Без свидетели

58

Франк Менендес не изглеждаше толкова зле, колкото предишния ден. Очите му отново бяха жизнени.

– Мамка му! – възкликна той. – Знаех си, че е отишла при нея в затвора.

– Не съм убеден, че е била Джоана Барнс – отбелязах. – Отидох в „Талийсен“ и намерих нейна снимка, но надзирателят не успя да я идентифицира със сигурност. Каза, че може и да е била Джоана, но не беше категоричен. Албърт, служителят, който я е записал в книгата за посетители, дори не си спомняше да го е правил.

– Тя е била – рече Франк Менендес.

– Надзирателят спомена нещо друго, което трябва да знаете.

– Какво?

– Ферис Едингтън е посещавал Рита в затвора. Много пъти. Винаги нощем. И надзирателката ги е оставяла насаме в продължение на часове.

Очаквах остра реакция, но Франк Менендес само кимна, сякаш новините потвърждаваха онова, което подозираше отдавна.

– Трябва да намерим Рита – каза той. – Не знам, по дяволите, какво ще правим с нея, но сме длъжни да опитаме.

– Трудна задача. Блейн Ларсън, детективът, с когото ме свързахте в Сан Франциско, не успя да открие дори Джоана Барнс, а той е професионалист. Нямам представа как да процедираме с Рита.

– Направи ми една услуга – помоли той. – Отиди в ранчото. Качи се направо в кабинета на Ферис. Кажи му, че аз те пращам. Предай му, че искам да знам къде е Рита.

– Но…

– Никакво „но“! Просто изпълни молбата ми. После ела да ми докладваш какво се е случило. А сега тръгвай!

Върнах се два часа по-късно.

– Намери ли го? – чух напрегнатия шепот на Франк Менендес в мига, в който прекрачих прага на дома му.

– Да.

– И какво стана?

– Изпълних молбата ви – докладвах и се отпуснах на стола до краката му. – Казах на Ферис, че Франк Менендес иска да знае къде е Рита.

– Той какво отговори?

– Нищо. Поне в началото.

– А после?

– Заплака – отвърнах. – По лицето му се потекоха сълзи.

– Аха – промълви Франк Менендес. – Изобщо каза ли нещо?

– Накрая призна, че не му е известно къде е Рита. Думите му бяха: „Не знам къде е, Дъглас.“ Извади носна кърпичка от джоба и избърса сълзите си.

– Какво се случи след това?

– Качи се на коня си и изчезна.

– Сю?

– Да, Франк? – извика съпругата му от съседната стая.

– Би ли ми донесла снимките, които разглеждахме преди?

– Да, веднага.

– Кажи ми, Дъглас, чувал ли си, че Ферис Едингтън е бил женен за друга, преди да срещне Елинор?

– Да – отвърнах. – Знам го от майка ми.

– Първата му съпруга се казваше Хати Хънт.

– Не знаех името ѝ.

– Бащата на Ферис я пропъди.

– Да.

– А сега тя е мъртва.

– Да. Според майка ми Ферис приел много тежко смъртта ѝ.

– Така е – потвърди Франк Менендес. – Изключително тежко.

В библиотеката се появи Сю Менендес. Тя носеше поднос с чай и две снимки. На едната – онази, която му бях донесъл от къщи – бяха Рита, Травис, Ферис Едингтън и моите родители в Шийпс Кросинг. На другата се виждаше Франк Менендес като млад до жена на неговата възраст.

– Това сте вие – казах, вдигайки очи от снимката.

– Да – отвърна Сю Менендес.

– Били сте много красива. – Смутих се, опитвайки да поправя казаното. – Нямах предвид, че вече не сте…

– Не се притеснявайте, Дъглас. – Тя се усмихна мило. – Благодаря ви.

– Красавица е, нали? – въздъхна Франк Менендес, а погледът му остана прикован в прекрасната му съпруга. – Винаги е била.

Погледнах другата снимка. Разпознах младия Ферис Едингтън. Всички бяха много млади и стояха до един форд, модел „Т“. Очите ми се спряха върху момичето до малкия Едингтън.

– По дяволите! – възкликнах.

– Говори ли ти нещо? – попита Франк Менендес.

– Тя изглежда точно като Рита – казах скептично. – Почти. Като Рита, облечена в старомодни дрехи.

– Високите ботуши за езда с връзки бяха много модерни тогава – спомни си Сю Менендес. – После допълни: – На черно-бялата снимка не се вижда, но косата и красивите ѝ очи имаха същия цвят като тези на Рита.

– Момичето е Хати Хънт – каза Франк Менендес.

Погледнах го.

– Предположих.

– И до какъв извод стигаш? – попита той.

– Ферис е влюбен в Рита. И то отдавна.

– Безспорно. И ако сметките на Сю са верни, Рита е била бременна с Миранда в четвъртия месец, когато се е омъжила за Травис.

– Това от значение ли е?

– Не знам, но имам своя теория по въпроса. Искаш ли да я чуеш, Дъглас?

– Да, разбира се.

– Мисля, че когато майката на Рита я е довела в ранчото, Ферис е бил изумен от приликата ѝ с Хати. И…

– Ферис наистина обичаше Хати, нали? – Гласът на Сю Менендес прозвуча така, сякаш се понасяше към друга част на къщата. – Всички харесвахме Хати. Беше ми много симпатична. Бащата на Ферис трябва да е бил…

– И според мен Рита е била също толкова изумена от богатството и влиянието на Ферис – продължи Франк Менендес. – Между тях са прехвърчали искри, в резултат на което на бял свят се е появила нашата малка клиентка Миранда Едингтън. Схващаш ли накъде бия, Дъглас?

– Мисля, че да. – Наведох се по-близо до него.

– Те обаче са имали един проблем. При положение, че репутацията е изключително важна за Ферис Едингтън, той не е могъл просто да изостави бедната, жалка Елинор. Ако Рита беше заминала, за да роди бебето или да направи аборт, Ферис е щял да я загуби. А тя от своя страна би пропиляла шанса да се добере до огромното състояние на семейство Едингтън. Трудно ми е да преценя кой от двамата е бил по-уплашен от последиците, до които е щяла да доведе малката им тайна. Ти би могъл да помислиш над това, Дъг. Но аз имам доста ясна представа за решението, което са взели.

– Слушам ви – казах.

– Изходът е бил в Травис. Решили са да омъжат Рита за него, за да задържат детето в семейството. Травис и без това никога не е имал успех с противоположния пол, а баща му е преценил, че възможността е добра за младия мъж. Не знам как е станало, но очевидно Травис е лапнал по красивото момиче така, както пъстървата лапва стръвта.

– Мислите ли, че Рита е била влюбена във Ферис Едингтън?

– Разбира се, че не. Там се е криел истинският проблем, който така и не е успяла да разреши. Тя е лесбийка. Най-вероятно е била влюбена във влиянието, парите и земите му. Но в самия Ферис? Никога! И сигурно заради това смъртта на Травис е била неизбежна.

– Не разбирам – казах.

– Имах предвид, че когато Травис е осъзнал, че може да прави разни работи с малкото си нещо, а не само да пишка с него, той навярно е станал доста настоятелен.

– Франк – смъмри го съпругата му от канапето.

– Така е, Сю. Рита се е примирила с повехналия пенис на Ферис…

– Франк!

– Или поне доколкото Ферис е искал да го използва. А Травис е бил просто едно дебеличко момче, но това е друга история. Но именно тази история е предизвикала съмненията на Травис, а когато те са назрели и той е попитал съпругата си дали е лесбийка, Рита е разбрала, че е загазила. – Франк Менендес направи пауза и се отпусна.

– Защо – попитах – проблемът е бил толкова голям за Рита? Да не би да се е страхувала, че Травис ще поиска развод?

– Не, не. Травис не е представлявал заплаха за нея. Той е бил смотаняк. – Франк Менендес вдигна ръка, за да покаже на съпругата си, че не се нуждае повече от порицанията ѝ. – Страхувала се е от Ферис. Ако Травис беше споделил подозренията си с баща си, Ферис е щял да научи истината за нея. През всичките тези години Ферис е вярвал, че Рита го обича. Истински и страстно. Тя го е карала да се чувства отново млад. Разгледа ли добре Елинор Едингтън, Дъглас?

– Да – отвърнах.

– Какво според теб би сторил Ферис, ако беше разбрал, че Рита му е изневерявала? И то с друга жена?!

– Не знам.

– Е, не бих се учудил, ако я беше убил. Рита също не би се изненадала. А аз съм убеден в едно. Рита нямаше да види и цент от парите на Ферис. Най-малкото би изсипвал купища пари във фирмата години наред само и само Рита да не получи нищо. – Франк Менендес се измори, но успя да изрече на глас извода, до който бе стигнал. – И така – допълни той, – когато Травис ѝ е казал, че знае всичко, тя се е паникьосала. И го е убила. Действала е съвсем импулсивно. Не е имала никакво време да помисли. А сега прибави към цялата история прекрасната ти свидетелка от Сан Франциско и нейното кратко посещение в окръжния затвор. Те са искали да хвърлят вината върху малката, която не е могла да се защити. Какво лошо в това? Кой е предполагал, че Максимилиан Хаузър няма да прояви чувство за хумор? – Изтощен, Франк Менендес се облегна назад в креслото и се заслуша в музиката.

– Ако се окажете прав – казах накрая, – ако през цялото време Рита се е интересувала единствено от ранчо „Едингтън“, тя трябва да се върне. Ще се върне, за да свидетелства срещу Миранда.

– Да – съгласи се Франк Менендес. – Ще се наложи да защити себе си. Ако някой докаже, че тя е убила Травис, Рита ще остане без нищо. Сигурно ще потърси помощта на Ферис. Но ще се върне. И двете алчни кучки ще се появят, за да разкажат историята, която са скалъпили.

– Има ли начин да докажем всичко това?

– Не знам. Но ако държим да опитаме, трябва да започнем с Ферис.

– А той плаща сметките ни – отбелязах.

– Да – каза Франк Менендес. – Кофти, нали?