Без свидетели

Благодарности

Преди всичко бих искал да благодаря на Бетси Бъртън, собственичката на книжарницата „Кингс Инглиш“ в Солт Лейк Сити. Тя ми помогна при написването на романа повече от всеки друг. Прочете го. Направи своите забележки. Запозна ме със своята редакторка Рут Грийнстайн (наскоро Бетси публикува книга за живота си) от „Грийнлайн Пъблишинг“, която ме свърза с Шарлот Картър. Талантливата авторка на трилъри ми помогна с редакцията на „Без свидетели“. А Бетси представи моя ръкопис на Каролин Марино от „Харпър Колинс“.

Благодарностите в края на повечето книги, които съм чел наскоро, са отправени към Каролин Марино. Мога да потвърдя, че са напълно заслужени. Истинско удоволствие е творбата ти да бъде оценена от такъв професионалист. Наистина съм поласкан, че Каролин Марино е редакторка на моя роман. За да продължа в същия дух, бих искал да спомена и моя литературен агент Ричард Пийн. Твърди се, че е най-добрият в бранша. Впечатленията ми до момента се покриват с общоприетото мнение. Винаги минава поне месец, преди да осъзная колко полезни са неговите съвети.

Бих искал да благодаря и на още няколко души в „Харпър Колинс“. Джон Зек помогна на Бетси Бъртън да установи контакт с Каролин Марино. Уенди Лий не само ме снабдяваше с интересни книги, но изслушваше търпеливо наивните ми въпроси и ми даваше безценни съвети.

Благодаря на адвокат Кит Бъртън, който от много години практикува право в съдилищата на Юта. Той прочете един от първите варианти на книгата и ми даде ценни напътствия. Но най-задължен съм на Джедедая Пърди, невероятен писател и професор по право в университета „Дюк“. Когато бях готов да захвърля всичко, Джед ме посъветва да не го правя. Дължа много и на моя дългогодишен приятел Дон Брумър за това, че прочете последния вариант на романа и откри грешки, които бяха убегнали на мен и редакторите.

Най-искрено благодаря на съпругата ми Тина Кембъл, която преди беше страхотна адвокатка, а сега е най-работливата съдийка, която някога съм срещал. Нямаше да успея да завърша проекта без нейната любов и подкрепа.

Накрая бих искал да благодаря на дъщеря ми Мери Кембъл – изключително способна адвокатка и талантлива писателка. Приятелят ѝ Джед ме окуражаваше да продължа, но именно Мери ми посвети цялото си време. Тя извади ръкописа от килера и прекара лятото, учейки баща си как да разкаже историята интересно. Винаги ще ѝ бъда признателен.

Преди да завърша, държа да отбележа следното.

Докато учех право в университета, а и дълго след това, имах невероятния късмет да работя за адвоката от Финикс Джон Дж. Флин. Джон отнесе делото срещу Ернесто Миранда до Върховния съд на САЩ. Колкото и да е странно, извоюването на правото да запазиш мълчание по време на арест не се възприема като най-значителното постижение на Джон. Според много хора той е най-добрият адвокат по наказателни дела на своето време. Моят герой Дан Морган не е Джон Флин. За съжаление не го познавах достатъчно добре, за да напиша неговата история. И все пак съзнавам, че голяма част от вдъхновението ми дойде именно от периода, прекаран с този необуздан мъж, който ме промени из основи преди толкова години. По-късно постъпих в адвокатската кантора „Луис & Рока“ и имах щастието да работя с Джон П. Франк, Уолтър Чийфец, Бил Грейнджър и Мънро Маккей. Без тях и другите способни адвокати от тази уважавана фирма нямаше да напиша романа.