Без свидетели

50

Елайас Бътлър се появи в кабинета на Морган.

– Дани, Франк ми звънна този следобед. Каза, че не отговаряш на обажданията му. Трябва да ти предам да си завлечеш задника до дома му довечера. Същото се отнася и за теб, Маккензи.

Елайас Бътлър излезе, а Морган избълва кълбо дим и потърка очи. По-късно се озовах в библиотеката на семейство Менендес за втори път същия ден, слушайки как музиката на Бах изпълва задимената стая.

– Човек трудно може да те открие, Дани – каза Франк Менендес.

– Съжалявам, Франк – отвърна Морган и го погледна като смъмрен ученик. – Наистина. Исках да дойда, но бях много зает.

– Катрин ли те тормози?

– Да.

– Винаги съм я харесвал.

– Знам – отговори Морган. – Преди и аз го правех.

– Е, тъй като не успях да те намеря, повиках Дъглас няколко пъти, за да ми разкаже за случая „Едингтън“. От чисто любопитство, нали разбираш.

Потръпнах, опитвайки се да преценя дали той бе спазил обещанието си към мен.

– Според Дъглас възнамеряваш да докажеш, че Миранда е душевноболна, за да я предпазиш от процеса.

– Точно така. Не вярвам, че могат да я преместят от съда за непълнолетни.

– И те ще я вкарат в болница, ако го направиш?

– Най-вероятно.

– Нали знаеш колко е трудно да измъкнеш някого от психиатрична клиника, след като е преминал през процедурата за хоспитализиране?

– Знам.

– Ами ако момичето не е убило баща си?

– Убила го е, Франк. – Морган се обърна към мен със строг поглед, осъждайки ме за това, че съм пуснал своята развалена плоча на старши партньора му.

– Но ако не го е направила? – настоя Франк Менендес.

– Тя го е застреляла, Франк.

– Но ако не е така, по дяволите? – Той се помъчи да се изправи на лакти. – Питам те нещо, Дани. Просто те моля в името на логиката да предположиш, че не го е извършила. Ако се окаже, че не го е убила, не е ли уместно да я защитаваш?

– Миранда го е убила, защото е болна. Тя е луда, Франк. И ние я защитаваме. Именно това се опитвам да направя.

Франк Менендес запали изгасналата си пура и ме помоли да налея още текила в чашата му. След като запуших бутилката с корковата тапа, той помириса алкохола и дръпна от пурата. После се отпусна.

– Дани, мисля, че Рита е излъгала пред теб и съдебните заседатели.

– Не ме е излъгала.

– Напротив.

Морган подскочи на стола. Той запали още една цигара, а когато Сю Менендес мина покрай него, каза:

– Ще ми донесеш ли още една бира, Сю?

Тя изпълни молбата му.

– Дъглас? – попита тя.

– Не искам нищо, благодаря – отвърнах.

– Не ме е излъгала – повтори Морган.

– Мисля, че Рита е лесбийка, Дани.

– Глупости – каза Морган.

– Травис е разбрал и я е нарекъл така.

Морган се изправи и отиде до ъгъла на стаята, където се облегна на един рафт с книги.

– Затова го е убила, Дани. По някакъв начин е научил и Рита го е застреляла.

– Стига, Франк. – Морган погледна нагоре и издиша гъст облак дим. – Стига – повтори той.

Той се вторачи в мен, стараейки се да изглежда скептичен. Зад маската обаче нещо се пропукваше. Морган потропа с крак и понечи да си дръпне от цигарата, но вместо това просто докосна устните си с палец. Под мишниците му се образуваха петна от пот.

– Смятам, че онази Барнс от Сан Франциско е била любовница на Рита, поне известно време. Ето защо е излъгала за телефонното обаждане.

– Що за измислици? – Очите на Морган зашариха из стаята. – Що за измислици, Франк? – Той отново погледна нагоре. После отпи от бирата и прикова поглед в мен. – Какви са тези безумици?

Не казах нищо. Нямаше нужда. От мрачното ми мълчание той разбра, че приемам думите, които току-що бе чул. Знаеше също, че съм действат зад гърба му.

– Нека те попитам нещо, Дани. Защо не проучи версията за телефонния разговор, преди да оставиш Рита да свидетелства?

Морган пребледня. Този път наистина изглеждаше, сякаш са го хванали натясно. Той не отговори.

– Нетипично е за теб, Дани. Моля те, кажи защо не провери всичко.

– Не знаех за това, Франк. Не и преди тя да даде показания в съда.

Виновният поглед в очите му като че ли издаваше, че търси прошка от мен и Франк Менендес. Франк с мъка отпи глътка от текилата. С нея си взе резенче лимон и щипка сол.

– Кога за последен път твой клиент те е изненадвал истински от свидетелското място? – попита той, а лицето му се сгърчи от силното питие. Морган не отвърна. – Сигурно е било преди двайсет години – продължи Франк Менендес. – Защо е скрила обаждането от теб, Дани? Знам, че не го е направила, защото си пропуснал да я разпиташ. Защо го е сторила, по дяволите? Вероятно се чудиш от няколко седмици насам. Защо?

Морган отново заби поглед в тавана.

– Ако ти беше казала, ти щеше да провериш разговора в телефонната компания, нали така? И щеше да наемеш някого да проучи Джоана Барнс?

– Да.

– Какво знаеш за мис Барнс?

– Нищо, мамка му. Тя е архитект и е работила на половин ден за телефонната компания. Това е всичко.

– Е, едно е ясно – заяви Франк Менендес. – Тя е лесбийка. Излъгала е, че е служителка в престижна архитектурна фирма в Сан Франциско. А и наскоро е напуснала жилището си без предупреждение. Има и друго, Дани. Тя е искала да замине за Финикс, но се е появил Дъглас и ѝ е спестил самолетните разходи.

Морган се обърна шокиран към мен. Кимнах, за да потвърдя.

– А сега, Дани – допълни Франк Менендес, – ми отговори защо Рита Едингтън не ти е казала за телефонното обаждане.

Морган отправи обезумял поглед към ментора си.

– Проклета кучка! – Думите сякаш изригнаха от дълбините на душата му. Погледът му се успокои и той възвърна самообладанието си. – Абсурдно е – каза той. – Пълна лудост! Нямам намерение да слушам тези глупости, Франк. Имам по-важни задачи.

Морган излезе от библиотеката, а после и от къщата. Чух го как запалва колата и тръгва, оставяйки ме без превоз към къщи.

Докато Сю ми подаваше ключовете от колата на Франк Менендес, той ми нареди:

– Накарай го да се върне и да говори с мен.

На другата сутрин забелязах, че Морган е в кабинета си, и реших да го заговоря, без да моля за разрешение. Приказвах със страхотна скорост, за да не му дам шанс да ме прекъсне. Признах всичко, дори и пътуването до Сан Франциско. Казах колко зле се чувствам, че съм действал зад гърба му. Обясних му, че ще разбера, ако не иска повече да работя за него. Накрая му предадох, че Франк Менендес го очаква в дома си. В следващите пет минути седях и наблюдавах Морган, който гледаше безмълвно през прозореца, и тъкмо когато се усъмних, че може би е изпаднал в кома, една от секретарките надникна в кабинета.

– Мисис Морган е на телефона, Дан. Иска да говори с теб. – Той премигна и я погледна безизразно. Секретарката се смути от реакцията му. – Какво да ѝ кажа, Дан?

– Кажи ѝ да си го начука. – Той се обърна към мен. – Да вървим при него.

В колата Морган каза тъжно:

– Постъпил си правилно.

После се загледа мълчаливо напред и остана така до края на пътуването.

– Какво ще правиш? – попита Франк Менендес в слънчевата стая до кухнята.

– Нямам представа – отвърна Морган.

– Аз знам как бих реагирал – каза Франк Менендес. – Бих я преместил от съда за непълнолетни. Нека онези копелета се опитат да докажат вината ѝ.

– Ще бъдем пълен провал.

– Защо?

– Защото вече доказахме, че е виновна.

– Е, и? Някъде пише ли, че адвокатите нямат право да защитават две страни по един и същи случай? Мисля, че на това ни учиха в правния факултет. Мистър Хаузър трябва да го докаже. Ще се наложи да призове двете жени. А и няма да му разрешат да ползва твоето досие по делото. Ти съмняваш ли се?

– В кое? Че ще повика свидетели на живо в съдебната зала?

– Да.

– Разбира се, че трябва да го направи.

– Ето, виждаш ли?

Морган разбърка кафето си.

– Не ми харесва – заяви той.

– Виж, нямам намерение да ти изнасям лекция за съдебната процедура, но ти знаеш твърде добре, че малката има право на толкова добра защита, колкото и майка ѝ.

– Страх ме е – призна Морган.

– От какво? Опасяваш се от показанията на двете жени?

Морган си пое дълбоко въздух.

– Дори теорията ти да се окаже вярна, аз съм човекът, който им позволи да оневинят Рита. Аз докарах малката до сегашното ѝ състояние. Но отказвам да приема теорията ти, Франк. Причината да се стигне дотук е, че Миранда е убила баща си. Сторила го е, защото е душевноболна, и копелето си го е заслужавало. Не искам момичето да отиде в затвора. – Той стана и закрачи бавно из стаята. – Изобщо не трябваше да поемам случая, Франк. Не биваше да оставяме Ферис да ни въвлече във всичко това. Съгласихме се дори без да отнесем въпроса до управителния съвет. Трябваше да се допитам до теб.

– Това са минали неща. Сега се очаква да направиш най-доброто за малката.

– Ако я осъдят за убийство, ще бъде истинска катастрофа.

– Ще бъде катастрофа, ако я хоспитализират в щатската болница.

– Но не толкова голяма.

– Тя е невинна. Съдебните заседатели няма да я осъдят.

– Наистина ли го вярваш? Мислиш ли, че няма да я осъдят?

С огромни усилия Франк Менендес се наведе напред.

– Дани, аз вярвам, че Светият дух слиза в съдебната зала всеки път и помага на хората да вземат правилното решение.

– Тогава ми кажи едно, Франк. Затова ли Рита Едингтън напусна залата като свободна жена?