не давам какво ще си помисли Дани. Все още съм старши партньор във фирмата и ти заповядвам да заминеш.

Стоях на лекия сутрешен дъжд пред апартамента на Джоана Барнс с мъж на име Блейн Ларсън, частния детектив, с когото ме бе свързал Франк Менендес. Тъй като се намирахме в Сан Франциско, очаквах той да говори като Сам Спейд и да прилича на Хъмфри Богарт, докато пие питието си в „Джонс Грил“. В действителност обаче Блейн беше мормон от Пангуич, щата Юта, работил двайсет години за ФБР, и баща на седем деца. Дори не носеше шлифер и полиестерният му костюм беше прогизнал. Загледахме се през дъжда в табелата „Дава се под наем“, висяща на прозореца, и изкачихме трите стъпала до къщата. Надникнахме вътре, но видяхме единствено лъскавия под на празната стая.

– Изглежда, си е отишла – каза Блейн Ларсън.

– По дяволите.

В този миг една китайка се зададе бавно откъм Джоунс Стрийт, държейки вестник над главата си, за да се предпази от дъжда.

– Виждали ли сте момичето, което живее тук? – извиках.

Жената продължи безмълвно напред.

Блейн Ларсън и аз прекарахме следващия час в безполезно чукане по вратите на близките къщи. Никой от съседите, повечето китайци, не я познаваше. Неколцина знаеха, че в апартамента живее красива млада жена, но никой не беше видял как се изнася. Накрая се озовахме на пресечката на Джоунс Стрийт и Грийн Стрийт. Погледнах надолу към залива. Едва успях да различа Алкатраз през дъжда.

– Може би – предположи Блейн Ларсън – ще научим нещо от наемодателя. Преписах номера му от табелата на прозореца.

Намерихме телефонна кабина и му позвънихме. Нямахме късмет. Джоана Барнс бе напуснала внезапно жилището, без да върне ключовете. Дори не беше поискала депозита си. Нямаше как да я проследим по банковата сметка, защото тя винаги плащаше наема в брой.

Отпътувахме към Дънкан Стрийт. Когато почуках на вратата на Джери Барнс, отвори Кларънс. Отначало не ме позна. Припомних му за Пери Мейсън.

– О, да – каза той. – Модното чудо. – Думите бяха негови, но не и маниерът, с който ги изрече. Нямаше и следа от старата напереност и елегантност. – Влезте – покани ни той. После се обърна с отпуснати рамене и ни въведе в къщата.

– Търся Джоана Барнс – споделих. – Мога ли да говоря с брат ѝ?

– Той вече не живее тук.

– Ще ми кажете ли къде е?

– Ако знаех, щях да тръгна да го търся – заплака Кларънс.

– Откога го няма?

– Не знам. Върнах се от Ню Йорк преди няколко седмици и той беше изчезнал. Всичките му вещи липсваха. – Кларънс ме погледна умолително. – Не мога да го намеря – изхлипа той.

– Съжалявам – отвърнах.

– Имате ли представа къде може да е сестра му? – поинтересува се Блейн Ларсън.

– Последния път, когато видях Джери, той ми каза, че Джоана е получила работа по голям строителен проект отвъд океана. Мисля, че беше в Саудитска Арабия. Или може би в Сингапур? Не си спомням.

На летището благодарих на Блейн Ларсън за компанията му.

– Ще направя всичко възможно, за да ги открия – обеща той.

– Важно е – казах. – Много важно. Особено Рита Едингтън. Тя има червеникаво руса коса и тюркоазни очи. Изглежда адски добре. Трябва да разбера дали се среща с Джоана Барнс.

Отлетях обратно за Финикс и се обадих на Франк Менендес, за да му съобщя за развоя на събитията. Докладвах му за неуспешните ни опити да намерим Джоана Барнс и брат ѝ, както и за обещанието на Блейн Ларсън, че ще продължи да ги търси. Разказах му и другото, което бях научил.

– Обадих се в „Скидмор“, голямата архитектурна компания, в която е работила. Мениджърът на отдел „Човешки ресурси“ твърди, че никога не е чувал за нея.

Затворих слушалката и заспах мигновено.