Доктор Гидиън Епстийн носеше риза, разкопчана почти до пъпа, златни вериги около врата и множество пръстени на ръцете. Беше облечен със скъпи панталони „чарлстон“ по последния писък на модата. Под тях се виждаха италиански ботуши от мека кожа с високи токове. Черната му коса беше силно накъдрена и ми се стори, че е боядисана. Доктор Епстийн носеше експертизата, която бе изготвил в кабинета си в Лос Анджелис.
– Ако приемем, че момичето страда от кататония, състоянието по принцип се разглежда като форма на шизофрения – обясни ни психиатърът. – Има няколко разновидности. Ступорът е най-често срещаната. Вашето момиче е в такова положение, нали? Твърдите, че е вцепенена?
– В затвора ни казаха, че е вцепенена и тялото ѝ е сковано – отвърна Морган.
– Сковаването не е толкова типично. Обикновено кататонният ступор се характеризира с восъчна гъвкавост. Позата често може да бъде сменена, както се моделира восък или глина. Ако човек остане скован дълго време, мускулите му могат да атрофират.
– Не мисля, че това се е случило с нея – предположи Морган. – Джейк Ашър, адвокатът, когото споменах, казва, че състоянието ѝ е непроменено.
– Звучи ми, сякаш тя се вцепенява, когато някой ѝ обръща внимание.
– Искате да кажете, че може да контролира състоянието си?
– Нямах предвид, че симулира – отговори докторът. – Но ви гарантирам, че не може да остане в една и съща поза през цялото време. Например трябва да яде, нали така?
– Не се бях сетил за това – каза Морган.
– Понякога се налага да храниш насила пациентите. Виждал съм дори случаи, в които го правят интравенозно. Но обикновено те се хранят без проблем. И го когато никой не ги вижда. Биха лапнали всичко, до което се докопат.
Седяхме повече от два часа и слушахме обясненията на д-р Епстийн относно състоянието на Миранда Едингтън и ужасната емоционална травма, която вероятно го бе причинила. В края на разговора той се съгласи да свидетелства за защитата.
– Има едно нещо, Дан – каза Епстийн, докато се изправяше, за да си тръгне. – Ние само предполагаме, че тя страда от кататония. Трябва да познавам физическото ѝ състояние. Разбирам проблемите със съдията, но ако ми осигурите добро описание на очевидец, то може да ми спести неприятни изненади по време на кръстосания разпит.
– Направихме всичко по силите ни, Гидиън – каза Морган извинително.
– Може да се окаже важно – отвърна експертът. – Дори критично.
Джоузефин повика такси, което да закара лекаря до летището. След като той си тръгна, Морган се отпусна на стола си.
– Напомни ми да му платим преди произнасянето на присъдата. Последния път, когато го използвахме, той научи, че сме спечелили, преди да ми изпрати сметката. Направо ни одра кожата.
– Съдебните заседатели ще харесат ли бижутата, които носи? – попитах.
– Не се притеснявай – успокои ме Морган. – Гидиън Епстийн е достатъчно умен, за да не се появи в този вид пред заседателите в Аризона.